През 1888 г. в гостилница „Славянска беседа“ в младата някога българска столица пиели модната „каменна бира“

Автор: Диана Славчева

През 1888 г. София е столица едва от десетина години. Но бързо се развива като главен град и расте, без да старее, разбира се. Разбираем е стремежът на търговците в нея да предлагат най-реномиранираните за онова време европейски стоки.

Разгръщайки страниците на старите вестници, попадаме на „обявление“ във в. „Свобода“ от 1888 г., че „в гостилница „Славянска беседа“ се намира наскоро пристигнала превъзходна Щайнбургска бира в чаша“.



Иде реч за особено популярната до началото на ХХ век щайн бира, известна повече като Каменна бира (от камък – на немски „stein“ и оттам Steinbier, б.а.). В наши дни тя се произвежда много рядко в някои бутикови пивоварни в Германия, Австрия и САЩ, но тогава е била „черешката на тортата“ в бирения асортимент.

Производството й било много трудоемко и дори опасно. Технологията на приготвянето й включвала кипване на пивната мъст с помощта на поставени в нея... нагорещени камъни.

Ще попитате – от какъв зор. Всъщност причината била, че в стари времена бирата се варяла в дървени съдове, които просто нямало как да бъдат загрявани върху огън, затова използвали за завирането нагорещените камъни. Полученото пиво имало леко опушен аромат. По принцип то не се филтрирало. Абе крафт си е било отвсякъде.


Старинна пивоварна за каменна бира в Австрия

Най-известната марка „каменна бира“ била Раухенфелсер щайнбир (Rauchenfelser Steinbier, от rauchen – дими, и fels — камък, б.а.) и тя често се експортирала в други страни. Сега – дали от този бранд е била внесената у нас, не става ясно. Но очевидно е била голям хит навремето.



В същото време пиенето й предизвикало дълбоко възмущение у тогавашния видински областен управител д-р Иван Златаров (който две години преди бирения импорт – през 1886 г. е кмет на Бургас, б.а.). Не защото е бил трезвеник, а защото съзирал в консумацията на вносното пиво израз на чуждопоклоничество.


д-р Иван Златаров 

Отбелязвайки с горчивина този изконен, види се, български порок, който, според него, пряко и косвено в значителна степен затормозявал родното производство, той дава следният пример:

„Пивоварната фабрика на г-н Цоло Ангелов и Сие изподава я на господина и казва, че тая бира е щайнбургска. Господина вдига чашата, изпива я с особена услада, доволен че пил щайнбургско пиво, като при това не намерил думи, за да превъзнася европейската бира и да дескридитира местната“.

Самата гостилница „Славянска беседа“ по онова щайнбурско време се е намирала на мястото на сегашната сграда „Славянска беседа“ на ъгъла на улиците „Раковска“ и „Славянска“ в София. В нея се помещавало и първото читалище в столицата, носещо същото име. Тя била проектирана от швейцареца Хайнрих Майер, назначен за правителствен архитект на България.



Отваряме скоби да споменем, че той е участвал в довършването на двореца „Евксиноград“ и печели конкурсите за първата сграда на БНБ (по-късно преустроена в Министерство на търговията) и та мавзолея на Батенберг. 

Та да се върнем в салона на „Славянска беседа“, който в онези години бил един от най-емблематичните центрове на  културния и обществен живот в младата българска столица. В него се давали представления, концерти, празненства, гощавки, балове, събрания. С пищен банкет между неговите стени е отбелязан и 25-годишният творчески юбилей на Иван Вазов.


Кадър от Вазовия банкет

През 30-те години на миналия век дейността на читалището дотолкова се разраства, че сградата му отеснява и е решено на нейно място да се построи нова. Така се пръква днешният хотел „Славянска беседа“, домът на театър „Сълза и смях“ и читалището.

И никой не помни, че в края на XIX в. тук са пили така модерната вносна германска „каменна бира“...

В категории: История , Добри Вести