Те са в професионално направление „Науки за земята“ и имат за цел подготовка на специалисти за справяне с проблемите, предизвикани от измененията на климата и промените на водните ресурси
Автор: Десант
Геолого-географският факултет (ГГФ) при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разкрива още три нови магистърски програми към възможностите за обучение в бургаския филиал на Алма матер.
Те са в професионално направление 4.4 „Науки за земята“ и имат за цел подготовка на специалисти за справяне с проблемите, предизвикани от измененията на климата и промените на водните ресурси. С това програмите на ГГФ в изнесана форма на обучение, от които бургаските студенти могат да избират, стават 8:
Изменение на климата и управление на водите
Геоморфология
Управление на природната среда и рискови процеси
Регионално развитие и управление
Развитие и управление на селските райони
Регионална сигурност
Управление на човешките ресурси
Приложна геоинформатика
Всички магистърски програми са в задочна форма и се предлагат за „специалисти“ и „неспециалисти“.
Кандидатстването започва през втората половина на август. Допълнителна информация за програмите, сроковете за кандидатсване може да бъде получена на интеренет страницата на филиала и на място в офиса на СУ, разположен в Културен дом НХК, всеки делничен ден от 9 до 17 часа.
СУ „Св. Климент Охридски“ и неговия Геолого-географския факултет е единственото висше училище, което подготвя магистри по геоморфология. В последните години геоморфоложките изследвания са част от комплексните анализи на средата (заедно с климатоложките и хидроложки изследвания) във връзка с устойчивото развитие на дадени региони.
Топонимът Лункавица, име на село в Северна Добруджа има много важен.
Това име произлиза от българската дума "лъг", по-точно от среднобг. "лога" с носова гласна "о" която е станала "он" и, после "ун".
В румънски език е невъзможно да има група "он" в средата на думите, така че "он" става "ун".
Например, латинската дума "mons, montis"/"монс, монтис" (=планина) е станала "мунте" в румънски език.
Българската дума е от мъжки род, докато румънската е женска (окончанието "-а" показва че тя е от женски род, подобно на българските съществителни и прилагателни с окончание "-а").
Защо обаче тя не звучи "lunga"/"лунга", а "lunca"/лунка", със съгласна "c"/-к-"? Понеже "lunga" в румънски се превежда с прилагателното "дълга" (на мъжки род се казва "lung"), така че, за да се избегне объркването между "лъг" и "дълга" румънската дума е станала "lunCa".
Това име не означава нищо за носителите на български език, понеже фонетично то не е разбираемо, не е гадаемо, въпреки че то произхожда от българска дума.
Щом селото е доста старо, това означава че по време на учреждаването му там, в тази част на Северна Добруджа не е имало българи които да узнаят (от тамошните румънци-учредители) че името може да се "превежда" и (пре)българизира в "Лъгавица". Така че, по-късно, когато българи се заселват в това село те не могат да разпознаят името на селото и да го (пре)българизират в "Лъгавица". Понеже и румънците не могат да го преведат, като не знаят как да преведат наставката "-av-/"-ав-". "Lunca" означава "лъг", "luncita"/"лунчица" или "lunchita"/"лункица" могат да означават "малък лъг", обаче какво означава "luncava"/"лункава" на румънски?
Съществува и друга възможност: българите са присъствали при учреждаването на селото (от българи и румънци същевременно) и са знаели тогава какво означава името му, обаче през определена година на миналото те са се изселили, и когато са се върнали, може би стотелития по-късно те са заели името от румънците без да могат да го "българизират", понеже румънците не са могли да го им преведат.
Това означава че и румънците са отсъствали от големи части от Северна Добруджа (или, по-скоро, от цялата), така че при заселването или пре-заселването им там те са заели имената на римските и пред-римските селища от българите: Vicus Petra/Викус Петра (Село Камък) на римляните, древно село, беше станало Каменна или Камена в устите на българите, така че то се казва сега Camena/Камена (село в Северна Добруджа), а не Pietroasa/Пиетроаса (каменна), нито Piatra/Пиатра (камъкът), както би било на румънски език.
Името на древния град Durostorum/Дуросторум (на латински) (днес Силистра) би трябвало да се превърне в "Durustor" в румънски език, обаче то звучи Darstor/Дырстор или Dristor/Дристор на румънски, от бг. Дръстър или среднобг./диалектно-новобългарски Дръстор.
Carsium/Карсиум на римляните, тоест на латински език, би трябвало да се превърно в нещо подобно на Карш или Кырш на румънски, обаче румънското име идва от български език (Harsova/Хыршова, тоест Хърсово).
Това означава че румънците са дошли по-късно в Добруджа от българите.
