Вижте интервюто по този повод с историка д.и.н. Димитър Тренчев
Автор: Интервю на Ралица Николаева
Училищни юбилеи отбелязва петричкото село Коларово през 2023 г. За тях разговаряме с родения в селото историк д.и.н. Димитър Тренчев.
- За СУ „Васил Левски“, а и за село Коларово 2023 г. е юбилейна, защото се навършиха 90 години от построяването на новата училищна сграда. Разкажете повече за това паметно събитие.
- 2023 г. е юбилейна не само за СУ „Васил Левски“, а и за цяло Коларово. Хронологията обаче налага да внеса едно уточнение в така цитираната от вас фактология – че чисто хронологически 90-годишният юбилей предстои. Защото новата училищна сграда е осветена на 21 декември 1933 г., а на 9 май същата година е осветен само основният камък.
- В такъв случай юбилейните дати са две.
- Не, не са две, една е. Но нека си послужа с една разбираема метафора. Полагането на основния камък е едно своеобразно зачатие за всяка сграда. Историята обаче изобилства от печални примери с не само училищни сгради, а и с други святи за едно селище сгради, които заради превратностите на времето не са били изграждани и са си оставали на етап основен камък. Затова и освещаването на вече завършената сграда е нейният фактически рожден ден. А такъв за новата училищна сграда на село Коларово е 21 декември 1933 г.
- Разкажете повече как е построена сградата?
- Като всяка друга училищна сграда през този период – с всеотдайност от страна на всички жители и учители. Всеотдайност и като доброволен труд, и като парични дарения. Както се казва, коларовлии са давали мило и драго да си имат училище, което да отговаря на нарасналите им потребности. А те са нараствали съвсем буквално.
- Заради високата раждаемост, нали?
- Да, заради нея, но не само на кореняците коларовлии, а и на прокудените от Беломорието и Вардарско българи, които намират нов дом в Коларово. Освен това вече е започвал и миграционен процес и, търсейки по-добри перспективи, много жители от селата в трудно достъпните пояси на Огражден планина започват да се заселват в селата на Подгорието и в частност и в Коларово.
- И всички са се обединили около идеята да имат нова училищна сграда.
- Не съвсем. Първоначално бежанците са настоявали, че е достатъчно само да се попристрои използваната и дотогава сграда и на бившето турско училище...
- Без много, много да се охарчат...
- Не, не! Не охарчването ги е водило, макар че наистина финансовото им състояние не е било цветущо.
- А какъв е бил мотивът им?
- Ами у тях все още е живеела надеждата, че е въпрос на време България да си възвърне окупираните от Гърция и Югославия земи и те да си се върнат по родните места.
- И е трябвало постепенно да бъдат спечелени за каузата.
- Да, по метода на колективното и на индивидуалното убеждаване. Но преди всичко с много такт и със съпричастност към житейската драма на всеки един от тях. И всичко това с усилията на всички – от попа, през даскала до кмета! Но главната заслуга е на Костадин Пиперевски и на Илия Докторов.
- Какви са били те?
- Безспорни авторитети! И като дейци на ВМОРО за национално освобождение и като братя по бежанска съдба. Костадин Пиперевски е от град Щип, а по това време е учител в Коларово. Илия Докторов пък е от град Гевгели и също установил се да живее в Коларово. По време на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание, както няма да се уморя да повтарям, че е коректното му наименование, Костадин Пиперевски е четник на Христо Чернопеев. Илия Докторов пък е председател на околийски комитет на ВМОРО в Гевгели, а през Първата световна война е адютант на легендарния полковник Борис Дрангов. И вече в зряла възраст думата и на двамата е тежала от кмета до министъра!
Именно Пиперевски и Докторов довеждат в Коларово своя добър приятел – известния български езиковед академик Александър Теодоров – Балан, който на едно общоселско събрание просто „пали“ душите и на кореняците, и на бежанците със следния призив: „Пожелавам ви успешно завършване на училищната сграда, която ще бъде единствената гаранция за културното развитие на вашия край. Тя ще запази българския дух, тя ще формира характера, тя ще дисциплинира волята, ще запази нрави и обичаи. Тя ще бъде историческият паметник, строен от бежанско население, че оттатък Беласица и Ограждена е и си остава българско...“
- И така нещата потръгват...
- Да, и се случват! При това не само по възможно най-добрия начин, а и по възможно най-бързия! За няма и девет месеца! Както вече споменах, на 9 май е осветен основният камък, а на 21 декември е осветена и самата сграда.
- Кои са строителите й?
- Основният камък го полага тогавашният училищен директор, роденият в Кюстендил известен български художник Богомир Лазов. Но заради тежестта на камъка директорът е бил подпомогнат от майсторите Димитър Караманов, Нове Лозанов и Рангел Сираков. Като, разбира се, изборът им не е бил случаен.
- Защо, с какво са заслужили тази чест?
- Караманов и Лозанов са бежанци и изборът им е бил едно послание за заедност към бежанците. А Рангел Сираков е бил в правото си на най-опитния сред баш майсторите, построили сградата.
- Те откъде са били?
- От прочутата трънска дюлгерска школа. И са били наети от строителния предприемач Коста Гръцки, спазарен да построи училищната сграда.
- Колко на брой са били трънските майстори?
- Само единадесет души! И тези единадесет души постигат истински строителен рекорд, който е несъизмерим дори с днешните темпове на строителство. За съпоставка на качеството пък да не говорим. А като имаме предвид, че се е работело без сегашната всевъзможна строителна техника, няма да е пресилено, ако кажем, че това е един строителен подвиг! И за майсторите, и за коларовлии, които ежедневно са им били в помощ.
- И всичко приключва на 21 декември 1933 г.
- Не, строителството приключва още на 4 ноември, а на 21 декември училищната сграда е била осветена от архиерейския наместник на Петричка духовна околия иконом Георги Попов в съслужение с енорийския свещеник в село Коларово протойерей Стоян Малинов. Като преди това строежът е бил приет без каквито и да било забележки от ресорна комисия, начело с архитект Йордан Димитров.
- Кои са били другите членове на приемателната комисия?
- Кметът на общината Димитър Пройков и секретарят Тома Попов, окръжният училищен инспектор Димитър Стойчев, новият директор на училището Стоян Ораков и членовете на училищното настоятелство Георги Гошев, Димитър Петков и Иван Комитов, начело с председателя на настоятелството Христо Бишев.
- Значи в историята на село Коларово трябва да влезе и датата 21 декември?
- В историята тя е влязла още преди 90 години. Но трябва да влезе и в празничния календар на село Коларово. И една юбилейна годишнина е прекрасен повод. Още повече, че това не е единствената юбилейна дата в историята на просветното дело в Коларово.
- Коя е другата?
- Кои, понеже са две – а първата по хронология е 100-годишнината от обособяването на тогавашното начално училище в основно за учебната 1923/1924 г.
- Е, този юбилей отмина, защото училищната година вече започна.
- Напротив, и той предстои! Казвам го чисто фактологически, защото тогавашното начално училище получава статут на основно на 3 октомври 1923 г., когато е открит първи прогимназиален клас, сегашен пети клас. А първият прогимназиален учител е Манол Димитров от трънското село Мрамор.
- А коя е втората юбилейна годишнина, която предстои?
- Е, тя вече наистина отмина, защото беше свързана с откриването на новата учебна година. А именно, навършиха се 40 години откакто СУ „Васил Левски“ посрещна с обновен облик новата учебна година. И това се случи след като построената преди 90 години училищна сграда беше увеличена със същата по размер конструктивно свързана пристройка.
- И освен майсторите пак е имало доброволен труд от жителите на Коларово, нали?
- Ама разбира се, как иначе!? Следвайки примера на предците си отпреди 90 години, коларовлии отново масово се включиха в изграждането на пристройката. А пък що нещо премина през ръцете на тогавашните наши учители, а и на нас учениците... Казвам наши учители, защото и аз съм от онова поколение и за нас тези учители са герои!
