Вижте какви са хипотезите за произхода на името на възвишението
Автор: Христина Митева
Има места в нашата красива родина, които запленяват и опияняват душата ни така, че дълго не искаме да ги напуснем, да се отделим от тях. Такъв е и хълмът Фисека, извисяващ се вдясно от пътя Търговище – Шумен.
Една стара легенда ни кара да потръпваме от страх, кога случайно замръкнем и днес по тези места.
Някога тук, където сега е днешният язовир „Фисек“, било силно водозрачно место с бистра и студена изворна вода, дълбока малко над глезените на човека.
Говори се, че името на Фисека било още от гръцко време и означавало „ветровито място”, защото това е втората по големина височина, извисила се в Дунавската хълмиста равнина след Лилякската височина, наричана още Карталъка – заради карталите, що и днес се вият над нея, а по скалите й още стоят халките, за които били привързвани корабите, когато тук земята била дъно на море.
Други твърдят, че името на Фисека се е появило в турско време, от тяхната дума „хюсек”, което в превод означава: „висок”.
По онова време нямало още заповед катунарите да се заселват и установяват завинаги на едно място, да не са такъв скитнически народ. Затова една вечер керван от цигани катунари замръква и пали огън, за да пренощува край Фисека. Само на няколко хвърлея от тях било село Черенча.
Тази вечер група младежи от селото се били насъбрали да празнуват именния ден на един от тях, че било Ивановден. Веселили се те добре и прилично, че били все добре възпитани и физически здрави момчета. Ала били и доста млади, не осъзнаващи добре опасностите, дето ни дебнат отвсякъде и непрекъснато.
Понапили се те, очите им заблестяли с някаква непозната сила и самоувереност, почувствали се всесилни и непобедими. Решили веднага да докажат това, като отидат и се преборят с мечките на циганите. Ще ги хванат така и така, ще ги натръшкат по земята и после дълго време ще се хвалят с това, ще бъдат герои.
Някогашен мечкадарин
Речено – сторено. Дори развързали мечките от синджирите по муцуните им, за да са спокойни и неограничавани, да могат добре да се защитават.
Уморени и сънливи, животните не обърнали внимание в началото на насъбралите се около тях пияни момчета, но се ядосали, че те не им давали спокойствие да се наспят. И се започнала не борба, а кървава разправа.
Само до някакъв половин час всичко утихнало и се смълчало. На сутринта грозна картина разказвала за борбата през нощта и кой бил спечелил победата.
Циганите веднага вдигнали катуна си и побегнали незнайно накъде.
Сега всички хора видели наяве до какво води пиянството и надценяването на собствената си сила и разум, и че то винаги води до изравняване на разсъдъка между човека и животното.
