Радомирското село Долни Раковец кани на празник с Чеснова топеница с трахана и туршия от пукан чесън

1. Чрез създаването/нормирането/"кодификацията" на "македонски език", нито сръбски литературен език, нито дори бг. такъв не е повече най-подобния до преходните бг-сръбски говори (както с носители българи, тоест шопи, така с носители сърби, тоест торлаци). Новият "македонски език" се явява като най-близкия до тях.
В "мк. език" почти няма съгласна "х": хляб се казва леб, хубав се казва убав и т.н., точно както и в преходните българо-сръбски говори.
В торлашките говори (тоест: преходните говори чиито носители са сърби) има гласна "р", точно както в мк. и срб., за разлика от бг.
Тези говори имат малко падежи на съществителни имена, като броят им е по-близък до броя на падежите в мк. и бг., отколкото до броя на съществителните падежи на сръбски език (7 падежа).
Те нямат инфинитив на глаголите, точно както в мк. и бг., за разлика от срб. (казати, чинити, радити)
Тоест сръбските преходни говори в Пиротско, Нишко и т.н. са се превърнали в македонски, независимо че носителите им продължават да се смятат себе си сърби. Това важи и за българските преходни говори (шопските), понастоящем те са макеоднски говори, ако допуснем че "македонски език" съществува, както правят всичките македонски "езиковеди" и много от сръбските.
Знае се че една от най-важните роли при кодификацията на македонски е играл Блаже Конески, който беше частично етнически сърбин, частично етнически българин/македонец. Този изключително глупав човек е успял да откъсне торлашките говори от сръбски език и да ги превърне в говори на чужд език, тоест в македонски говори. И преди това, повечето или, може би, всички торлашките говори бяха повече български от сръбски и това при положение че след 1878 г. сръбски литературен език упражнява огромен натиск/влияние върху тях.

2. Сърбите не обичат торлашки елементи в литературния им език. Ако тези преходни говори (торлашките) бяха наистина сръбски, или повече сръбски от български, защо сърбите са престанали да използват изрази като "град ми", "народ ти", "дрзава му" и т.н., които са много често използвани в бг. език?
До към края на 19. век в сръбски език имаше такъв торлашки (тоест: български) начин на изразяване който после беше изоставен. Толкова сръбски го възприемаха да е!!!

Демографска историја Ниша
https://sr.wikipedia.org/sr-ec/%D0%94%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%9D%D0%B8%D1%88%D0%B0#cite_note-75

„Историја бугарскога народа до пропасти ДРЖАВЕ МУ“, др Милан Савић, издање Српске народне здружне штампарије, Нови Сад, 1878

3. Анти-българското настроение на сърбите би следвало да ги накара да преосмислят някои от техните исторически лица.
Например:
Големият сръбски "патриот" Вук Караджич е познавал българи от Разлог! Той е написал че в Разлог живеят истински българи.
Сърбите би следвало да го преоценят и да го наричат предател!!!

Подробности по-долу:

Единството на българския език в миналото и днес
Българска Академия на Науките. Институт за български език (1978)
http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието.

За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”.

Големият сръбски "патриот" Вук Караджич е познавал българи от Разлог! Той е написал че в Разлог живеят истински българи.
Сърбите би следвало да го преоценят и да го наричат предател!!!

Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на Ь. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско).

С българска диалектология в Македония се занимава и авторът на известния сборник „Народне песме македонски бугара” (Белград, 1860) — сръбският изследовател Ст. Веркович. В писмото си към своето „Описание быта македонских болгар” той определя северната и южната граница на българската реч в тази област: „Въобще Македония е населена с народ, който говори най-чист български език, като почнем от най-северната граница, от върха Люботрън и свършим с най-южната, т.е. Средиземно море*. В „Топографическо-этнографический очерк Македонии” (Петербург, 1889) той отново посочва границата между български и сръбски език: „Като се почне — пише той — от оная точка, откъдето тръгва планинската верига, която отделя Призренския санджак от Шкодренския, границата между българското и сръбското племе съставят високите вериги на Шар, които се протягат чак до Качаник, където се съединяват с т. нар. Скопска Черна гора”.

Народни песни на македонските българи
https://liternet.bg/publish20/s_verkovich/predgovor.htm
Аз обаче нарекох тези песни български, а не славянски, защото ако днес попитате някой македонски славянин какъв е, веднага ще ви отговори: аз съм българин [болгарин] и езика си наричат български [болгарски], въпреки че всички що-годе грамотни хора наричат себе си славянобългари [славяноболгари]. Българските наречия на север от Македония, а особено в Стара Сърбия, около Враня, Куманово и Дупница, са много по-близки до сръбския език, отколкото това македонско наречие.
4.
Пиротският окръг и неговото население (От Симеон Христов), Сборник за Народни умотворения, наука и книжнина, книга XI, София 1894
http://promacedonia.org/sh/index.htm

Ами до вчера не викаха ли самите сърби на алексинчаните "црно бугарче", с което им припомняха, че живеят в района на Бугар Морава? Догдето не беше излезнал на сцената известният М. Милоевич, във всичките сръбски карти и географии срещаме Нишко, Вранско и Пиротско да се наричат "Бугария", и река Морава - "Бугар Морава", а сега всичко това било сръбско.