Някога в неговите земи бащата на Иван Вазов имал чифлик
Автор: Христина Митева
Пътуваш ли по железопътната линия Пловдив - Карлово, непременно ще преминеш с влака през землището на с.Черничево. Някога то е било в границите на старинната местност Селището, където ставал голям събор на празника Летен свети Никола, но цялото село трябвало да се измести на няколко пъти, докато се настани на днешното си място. Налагало се черничевци да бягат от честите кърджалийски набези и золуми, придружени неизменно с кланета, грабеж и палежи, водени от народния изедник и кръволок Кара Феиз.
За да се предпазят от бъдещи нападения и потурчвания, голямото и богато село се разделило на три части: Черничево, Горна махала и Долна махала. В местността Воден камък имало скала с голям, плосък камък с български надпис, неразчетен досега. А до него бил изписан голям кръст.
Местните жители пазят в спомена си предание, че тук, в това глухо и диво място, се укривали християните при бягството си от кърджалиите, затова си направили този църковен олтар, като оставили нишан на камъка, че да се помни и знае.
Нарекли селото си Черничево, а на турски език Дудине, заради посадените в долния му край черници, наричани от турците дуди.
Говори се също, че тук бащата на големия наш поет и писател Иван Вазов имал чифлик, тъй като Сопот не бил кой знае колко надалече.
Оттук е и Стойчо Дамянов, делегат на Оборище, който е споменат от Захари Стоянов в „Записките по българските въстания“.
В Черничево идвал и Левски, за да основе революционен комитет, който с времето се разпаднал, но Панайот Волов умело го възстановил и заздравил, малко преди да избухне Априлското въстание.
На мястото на старата, често събаряна и опожарявана от душманите агаряни църква, въздигнали нова, като я нарекли „Свети Никола“. До нея прилепили килийно училище, за да ограмотят децата си да пишат с български букви на родния език, а не на гръцки, неразбираем за народа ни, но налаган от новоназначените даскали фанариоти.
Писателят Никола Гигов, зет на Николай Хайтов, докато правел своите изследвания за Орфей, попадал често на български букви, писани в незапомнено време от незнайна нашенска родолюбива ръка не само в Родопската планина, но и в Тракийската низина. Дори открил такива древни български букви, поставени в левия край на сцената на античния театър в Пловдив.
Такъв незапомнено архаичен български надпис, написан само с чисто български букви, бил намерен и откъртен от местото му в скалите, па поставен за маса в олтара на църквата „Летен свети Никола“ в пловдивското село Черничево, където успял да оцелее до наши дни.
