Войната срещу представителите на силния пол е война срещу човечеството
Автор: доц. д-р Боряна Гагова
Това, от което имаме огромна потребност ние, българите, е появата на ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ, способни да бъдат предводители на род, родина и народ, пренебрегвайки личните си цели и интереси заради честта и бъдещето на общността и държавността ни. Трябват ни далновидни мъжествени личности с държавническо мислене, които да могат да определят вярната цел и посоката към нея, да намерят пътя и да поведат вървящите след тях по него. Следващите поколения ще довършат останалото.
Истината е, че се нуждаем не от един, а от цял сплотен отбор от предводители, които да изведат народа ни от блатото и да и го заведат на възвишението, на което да се съгради новата ни духовна крепост. Няма как обаче тази извечна женска мечта за истинския мъж в семейството и за успешния предводител на общността да се сбъдне от само себе си, без сами да създадем, отгледаме и възпитаваме с постоянство и търпение, личности способни достигайки до зрялост, да се трансформират в истински мъже – съпрузи, бащи, приятели и най-важното – народни предводители.
Най-общото определение за мъж в същинския смисъл на думата е - човешки индивид, който изглежда като мъж, изживява се като мъж и се възпроизвежда като мъж. Да изглеждаш като мъж означава да си носител на традиционните външни белези и телесни особености, които от адамово време и до днес са присъщи на индивидите от мъжки род.
Възможните естествени и изкуствени отклонения от стандарта също са с дълга историческа традиция и са свързани най-вече с възможностите за възпроизводство на индивидите и техните вътрешни изживявания и самоопределения като различни в някои отношения от другите, характерно мъжки и женски индивиди. Тези особености обаче не са пречка, в някаква своя фаза на развитие, тези индивиди да се проявят и изявят като истински мъже в смисъл на обществени предводители.
Понятието за ИСТИНСКИ МЪЖ е морално-етична категория, която произтича от анатомичните и физиологични особености на индивида и изразява същността на МЪЖА като обществено възприятие за социалната му роля на предводител на семейството, рода, племето, нацията и човечеството в търсене на най-благоприятния път за оцеляване и развитие. Подобна е ролята на мъжките индивиди и в животинските общности.
Предводителят следва да бъде най-изявеният, най-висококачественият индивид, който е в състояние да се грижи за общността и да я предвожда по най-добрия възможен начин.
ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ излъчват духовна сила въздействаща на жените по-силно от физическата сила. Те няма защо да ревнуват, защото жените се чувстват задоволени от тяхното излъчване и присъствие и не изпитват потребност от други мъже. Най-големите им врагове са суетата, славолюбието и невъздържаността, чрез които често се самоунищожават.
ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ са предводители, но и съхранители. Те имат кауза и работят безкористно за нея. Дават най-доброто, на което са способни за общото благо. Доброта, съчувствие и оптимизъм ги водят напред, а черногледството и негативизмът не са им присъщи. Притежават морална устойчивост и неподатливост на ласкателства и съблазни.
ИСТИНСКИТЕ МЪЖЕ говорят истината, истината и само истината, или поне се придържат близо до нея, не я изопачават и не я отричат. Когато волно или неволно направят грешка, нарушение или престъпление поемат с достойнство отговорността си. Трудно обещават, но поемат ли ангажимент го изпълняват. Те устоявят на дадената дума.
Каква е разликата между редовия мъж, мухльото, лакея, тариката, мъжкаря и ИСТИНСКИЯ МЪЖ – ПРЕДВОДИТЕЛ? Всеки сам трябва да може да си отговори.
А има и народи - предводители. Могат ли българите да станат такъв народ?
Логично е да се попитаме - има ли достатъчно ИСТИНСКИ МЪЖЕ в България, способни на практика с мисъл, слово и действие да воюват успешно за бъдещето на родината ни и да я изведат наведнъж, завинаги и безвъзвратно от блатото, в което сме попаднали поради чужди внушения и собствени грешки?
Моят отговор е – да, има ИСТИНСКИ МЪЖЕ в България, но за съжаление са твърде малко, под необходимия минимум, достатъчен, за да се оттласне държавата ни и поеме по пътя нагоре и напред. Важното е, че все пак ги има и стават все повече и повече.
Те са скромни и не се самоизтъкват, но при вглеждане могат да бъдат открити в редиците на лекари, учители, издатели, журналисти, граничари, археолози, земеделци, музиканти, строители и всякакви други отговорни дейности, чрез които допринасят за общественото благо. Те са там, където има нужда от тях. Те са в предните редици и вдъхновяват вървящите след тях.
Преди време бях направила списък с десетина мъже с принос към обществото, които по моему се доближават до представата за истинския мъж. Отказах се да ги представя, защото проумях, че веднага ще бъдат оплюти и отхвърлени.
Омаскаряването е основно занимание на мухльовците с комплекси, които като не могат да постигнат нещо ценно и полезно, се изживяват най-вече като оплаквачи, критикари и заклеймители. По тази причина ще спомена само двама безспорни представители на категорията ИСТИНСКИ МЪЖ, които вече се намират в други измерения на Всемира, но продължават да оказват влияние върху човеците.
В общочовешки план доказан ИСТИНСКИ МЪЖ в национален обхват е Христо Ботев, който макар и приживе да не е довел до край делото на живота си, все пак е успял да го направи чрез саможертвата си и да го довърши прехвърляйки своя протогенен код върху поколенията от свои последователи. Така космическият код е съхранен и в един момент ще се задейства отново.
Напоследък българите ходят с наведени глави и безизразни очи. Защо? Защото някакъв чужд чиновник ни бил унижил! Минал от тук набързо и се разпоредил с държавата ни като с безгласна територия, а нашите мъже се почувствали унижени. Унижават слабия, не унижават силния и държащия се достойно. Дръжте се достойно и няма да ви унижават.
Ето затова, сега имаме потребност от мъже, които да вдигат духа на нацията, а не да се изявяват като оплаквачки в гробищни паркове. Трагичното оплаквачество на България никога не е било мъжка дейност.
На мъжете не им приляга да се вайкат, а да действат. Ако ги е страх, ако не са сигурни че ще се справят – тогава да призовем амазонките от Колхида, защото и те са от нашите прототракски родове. Разочаровали са се още в антични времена от мъжете и сами са поели отговорността да воюват с нашествениците за опазване на честта и земите си. Загубили са битката, но не и достойнството си.
Като прехвърлиш като мен седемдесет и пет години, мъжете вече нямат в личен план предишното си значение и остава да те вълнува само обществената им функция. А тя е основополагаща въобще за женския интерес към мъжете. Изявеният в общсствено отношение мъж има многократно по-голямо значение в женските очи от безличния красавец.
Преди тридесет и три години, през 1991 г. публикувах в съществуващия по онова време вестник „Нов ден“ статия озаглавена „Има ли България мъже?“ (бр. 56, 15 – 22. IV. 1991 г.). Тогава и редакциония екип, и всичките ми познати от мъжки род бяха много възмутени от факта, че съм си позволила да поставя под съмнение мъжествеността на българина и неговото мъжкарско превъзходство над всички останали. Къде се скриха обаче тези велики мъжкари, та през всичките години на т. н. преход нямаше кой безкористно да се погрижи за Родината ни?
Дошло е време, в което истинските жени трябва да спасяват честта и съществуването на истинските мъже, защото войната срещу мъжете е война срещу човечеството. Те са преносителите на автентичния човешки космически код, те са нашите любими същества, те са носителите на сигурност и удоволетворение в семейния живот, те са тези които освобождавайки се от зомбирането и апатията отново ще поведат обществото ни към автентично предопределеното му добро бъдеще.
