На 16 юли 1822 г., заради това, че не предава Христовата си вяра, на бесилото увисва Иван Димов от Осман пазар (дн. Омуртаг)
Автор: Стефан Николаев
В Катедралния храм на Митрополията във Велико Търново се състоя упокойна служба по случай 200 години от канонизирането на Иван Димов от Осман пазар (дн. Омуртаг) за светец – великомъченик Йоан Трапезонт Омурташко-Търновски. Службата бе водена от митрополит Григорий и група свещеници.
На 16 юли 1822 г., 49 години преди обесването на Апостола на българската свобода Васил Левски, заради това, че не предава Христовата си вяра, е увиснал на бесилото Иван Димов от Осман пазар. В житието на Никифор е отредено значително място за гибелта на Йоан, осъден на смърт и обесен в Търновград, а година по-късно – канонизиран като свети великомъченик.
Десетки гости, историци и духовни личности присъстваха на знаковото паметно събитие. Сред тях бяха и мнозина родственици от бележития Трапезонтски род, начело с дългогодишната учителка от Търговище Димитринка Карамфилова (родом от Омуртаг), автор на документалната фото-поетична книга „Моят родствен корен“ и сценарист на филма „Два века – безсмъртиие“, заснет от варненския оператор Валентин Иванов.
Поводът бе осветяването на поредната грандиозна икона, дело на преподавателя богослов и иконописец от ВТУ „Кирил и Методий“ Пламен Събев, който е изобразил 12 житиеписни сцени от живота на светеца.
Между присъстващите бе и главният инициатор и спонсор за създаването на иконата – доц. Стоян Долапчиев, бивш преподавател в университета и Председател на Инициативния комитет. От него и от родствениците на св. вмчк Йоан Трапезонт Омурташко-Търновски научихме, че предстои поставянето на мраморна паметна плоча в центъра на Омуртаг, в непосредствена близост до мемориала на втория български космонавт Александър Александров, който също е родственик на светеца.
„Но това, допълни Димитринка Карамфилова, зависи единствено и само от местната общинска власт от ДПС.“
Ръководството на Национално сдружение „Трапезонт Омурташко-Търновски“ изказва сърдечна благодарност за родолюбивото отношение на редица достойни български граждани, между които личат имената на д-р Петър Бодуров и бизнесмена Бенчо Бенчев от Бургас, проф. Пенка Радева (съпруга на покойния биограф на Йоан Трапезонт – акад. Иван Радев) и проф. Христо Глушков от Велико Търново, Игнат Раденков и доц. Харалан Хараланов от Варна, Николинка Тодорова от София, д-р Людмил Веселинов от Попово (най-дългогодишният кмет у нас – 9 мандата), доц. Гено Матеев от Севлиево, Здравко Игнатов от с. Ястребино, Христо Манов от с. Черни бряг, общ. Антоново, и много други.
Същия ден в родния град на светеца, Омуртаг, бе отслужена възпоменателна литургия в църковния храм „Свети Димитър“ от местния свещеноиконом Андоний. Реплика на иконата ще бъде отнесена там от автора й Пламен Събев.
Похвала и признание заслужават верните потомци на рода, които, според проф. д.ф.н. Сава Сивриев, бивш преподавател в Шуменския университет, са единствените у нас живи родственици на светец. А старейшината на бележития род – доц. д-р Димитър Бояджиев (биограф на Васил Коларов), заедно с председателя на Инициативния комитет Стоян Долапчиев, са решили твърдо, в памет на единствения свети великомъченик от Търговищка област, да се издигне възпоменателен параклис в парка на великотърновския квартал „Бузлуджа“.
Предстои нова среща на рода през есента, на която пред цялото гражданство на Омуртаг и района ще бъде прожектиран официално документалният филм „Два века – безсмъртиие“.
Бележка на редакцията: Авторът на репортажа е един от родствениците на светеца.
