Изложба разказва за традициите и развитието в региона на този древен занаят
Автор: Десант
Златарският занаят процъфтява в Панагюрско от най-стари времена. Регионът е един от центровете на ювелирното изкуство още от древността.
В района на Панагюрище обработката на благородни метали и техните сплави е с древни традиции, водещи началото си още от тракийското изкуство, преминали през школите на средновековната българска култура и достигнали своите върхове във възрожденските златарски центрове.
За постиженията в ювелирното изкуство на Панагюрска златарска школа разказва изложбата „Златарството в Панагюрско – традиция и развитие”, която от дните на Празника на розата гостува в залата на Исторически музей „Искра” в Казанлък. Там тя може да бъде разглеждана до края на октомври 2024 г.
С помощта на фотодокументални табла и над 80 артефакта, дело на изкусните панагюрски златари, експозицията проследява развитието на златарския занаят в Панагюрско. В нея е представено богато разнообразие от накити – пафти, пръстени, гривни, тепелъци, прочелници, огърлици, обеци и косичници, от Средновековието до XX в.
Освен тях посетителите ще видят заготовки и оригинали на въстанически лъвчета – кокарди, които са украсявали униформите на панагюрските въстаници, участвали в Априлското въстание.
Автори на изложбата и нейни куратори са доц. д-р Атанас Шопов, директор на ИМ – Панагюрище, Ирина Ботева – гл. уредник и Петя Маноилова – уредник в музея.
По думите на доц. д-р Атанас Шопов Панагюрско златно съкровище не е изолирано явление в този край. Преди него, през 1903 г., на 200 метра по въздух, е открито сребърно съкровище с над 118 артефакта.
През вековете традициите са със затишие, но не спират. Златарството продължава да се развива и има истински бум през втората половина на XVIII, XIX и първото десетилетие на XX век. Съществуват данни, че в Панагюрище е имало 23 златарници, които онаследяват и развиват традицията.
Така подредената изложба от експонати и фотодокументални табла се показва за пръв път пред широката публика.
