Хронологичният обхват на темата е заключен основно в XIX век, когато се случват най-съществените промени във връзка с Освобождението и създаването на самостоятелна българска държава
Автор: Десант
На 29 февруари, четвъртък, от 18:00 ч. в Конферентната зала на Регионалната библиотека „П. К. Яворов“ ще бъде изнесена публичната лекция „Договорите от XIX век, които орисаха България“. Гост-лектор ще бъде проф. д-р Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Събитието се организира от Община Бургас и Регионален исторически музей – Бургас по случай 3 март – Националния празник на Република България.
В настоящата лекция погледът на историка е насочен към проблема за съдбата на османското наследство в земите, признати за български – как т.нар. „Велики сили“ проектират интересите си и чрез сключените между тях двустранни и многостранни споразумения диктуват, променят, орисват бъдещето и на българите.
По отношение на някои от най-важните договори и международни споразуменияq дори и в днешното информирано, но и съзнателно дезинформирано общество, се отчита явен стремеж те да се представят неточно и манипулативно по най-различни причини и от пропагандатори с най-различни цели.
Хронологичният обхват на темата съзнателно е заключен основно в XIX век, когато се случват най-съществените промени във връзка с Освобождението и създаването на самостоятелна българска държава.
В конкретния случай той може да се представи като поредица от исторически жалони, маркиращи сложен и противоречив път, който условно следва местата и годините на важните международни споразумения, за които става дума в лекцията: Кючюк Кайнарджа 1774 – Букурещ 1812 – Одрин 1829 – Ункяр-Искелеси 1833 – Париж 1856 – Лондон 1871 – Цариград 1876 – Одрин/Сан Стефано/Берлин 1878 – Топхане 1886 – Мюрцщег 1903 – Цариград 1909 – Лондон 1913 – Букурещ 1913 – Ньой 1919.
Основните акценти са върху договорите и споразуменията, сключени непосредствено преди и скоро след Българското освобождение 1876-1879 г.
Целта не е да се предложи и наложи единствено правилно мнение в свободните общества никой няма такъв монопол, освен в крайно идеологизирани или тоталитарни държави. Това е опит да се представи аргументирано и на основата на отдавна известни, но и непознати или прикривани факти и обстоятелства, отношението на т.нар. „Велики сили“ и да се покаже, че наистина те в значителна степен се явяват орисници на народите, обитаващи Османската империя, формирали свои национални освободителни движения и борещи се за собствена държавност през дългия XIX век.
Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България. Научен консултант е на няколко филма с историческа тематика. Член е на Управителния съвет на Съюза на учените в България и председател на великотърновския му клон.
Научните му интереси са в областта на българската история от началото на ХVІІІ до средата на ХХ век: развитието на българския национален въпрос и пътищата към Освобождението, историята на българския конституционализъм, на програмите за национално освобождение и идеите за държавно устройство и управление в българското общество, отношенията между Българската православна църква и държавната власт ХІХ-ХХ век, българските политически нрави през ХІХ-ХХ век, официалните празници в България, българското културно-историческо наследство.
