Двама българи – Иван Овчаров и Иван Раев, откриват по едно и също време лек за паркинсонизъм. На единия името остава в историята, на другия е напълно забравено
Автор: Диана Славчева
Преди 85 години в. „Джорнале д'Италия“ съобщава, че лекуването на сънната болест с беладона продължава с много голям успех – пише в бр. 42 от 30 април 1938 г. „Шуменско слово“. Това, което е интересното в тази информация, е че италианската газета не е пропуснала да отбележи, че откриването на този лек е дело на „скромен български овчар“. Като изтъква, че бюстът му трябва да се постави на видни места във всички болници, в които се лекува заболяването.
По повод на най-противоречивите съобщения в тогавашната чуждата и наша преса за личността на откривателя на лекарството – българина Иван Пейчев Овчаров, старият шуменски вестник публикува неговата автобиография, в която той пише:
„Не съм овчар, както с погрешен превод чуждата преса ме нарича“.
По-нататък Иван Овчаров разказва, че е роден в преславското село Върбица на 5 август 1905 г.
„Детинството си прекарах в родното си село при родителите си, които се занимаваха със земеделие и скотовъдство. Като ученик, до завършването ми на III клас, свободното си време прекарвах в помощ на родителите си, като ходех по нивата и подир стадото на баща си.
Един ден, като отивах с колата на нивата, паднах от нея и силно си контузих гръбначния стълб. Имах ужасни болки и към третия ден изгубих съзнание. Занесоха ме в Шуменската държавна болница на лечение, където се констатира, че страдам от енцефалит и след четиринадесетдневно лекуване ме изписаха полуздрав“.
В същата година Овчаров постъпва в практическото земеделско училище в Шумен. Но след две години се разболява от „скрофул“ (цервикален туберкулозен лимфаденит – туберкулозна инфекция на лимфните възли на врата, причинена от бактерията Mycobacterium tuberculosis, б.а.), което го принуждава да прекъсне учението си.
През 1926 г. постъпва войник във второ понтонно отделение в Свищов. Скоро след това получава силен тремор на лявата ръка и левия крак, появяват се главоболие и проблеми с очите (най-вероятно става дума за състояние на „постенцефалитен паркинсонизъм“, б.а.).
„През същата година ме уволниха от служба по болест и взех да се лекувам сам с разни билки, препоръчани от врачки и ходжи. Ходих в София при специалисти на електризация и удряне на инжекции и получих известно облекчение, обаче не след много болестта пак ми се усили през 1929 г.
Отидох на лечение в Александровската болница и след няколкодневно стояне излязох и почнах да се лекувам при частни лекари, за което похарчих доста пари, но безрезултатно и кой знае колко щях да харча, ако не беше уважаемия д-р Боев, който бащински ме посъветва да не си дава парите, защото болестта ми е нелечима и за нея няма лек.
Александровска болница в началото на ХХ век
Тръгнах за село отчаян от себе си и живота си и ненадейно ми хрумна мисълта, че като трудовак в „Лонгуза“ една бабичка ме посъветва за пречистване на кръвта да пия старо биле, като ми каза да внимавам, защото то било силна отрова“ (старо или още лудо биле е народно название на беладоната – Atropa belladonna, б. а.).
И Иван Овчаров решава, с риск да го намерят някой ден отровен, да използва растението в опит да се лекува.
„Тази билка по нашия балкан се намира в изобилие и затова не ми беше трудно да я събера и да почна лечението си с нея. Почнах лечението и първия път току не умрях. Бях в безсъзнание. Домашните ми помислили, че се свършват вече страдалните ми дни, обаче, когато след ден отворих очи и видях Божия свят, разбрах, че ще живея и се почувствах по-добре.
Второто ми лекуване стана като взех по-малка доза „старо биле“ и така върху себе си изпитах лечебното свойство на старото биле и сам си създадох рецепта за начина на употребата му“.
Той успява да се излекува и започва да цери по своя метод и други хора. „Никого не отрових, а напротив, почнах да получавам благодарности от излекувани страдалци. Понеже не знаех, че това се забранява от законите на страната, почнах открито да лекувам и при мене идваха много болни. Аз мислех, че върша добро на хората, като ги спасявам от тая болест, докато един ден административните власти ме арестуваха, съставиха ми акт, интернираха ме и даже осъдиха на шест месеца затвор и глоби от 500, 1000 и 2000 лева.
Така по затвори, арести, глоби, пръскане пари по доктори съвсем се разорих материално и ми се уби духа, че и аз мога с нещо да съм полезен на хората“ – с болка споделя Иван Овчаров.
По онова време общински кмет на родното му село е дългогодишният окръжен лекар д-р Блъсков от Шумен. Един ден той го извиква в общинската канцелария и го разпитва как се лекува сънната болест, защото балдъзата му, която била лекарка в кралската клиника в Рим, заедно с ръководителя й проф. д-р Панегроси, се интересували от лекуването на това страдание.
„Дадох нужните обяснения на д-р Блъсков, като последният препрати тия ми обяснения и наставления на балдъзата си, бидейки в София, която ги занесе в Рим на д-р Панегроси и не след дълго чрез общината, получих съобщение от кралската клиника в Рим да дам обяснения как трябва да отвикне
организма от дългото употребление на беладоната, защото последният навиква към тая отрова“.
Неговите обяснения, със съдействието на общината, са изпратени до кралската клиника в Рим.
„Българският овчар, който спаси човечеството от тоя страшен бич съм аз, макар да е малко нескромно да го заявя така, и понеже в обясненията си до кралската клиника в Рим съм се подписал с прякора си Овчаров, европейските вестници криво превели това и от там многото статии в пресата за фамозния овчар от с. Върбица, Преславско“ – обяснява объркването с овчарлъка самоукият лечител.
Името му днес е напълно забравено. Но тук е важно да се отбележи, че всъщност за създател на лекарство от беладона (лудо биле) за лечение на паркинсонизъм официално е обявен сопотският народен лечител Иван Раев (1876-1938).
Иван Раев
През 1934 г. му е предоставена болнична база също в Рим и също със съдействието на проф. Джузепе Панегроси, в нея той успява да излекува 1346 болни от т.нар. летаргичен енцефалит, от който през 1918 г. в Европа и Северна Америка избухва епидемия.
Неговата терапия бива наречена cura bulgara, т.е. българско лечение. Заради заслугите си Раев става кавалер на „Ордена на кралската корона с указ на италианския крал Виктор Емануил III (съпруг на бабата на българския цар Симеон II Елена Савойска.
Любопитен факт е, че двама българи паралелно използват един и същи начин за лечение на коварното заболяване почти по едно и също време. Единият остава в историята, личността на другия потъва в забрава. Но и двамата имат безспорни заслуги за утвърждаването на cura bulgara.
Стара реклама на българското лекарство от беладона
Междувременно, по повод на това, че през 2023 г. се навършват 89 години от паметния момент, в който Раев слиза от влака на централната гара в Рим, за да остане завинаги в историята, Музеят на медицината към Медицински университет в Пловдив подготвя изложбата „Забравеното лекарство“, посветена на Иван Раев и която разказва за магията на българските билки.
