На 23 септември от връх Илинденя над цяла Тракия ще прозвучи „Литургия 1913-а“ на маестро Георги Андреев в изпълнение на„Мистерията на българските гласове“ и „Quarto" квартет
Автор: Златка Михайлова
Вторият ден от тазгодишния фестивал „Мистериите на Хухла“, 23 септември, ще бъде изцяло посветен на 110-тата годишнина от разорението на Одринска и Беломорска Тракия. По този повод публикуваме текст в памет на село Булгаркьой, дало най-много невинни жертви.
На 8 юли 2023 г. точно в 10 часа камбаните на Шипченския манастир оповестиха 110 години от разорението на тракийските българи от Одринска и Беломорска Тракия. Над 60 души от казанлъшкия край запалиха свещички в памет на нещастните жертви, след което се отправиха към село Шейново.
Там, пред Паметника на свободата, преди 30 години потомци на бежанци и живи свидетели са донесли пръст от село Булгаркьой, дало най-много невинни жертви в една злощастна епоха. За нея проф. Любомир Милетич ще напише: „Трагедията на Батак бледнее пред тракийската орисия...“
Селото е основано от няколко български семейства от Доганхисар, Западна Тракия, в края на XVI век. През XVII век се заселва по-голяма група българи, през следващите столетия населеното място още се разраства.
„Булгаркьой, български оазис в една покрайнина от турци и гърци. Булгаркьой взе участие в борбите по черковния въпрос. Той е дал хора на българската интелигенция. От там е родом известният писател Дамян Калфов, тогава студент в Софийския университет и доброволец в нашата дружина“, пише Симеон Радев, виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист по време на Балканската война. „В Булгаркьой имаше трикласно училище, читалище. Приятно бях изненадан, че там се получавал и моят вестник“, допълва авторът на „Строителите на съвременна България“.
На 7 юли 1913 г. в Булгаркьой е избито мъжкото население от 15 години до пределна възраст. Така най-голямото българско село с над 2 хиляди българи дава 1130 свидни жертви.
Преди да почне кървавата сеч, учителят Ламбо Мърдев, отворил през 1897 г. първото екзархийско училище в родното си село, се изправя пред турската армия и смело заявява, че тя нарушава международни споразумения и подлага на мъчения мирното население.
„Мърдев бе човек едър и представителен, с умно отворено лице“, пише Никола Шумарев. „Произлизаше от един из най-богатите и първи родове в село. Свършил бе Одринската българска гимназия. Учителствувал бе няколко години в село и се отдаде всецяло в служене на комитетското дело.
След няколкогодишно учителствуване Мърдев бе станал екзархийски училищен инспектор и до Балканската война обикаляше по ревизии българските училища в Кешанската и Малгарска кааза. И чрез инспекторството, той така ловко прикриваше действията си и връзките си с революционните комитети, че турците, въпреки че подозираха (даже и знаеха) за неговите връзки и нощни срещи с чети, не можеха да намерят улики в полза на своите подозрения.
Но сега, след като им бе известно вече всичко, бе дошъл редът да си отмъстят. Учителят е съсечен на четири и трупът му в чували е разнасян из Кешанска околия за сплашване на населението“, пише в Свиленград потомъкът Иван Мърдев.
На Бойдиновия мост екнали залпове. „Като тънки снопове падали мъжете на земята, на тази земя, която ги е хранила, която векове е била тяхна и заради която не се решили да избягат, за да не я загубят“, казва в спомените си Никола Митрев Вардев, написани през 1984 г. в с. Костантиново, Бургаско.
Трагична е съдбата на Иван Казаков, неговата сестра Ирина и техният близък Сотир Далов. Предупредени от добронамерен войник, те успяват да избягат в гората, но турците ги забелязват. Ирина скоро напълно загубва напълно сили. Иван и Сотир връзват поясите си за кръста й и я влачат. Влизат в царевична нива, но турците хващат момичето. Брат й изважда ножа си, но гръмват пушки и Иван Казаков – този булгаркьойски Балканджи Йово пада убит, давайки живота си за защита на род и чест българска, разказва Никола Вардев.
По една случайност от тази кървава касапница остават живи само осем души, които успели да се хвърлят в близкия вир. От избеляла снимка днес ни гледат двама от тях.
Жените чуват пушките и бягат с децата си в планината. Майките с малки дечица са принудени да оставят бебетата си в набързо стъкмени люлки, тъй като са гладни и са ги издавали, и по този начин да спасят поне по-големите си деца.
„Баба ми разказваше, че 70 дена основната им храна били корени от троскот“, спомня си Божана Богданова, внучка на тракийски бежанци в Сливен.
„Всички комшийки в паника, вайкат се, плачат, реват, и се събраха значи у нас три-четири комшийки с по две-три деца“, разказва очевидецът на клането в Булгаркьой Ламбо Шумарев, когато бежанската съдба довежда в Тополовград.
„По едно време запалиха къщата откъм обора. Ние бехме скрити във вътрешната къща, майките и децата. И се напълни с пушек стаята. И се решихме през комшиите, отзад имахме вратичка, дет’ им казват комшулук, от там излязохме вече през нощта, бягаме към края на селото. Имаше една смокиня, до една сграда, по цялото протежение... Скрихме се в смокинята и турците не ни откриха. Навлязохме в гората и когато се обърнахме, цялото село беше в пламъци.“
Оцелелите българи са отведени в Кешан, а по-късно подкарани към малоазийския бряг.
„Там престояхме 15 – 20 дни и започнаха ни разселват из околните турски села“, описва в спомените си Георги Ив. Качикозов, който по това време е бил 18 – 19 годишен.
Децата гладували. Веднъж в морето видели изхвърлен стотици самуни хляб... Събирали мокрите парчета, изцеждали ги и ги крили с престилките на момичетата. Турски войници минали по брега на коне, уплашили малките и те от страх, изхвърлили оцедените парчета хляб... Това ми е разказвал баща ми, спомня си Костадинка Димитрова от Казанлък. А баща и цял живот, щом седнел на масата, виждал ония кръгли самуни хляб в Мраморно море.
Настанените в Лампсак бежанци успяват да изпратят писмо до руския консул в Чанаккале, свидетелства Никола Вардев. С енергичните застъпвания на руския и на другите консули турските власти са заставени да спрат разселването и да освободят пленниците. Всички единодушно поискват да отидат в България.
Скоро след това пристига българският параход „Кирил” и навръх Димитровден слизат във Варна. По разказа на Георги Кичикозов след като параходът ги стоварва на варненското пристанище, бежанските неволи продължават с нова сила.
Булгаркьойци са пръснати на различни места по градове и села на България. Основната група се разделя на две. Едната, състояща се предимно от скотовъдци и земеделци, се насочва и установява на брега на Мандренското езеро западно от Бургас. Около 100 семейства булгаркьойци основават на брега на голямото езеро село, което наричат Новоселци, днес Константиново.
Никога повече българите не стъпват обратно на родната си земя в с. Булгаркьой. След Ньойския договор окончателно разбират, че нямат път назад и се заселват в различни части на българска територия.
Унищожаването на Булгаркьой - земя многострадална - остава завинаги в историята като първата печална и разтърсваща страница в разорението на тракийските българи.
Хухла е едно от опожарените села, останали в територията на днешна България. Общо те са само 11. За отбелязване на трагичната годишнина в него ще се отслужи панихида на 42-та невинно загинали хухленци-мъченици. Ще се открие изложба „Тракийската епопея“, организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България. Ще се проведе и научна конференция във връзка с годишнината, организирана пак от Тракийския научен институт.
А на връх „Свети Илия“ (Илинденя), над селото, на митинг-концерт над цяла Тракия ще прозвучи „Литургия 1913-а“ на маестро Георги Андреев в изпълнение на световно известния женски хор „Мистерията на българските гласове“ и „Quarto“ квартет.
На 23 септември внуци и правнуци на оцелелите от трагедията българи се събират в Хухла, за да изпратят своя протест до президента и Народното събрание с искане „тракийската епопея“ да намери достойно място в образованието и в културния календар на страната.
4. Прецедентите като аргумент за Румъния да възвърне откраднатите артефакти:
Germany returns artefacts taken from Africa during colonial rule
27 Jun 2022
https://www.aljazeera.com/news/2022/6/27/germany-returns-artifacts-taken-from-three-african-countries
Belgian king begins return of more than 80,000 artefacts to DRC
Jun 8 2022
https://www.irishtimes.com/world/africa/2022/06/08/belgian-king-begins-return-of-more-than-80000-artefacts-to-drc/
King Philippe of Belgium has handed over a famous “Kakuungu” mask to the National Museum of the Democratic Republic of the Congo (DRC) — marking the return of the first of more than 80,000 artefacts that were looted by Belgium and are now expected to be given back to their country of origin.
The Netherlands returns hundreds of historic artefacts to Indonesia
07/15/2023
https://www.asianews.it/news-en/The-Netherlands-returns-hundreds-of-historic-artefacts-to-Indonesia-58804.html
The treasures had been looted from several Indonesia islands during the colonial period.
Една от Библейските Десетте Божи заповеди е "Да не крадеш!"
Ценни исторически предмети които България би следвало да изисква от Румъния.
Тези предмети са открити от румънци по времето на тяхната окупация на Южна Добруджа (1913-1940 г.)
Някой може да каже че Румъния има право да остане с тях, понеже са били открити по времето на румънското притежание на Южна Добруджа.
Това е недопустимо:
1. Митрополитите на Силистра Иларион и Амброзий са подарили на Румънската Православна Църква части от мощите на древния силистренски Светец Емилиян, след молба (по-точно: просене) от румънската страна.
Нищо в размяна от румънската църква.
2. През 2007 г. тогавашния директор на Балчишкия Музей, Дарин Канавров е намерил инвентар, опис на липсващи музейни предмети които през 1940 г. румънците са носили в Румъния. Тогава зам. директорът на музея в гр. Constanta/Констанца/Кюстенджа, Габриел Кустуря/Gabriel Custurea е лъгал като е казал че никога не е видял такива предмети и не знае къде са и че Дарин Канавров си губил времето напразно.
3. От книга "Румънско-български речник" на Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев (съставители), Ст. Романски, Ст. Илчев (редактори) (гр. София, 1962 г.), стр. 1226:
<<Богдан Иоан (1862-1919 г.) академик, историк, професор по славистика, автор на важни трудове върху румънско-славянските и българските отношения. ВЗЕЛ Е ОТ БЪЛГ. ЧИТАЛИЩЕ В ГР. ТУЛЧА ОРИГИНАЛА НА "МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА" И ВЕЧЕ НЕ ГО ВЪРНАЛ; ИЗДАЛ ГО С КОМЕНТАРИИ>>
Може би някои от тях да бяха открити преди завоюването на Южна Добруджа от страна на Румъния, тоест преди 1913 г., от български археолози, обикновени местни хора и т.н. а окупационните румънски власти да са ги заварили там. България има пълни права върху тях.
Болшинството обаче са предмети, открити от румънски археолози или местни хора през времето на румънското владение. България имала само частични права върху тях, обаче моралът, духът на добросъседството, българските дарения (части от мощи на светци), както и прецедентите с Великите колониални и империалистки Сили принуждават Румъния да направи същото. Разбира се, няма значение това че Румъния не беше трансокеанска страна и че нейните колонии се наричат Южна Добруджа (днес част от България), Северна Буковина, Южна Бесарабия (днес части от Украйна) и т.н.
България заслужава нещо в размяна на всичките по-горе споменати предмети!!!
Примери от предмети които Бг. заслужава да й се върнат:
от книга "Din istoria Dobrogei"/Дин историа Доброджей (Из историята на Добруджа), том 2. (автори Раду Вулпе/Radu Vulpe и Йон Барня/Ion Barnea), Издателство на Академията на Румънската Социалистическа Република, 1968 г.:
страница 294, изображение 2: древна бронзова плоча от с. Брестовене/Сарсънлар, Силистренско
стр. 340, из. 52 и стр. 341, из. 54 - статуи на римски царе, открити в гр. Силистра ("Дуросторум")
стр. 345, из. 60 - надгробен паметник-статуя от Силистра
стр. 360, из. 83 - древна статуя на жена от гр. Балчик ("Дионисополис"), открита в околностите на града
Всички тези предмети през 1968 г. се намираха в гр. Букурещ, в Националния музей за древни неща.
стр. 556, из. 4-5 византийски печати оловни печати из Силистренско (в книгата не пише в кой румънски музей са се съхранили тогава)
Изглежда че Националният музей на древностите повече не съществува, като понастоящем то се нарича Сбирката на древности при Института по Археология "Василе Първан/Vasile Parvan"
Muzeul Național de Antichități
https://ro.wikipedia.org/wiki/Muzeul_Na%C8%9Bional_de_Antichit%C4%83%C8%9Bi
Colecţia de Antichităţi a Institutului de Arheologie „Vasile Pârvan”
http://ghidulmuzeelor.cimec.ro/id.asp?k=1544&-Colectia-de-Antichitati-a-Institutului-de-Arheologie-Vasile-Parvan-BUCURESTI
Bulgarii cauta artefactele disparute
17 Apr, 2007
https://www.ziuaconstanta.ro/stiri/cultura/bulgarii-cauta-artefactele-disparute-216531.html
<<Directorul Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta respinge acuzatiile omologului sau din Balcic, privind preluarea si detinerea unor artefacte din patrimoniul national bulgar, aduse in tara noastra de armata, in anul 1940. Dr. Gabriel Custurea, directorul adjunct al Muzeului de Istorie Nationala si Arheologie Constanta a declarat ca nu are cunostinta despre piesele la care face referire istoricul Darin Kanavrov, directorul muzeului din Balcic, si nici nu le-a putut identifica. Custurea a calificat orice discutie de acest gen, drept "o incursiune in cautarea timpului pierdut".>>
Bucureștenii l-au cinstit pe Sf. Emilian de la Durostorum
18.07.2018
https://basilica.ro/bucurestenii-l-au-cinstit-pe-sf-emilian-de-la-durostorum/
<<Părintele Emilian Cărămizaru a spus că „fragmentul din moaștele Sfântului Emilian a fost dăruit de Mitropolia de Durostorum, prin dărnicia Mitropolitul Ambrozie de Durostorum, cu ocazia sărbătoririi hramului Sfântul Mare Mucenic Gheorghe din acest an”.>>
Moaștele Sfântului Emilian de la Durostor
https://doxologia.ro/moastele-sfantului-emilian-de-la-durostor
<<Părticica din sfintele moaște a fost dăruită, cu binecuvântarea Preafericitului Părinte Patriarh Daniel, bisericii „Nașterea Maicii Domnului“ din Drumul Taberei de către Biserica Ortodoxă a Bulgariei, prin grija Înaltpreasfințitului Ilarion, Mitropolit de Silistra (în anul 2008).>>
