Музеят на медицината в Пловдив обяви за растение на месец септември къпината (Rubus fruticosus).
Къпината, наричана от траките мантиа, има основно адстрингентно, запичащо и противовъзпалително действие.
В народната медицина се използва отварата от листата и корените при диарии и при възпаление на лигавицата на устата, гингивит, афти.
Лапи или компреси от листата на къпината се използват външно върху рани и натъртвания.
Преди десет години в „Десант“ писахме за лечителката Вяра Стоянова, която препоръчва чай от растението за справяне с разширените кръвоносни съдове около ректума, по-популярни като хемороиди.
Той помага още и при анемия, заболявания на жлъчката, белодробни заболявания, диария, колит, гастроентерит и за цялостно укрепване на организма. С него се прави гаргара при възпаление на венците и гърлото. Специално при кръвоизливи и анални фисури се правят компреси с отвара от къпина.
С плодовете на растението пък може да се приготви лековит сироп, който е много полезен при диария. За целта 2 килограма къпини се варят с 2 килограма захар, докато се получи гъст сироп.
Лечителката изтъква също, че къпината съдържа естествени фибри, които пък предпазват и дори лекуват коварния рак на дебелото черво.
За лечение на хемороиди се приготвя отвара като се смесват 1 с. л. корени от къпина и 1 с. л. листа от растението. Те се заливат с 600 мл вряла вода и се оставят да киснат 1 час. Пие се 4 пъти на ден по 150 мл преди ядене, подсладени с мед.
При хемороиди се използва и чай, приготвен като с 600 мл вряла вода се заливат 2 с. л. жълт кантарион. Кисне 1 час и се пие 4 пъти на ден по 150 мл на гладно.
Запарката помага и при кашлица, астма, бронхит, хрема, колики, чернодробни заболявания, хипертония, бъбречни болести, бяло течение, вагинит и жлъчка. Действа благоприятно и при менопауза.
Рисунката е дело на Георги Пчеларов, български научен илюстратор в областта на биологията, който е автор на илюстрации за голям брой научни издания, книги, списания и учебници. Председател е на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ). Източник: Музей на медицината - Пловдив
