Още малко и слънцето ще зайде, като си утърколи зад близкия хребет, вдясно от пътеката по която вървим, тръгнали спонтанно от смоленското село Борино закъм „Пияната гора”.
Дивни, величествени са всички тези планински била около нас, с вековно застинали в неподвижност висове и странно, но красиво изваяни зъбери по тях. Тук, в Родопите, все още бе остал и живееше старинният български говор, дори след неколкократните, поголовни потурчвания и казън.
Имаше и доста изтрити и позабравени вече звучни и съдържателни, старинни български слова, от напрежния български говор, затова вместо „чука”, тук се казваше „зъбер”, „скала”, а вместо „пролом” казваха „ждрело”. Местните жители – и стари, и млади, се стремяха да употребяват ежедневно, единствено и предимно съвременния, книжовен, български език.
Само на нищо и никакъв километър от селото стъпихме на хубава площадка, която бе надвесена над пълното с безброй вълшебства и любопитни изненади ждрело на Буновска вода, както коренните жители наричат Буновската река.
Радвах се да чуя отново и архаичната българска дума: „ждрело”. Това бе пролом, пътят на реката, с легло, колкото само за нея, лъкатушещо между твърдите скали на Родопа планина, които тук бяха между високи, стръмни и неронливи брегове. Нямаше малки и големи пътеки, нито лъки, встрани до водата.
Когато и аз надникнах и се взрях във водите на ждрелото, наистина бях сащисана и поразена от безмерно бистрата му вода, която позволяваше да видя всяка рибка в него, всяко камъче, пеперуда, листенце и живинка, макар да стоях доста нависоко от реката.
Не се страхувах от никаква ерозия и поруха, тъй като площадката издържаше до три тона тежест и висеше над реката на около 670 метра височина,
Тука бе заглъхнал, напълно надвит, напрежният беснеещ грохот и гърмол на планинската пенеща се бързоструйна Буновска река, а сред околния мир владееше напрежният шептеж на листи и треви, ромолът и бълбукането на укротената в това място вода.
Усетих как от душата ми се свлече, изтръска във водата, за да може да отнесе някъде надалеч, цялата тежкотия на ежедневните мои грижи и ядове, та сякаш напълно ги забравих и надвих, затова започнах да гледам по-бодро и весело, по трезвено и уверено в утрешния мой ден.
Когато вдигнах очи, видях недалеч от мен „Пияната гора”. Така я бе нарекло местното население, защото всяко дърво в нея се кривеше на различна страна, както му дойде на ума. Имаше и полуизвадени от корена си дървета и напълно паднали, та легнали изцяло на земята.
Може би някъде дълбоко в недрата на земята да е бликала вряла, гореща вида, та дърветата са поискали да избягат и да се спасят от нея, докато верлъцът пак не бе изчезнал внезапно, както се бе и появил.
И както у всяка гора, и тъдява имаше много сладкогласи и звънки птичи гнезда, както и множество стари, големи коруби, в които можеше да се подслони човек, когато го зайде, та го застигне внезапен дъжд или порой.
Много са и дъхави и пъстри цветя – с чудновата форма и аромат, които притежават учудващо силни, вълшебни техни лечебни свойства. Казват, че тук идват хора с патерици, които след престоя си в тази част на Родопа планина ги захвърлят завинаги. Тъй ли е, не мога да твърдя, но че тук човек се зарежда със сила, няма съмнение.
Бележка на редакцията: „Пияната гора“, се намира между селата Мугла и Триград. Тя е част от местността Чаирски езера. Гората е наклонена поради свличане на земните пластове, на които е израснала. Свлачищните процеси в тази част са много бързи и горният земен слой постоянно се измества. Това води до изкривяване на дърветата. А те, стремейки се да възстановят вертикалното си положение спрямо земята, придобиват зигзагообразни и други странни форми.
Източник: opoznai.bg
Апропо, подобни феномени се срещат и на други места в Европа. Участък с извити дървета може да се види в района на Рязан, на 310 километра от Тула в Русия. Той също се нарича „Пияната гора“.
В Северозападна част на Полша, до село Нове Чарново край Грифино, има 400 дървета, които имат причудлива форма. Тръгнали от земята, те правят завой на 90 градуса, после полукръг и след това поемат право нагоре. Това място се нарича Кривата гора.
