На форума бяха дискутирани регулаторните механизми в българската акватория на Черно море за улов на деликатесното мекотело
Автор: Десант
Изпълнителният директор на ИАРА д-р Николай Георгиев и екипи на агенцията организираха работна среща на тема „Производство, улов, първа продажба на черна морска мида и контролно регулаторни механизми в българската акватория на Черно море“.
Във форума участваха представители на Българска агенция по безопасност на храните, Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Бургас, Басейнова дирекция „Черноморски район“, рибарски сдружения, собственици на мидени ферми и заинтересовани страни.
На срещата бе направен преглед на законодателната рамка при двучерупчести мекотели - забрани, ограничения и режими в зоните за улов, необходими изисквания при издаване на разрешителни за стопански риболов при улов на морски черни миди.
Коментирани бяха и проследимостта на уловените количества, етикирането, условията за транспортиране, разрешителните режими и пр. Обсъдени бяха нужните законодателни промени, при необходимост свързани с предотвратяване на негативните въздействия върху човешкото здраве.
Във фокуса на събитието попадна и съвместното взаимодействие между всички институции при създаване на евентуални ограничителни режими за забрани за улов в чувствителни черноморски зони, които са с установени потенциални рискове от заустване на отпадни води или наличие на химически заводи в близост.
Като пример за успешно сътрудничество бе посочена съвместната акцията на ИАРА, Гранична полиция и БАБХ, която се проведе преди дни във Варна и при която бяха заловени нарушители с над 4 тона рапани. В тази връзка на работната среща в Бургас бяха дискутирани контролните дейности, които институциите следва да предприемат при съвместни и регулярни проверки.
Изпълнителният директор на ИАРА д-р Николай Георгиев обяви, че през следващите месеци на летния сезон от Агенцията ще извършват засилени проверки на черна морска мида.
Топонимът Лункавица, име на село в Северна Добруджа има много важен.
Това име произлиза от българската дума "лъг", по-точно от среднобг. "лога" с носова гласна "о" която е станала "он" и, после "ун".
В румънски език е невъзможно да има група "он" в средата на думите, така че "он" става "ун".
Например, латинската дума "mons, montis"/"монс, монтис" (=планина) е станала "мунте" в румънски език.
Българската дума е от мъжки род, докато румънската е женска (окончанието "-а" показва че тя е от женски род, подобно на българските съществителни и прилагателни с окончание "-а").
Защо обаче тя не звучи "lunga"/"лунга", а "lunca"/лунка", със съгласна "c"/-к-"? Понеже "lunga" в румънски се превежда с прилагателното "дълга" (на мъжки род се казва "lung"), така че, за да се избегне объркването между "лъг" и "дълга" румънската дума е станала "lunCa".
Това име не означава нищо за носителите на български език, понеже фонетично то не е разбираемо, не е гадаемо, въпреки че то произхожда от българска дума.
Щом селото е доста старо, това означава че по време на учреждаването му там, в тази част на Северна Добруджа не е имало българи които да узнаят (от тамошните румънци-учредители) че името може да се "превежда" и (пре)българизира в "Лъгавица". Така че, по-късно, когато българи се заселват в това село те не могат да разпознаят името на селото и да го (пре)българизират в "Лъгавица". Понеже и румънците не могат да го преведат, като не знаят как да преведат наставката "-av-/"-ав-". "Lunca" означава "лъг", "luncita"/"лунчица" или "lunchita"/"лункица" могат да означават "малък лъг", обаче какво означава "luncava"/"лункава" на румънски?
Съществува и друга възможност: българите са присъствали при учреждаването на селото (от българи и румънци същевременно) и са знаели тогава какво означава името му, обаче през определена година на миналото те са се изселили, и когато са се върнали, може би стотелития по-късно те са заели името от румънците без да могат да го "българизират", понеже румънците не са могли да го им преведат.
Това означава че и румънците са отсъствали от големи части от Северна Добруджа (или, по-скоро, от цялата), така че при заселването или пре-заселването им там те са заели имената на римските и пред-римските селища от българите: Vicus Petra/Викус Петра (Село Камък) на римляните, древно село, беше станало Каменна или Камена в устите на българите, така че то се казва сега Camena/Камена (село в Северна Добруджа), а не Pietroasa/Пиетроаса (каменна), нито Piatra/Пиатра (камъкът), както би било на румънски език.
Името на древния град Durostorum/Дуросторум (на латински) (днес Силистра) би трябвало да се превърне в "Durustor" в румънски език, обаче то звучи Darstor/Дырстор или Dristor/Дристор на румънски, от бг. Дръстър или среднобг./диалектно-новобългарски Дръстор.
Carsium/Карсиум на римляните, тоест на латински език, би трябвало да се превърно в нещо подобно на Карш или Кырш на румънски, обаче румънското име идва от български език (Harsova/Хыршова, тоест Хърсово).
Това означава че румънците са дошли по-късно в Добруджа от българите.
В гр. София има булевард и румънска гимназия на име Михай Еминеску (Mihai Eminescu).
Михай Еминеску
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B9_%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%83
"На негово име са наречени:
Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску“ в София,
булевард „Михай Еминеску“ в София (Карта)."
Това е най-големият румънски стихотворец.
Също така и голям враг на българи, гърци, украинци, руснаци, унгарци и евреи.
Сред най-известните му стихотворения е "Трето Писмо".
Цитирам от стиховете му:
https://ro.wikisource.org/wiki/Scrisoarea_III
Scrisoarea III
"Si apoi in sfatul tarii se adun sa se admire
Bulgaroi cu ceafa groasa, grecotei cu nas subtire;
Toate mutrele acestea sunt pretinse de roman,
Toata greco-bulgarimea e nepoata lui Traian !"
И тогава в Съвета на държавата се събират да се взаимно възхищават,
"българои" (="бугараши") с дебел тил, "гъркотеи" с тънък нос,
Всичките тези лица били уж римски (на римляни),
Всичките "гърко-българи" били внуци на (римския император) Траян
"Bulgaroi/grecotei" са обидителни варианти на "bulgari/greci" (българи, гърци)
"Bulgaroi" е нещо като "бугараш" или "бугараши".
Интересно е че Еминеску е сливал българите и гърците в единствена категория хора, понеже в българската гимназия в гр. Букурещ се преподава не само на български език (тоест: не само за етнически българи), а и на гръцки (тоест: за етническите гърци).
LICEUL TEORETIC BULGAR “HRISTO BOTEV”
https://www.liceulbulgar.ro/istoric-3/
<<În perspectiva dezvoltării liceului, la data de 10 septembrie 2005 a fost încheiat un Protocol de colaborare între Comunitatea Elenă din România şi liceul nostru, permiţând ca din anul şcolar 2006-2007, să se înfiinţeze şi clase cu predare a limbii neogreacă.
[...]
În direcţia intensificării colaborării între comunităţile bulgare şi elene, în data de 22 martie 2006 s-a încheiat Protocolul între minoritatea naţională bulgară şi minoritatea naţională elenă, cu scopul cunoaşterii şi promovării celor două limbi, a identităţii etnice a fiecărei comunităţi şi având în vedere implementarea unui model modern-european, pe principiul „unitate în diversitate”.>>
Не знам защо никой в България не се е противопоставил против наименоваването на софийски булевард по името на голям българофил.
Румънският онлайн вестници са пълни с анти-български статии.
тук има само малко от най-скорошните:
Românii spun adio unei țări în care intenționau să își petreacă zilele libere. Prețurile au crescut uluitor în ultimele luni
Nicu Pătrașcu
04.06.2024
https://www.bugetul.ro/romanii-spun-adio-unei-tari-in-care-intentionau-sa-isi-petreaca-zilele-libere-preturile-au-crescut-uluitor-in-ultimele-luni/
Țara de lângă România care devine tot mai mică în fiecare an. Mulți români o vizitează
Andreea Dumitru
22 iunie 2024
https://click.ro/actualitate/international/tara-de-langa-romania-care-devine-tot-mai-mica-in-2370466.html
Steagul Federației Ruse, arborat în multe localități din Bulgaria. Localnic: „Ne-au invadat în ultimii ani”. Sute de mii de ruși au cumpărat proprietăți în țara vecină
Sorin Ozon
03 iun. 2024
https://www.libertatea.ro/stiri/steagul-federatiei-ruse-arborat-in-multe-localitati-din-bulgaria-localnic-ne-au-invadat-in-ultimii-ani-sute-de-mii-de-rusi-au-cumparat-proprietati-in-tara-vecina-4905320
Amenințarea bulgărească pentru România. Ultimele cifre oficiale arată o creștere puternică în dreptul vecinilor de la sud de Dunăre
Nicu Pătrașcu
03.06.2024
https://www.bugetul.ro/amenintarea-bulgareasca-pentru-romania-ultimele-cifre-oficiale-arata-o-crestere-puternica-in-dreptul-vecinilor-de-la-sud-de-dunare/
Bulgaria organizează al şaselea rând de alegeri anticipate în trei ani. Instabilitatea este la cote foarte ridicate
09-06-2024
https://stirileprotv.ro/stiri/international/bulgaria-organizeaza-al-saselea-rand-de-alegeri-anticipate-in-trei-ani-instabilitatea-este-la-cote-foarte-ridicate.html
Novinite: 95% dintre bulgari se luptă să supraviețuiască. Ce înseamnă să fii bogat pentru vecinii noștri de la sud
06-06-2024
https://stirileprotv.ro/stiri/international/novinite-95-dintre-bulgari-se-lupta-sa-supravietuiasca-ce-inseamna-sa-fii-bogat-pentru-vecinii-nostri-de-la-sud.html
”Nu suntem așa de expuși ca România”. Statul vecin în care doar 30% dintre cetățeni ar merge la război ca să-și apere țara
22-05-2024
https://stirileprotv.ro/divers/nu-suntem-asa-de-expusi-ca-romania-statul-vecin-in-care-doar-30-dintre-cetateni-si-ar-apara-tara-la-razboi.html
Când România a cerut în 2016 un grup NATO la Marea Neagră, Bulgaria a spus că vrea iahturi cu turiști. Cum lucrează acum împreună să curețe marea de mine
Sebastian Pricop, Victor Cozmei
19 iunie 2024
https://hotnews.ro/cand-romania-a-cerut-in-2016-un-grup-nato-la-marea-neagra-bulgaria-a-spus-ca-vrea-iahturi-cu-turisti-cum-lucreaza-acum-impreuna-sa-curete-marea-de-mine-1523305
