По-рано учените прогнозираха, че към 2040 г. озоновият слой може би ще се възстанови
Автор: Десант
Изследване на новозеландски учени от Университета Отаго в Данидин, публикувано в Nature Communications, свидетелства, че от 2004 г. насам озоновият слой над Антарктика е намалял с 26%. Получените от изследователите данни противоречат на обявената преди това тенденция за възстановяване на озоновата дупка.
Всяка година в средата на пролетта, която в северното полукълбо настъпва през септемви, озоновият слой над Антарктика изтънява. той не изчезва напълно, но неговата концентрация пада под определеното ниво, което образува озоновата дупка.
По-рано специалистите бяха открили признаци за това, че през зимните месеци от 2006 до 2016 г. се наблюдава намаляване на озоновото изтъняване с 20%, и те прогнозираха, че към 2040 г. озоновият слой може би ще се възстанови.
На свой ред, новозеландските експерти направили анализ на озона от 2001 до 2022 г., проучвайки различните слоеве на стратосферата в ключовия период от септември до ноември, когато озоновият слой е най-тънък. Анализирайки спътниковите данни за миналата година, те установили, че трендът за възстановяване на слоя напълно е изчезнал.
Публикуваните от тях данни свидетелстват, че през пролетния период от 2020 до 2022 г. озоновите дупки над Антарктика са се появили отново.
За първи път учените забелязват изтъняването на озоновия слой над Северния полюс още през 70-те години на миналия век. Преди това такова нещо не е наблюдавано и затова бе издигната теорията, че за всичко са виновни промишлените газове.
Озоновият слой се намира на височина от около 30 километра. Молекулата на озона е съставена от три атома кислород и се образува при излагане на молекулярния кислород на въздействието на ултравиолетовото лъчение, поглъщайки вредните лъчи на Слънцето, защитавайки ни по този начин от радиацията.
Спадането на концентрацията на озона в този слой се нарича „дупка“. Това се случва както над Арктика, така и над Антарктика, но в първия случай дупките са малки и бързо се „затягат“, докато над Северния полюс обикновено дупката е една, като нейната площ може да надхвърли 24 милиона квадратни километра.
Но защо озоновите дупки се образуват точно над полюсите, където човешката активност е минимална.
Като главна причина за разрушаването на озоновия слой е прието да се смята встъпването на молекулите на озона в реакция с други вещества (хлор, бром, азотен монооксид, метан и т.н.). Но основно учените се придържат към мнението, че главен враг на озона са фреоните. Те се използват като хладилни агенти, пропеленти, разпенващи агенти и разтворители. Аерозолите с козметика, хладилниците и пр. не могат да съществуват без тях.
Концентрацията на тези вещества по цялата планета е приблизително еднаква, тъй като те се разнасят от ветровете. Но попадайки на по-студени места от тях се отделя и замръзва свободният хлор. Когато температурите в дадените райони се повишат с настъпването на есента, хлорът се стопява и разрушава озона.
Над Антарктика дупката е по-голяма, тъй като там полярният вихър, който съдържа и фреони, както и други вещества, застрашаващи озона, е по-устойчив. Той пречи на проникването към полюса на относително топъл и богат на озон въздух от средните ширини. А в Арктика е много по-слаб, а и температурите над Северния полюс са малко по-високи, околкото над Южния.
