Ирландски и британски производители на картофи алармират, че ситуацията с реколтата на „втория хляб“ е катастрофална. Клубените са се превърнали в „гнило масло“ и не стават дори за фураж на животните, оплакват се те.
И докато в повечето страни урожаят е компрометиран от извънредната суша, огромните загуби в картофовъдния отрасъл са причинени от наводненията в полетата. Непредсказуемата природа буквално потопи под вода селскостопанския сектор.
„Валежите продължиха непрекъснато пет-шест седмици, като през цялото лято имаше дъждове, които влошиха ситуацията“ - коментира пред медиите Шон Райън, председател на Националната асоциация на производителите на картофи в Ирландия (IFA).
Към началото на ноември около 50% от картофената реколта все още се е намирана в наводнените полета заради невъзможност да влезе техника за прибирането им и клубените са изгнили до такава степен, че вече са неизползваеми. По принцип, остане ли картофът три дни във вода, той се поврежда фатално и става негоден за преработка.
Ирландската картофопроизводителна асоциация прогнозира недостиг от зеленчука през новата година.
Фермерите понасят огромни загуби. Тази година стойността на производството от хектар картофи в Ирландия е около 10 500 евро, включително разходите за семена, засаждане, пръскане и събиране на реколтата.
Аналогична е ситуацията и във Великобитания, където силните дъждове са отмили голяма част от почвата от лехите с картофи, подлагайки ги на риск от повреждане от мразове. Съществува заплаха от унищожаването на цялата реколта. Този сценарий. ще доведе до разрушителни последствия за фермерите и пазара на картофи с очакван ръст на цените за крайния потребител.
Още през XVIII век картофите стават основен хранителен продукт за изралндските фермери. Средният ирландец изяждал по 10 фунта (приблизително 4,5 кг) картофи на ден.
Затова и най-черните страници в историята на страната са свързани с т.нар. „картофен глад“, известен и като Великият глад, който я връхлетява от 1845 до 1852 г.
През този период от глад и болести умират приблизително 1 милион човека, приблизително една осма от населението на острова. Към 1855 г. от там бягат около 2 милиона души.
Ирланският картофен глад става повратен момент за живота в страната и той променя завинаги демографският, политически и културен ландшафт на острова.
