Това са международни инициативи, които са ръководени от български организации
Автор: Десант
Денят на Дунав – 29 юни, е датата, на която преди 30 години е подписана Конвенцията за опазване на втората по големина река в Европа. Басейнът й заема 817 000 кв. км., като протича през 10 държави (Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна), а водосборният й басейн се състои от още 9 (Швейцария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Косово).
От началото на 2024 г. три международни проекта по програма ИНТЕРРЕГ Дунав, ръководени от български организации, работят за превръщането на басейна на реката в по-зелен, адаптивен и устойчив на климатичните промени регион.
Темата на Деня на Дунав тази година е „Вода за мир“. Тя подчертава съществената роля на управлението на водите за насърчаване на разбирателство, подкрепа за общности, устойчивост на околната среда и градското развитие.
В новите си проекти трите международни консорциума, ръководени от български организации, си поставят за цел намирането на баланс между потребностите на хората, здравето на екосистемите и климатичната устойчивост.
Една от значимите дейности в рамките на проекта „Живи реки", в което водещ партньор е Българското дружество за защита на птиците (БЗДП), ще е ревитализирането на речния бряг на парк „Приста" в Русе за възстановяване на полуестествената крайречна заливна зона.
Част от предвидените мерки включват премахване на изоставени бетонни структури, възстановяване на щадяща климата крайречна растителност и поставяне на нови многофункционални съоръжения (с природозащитни, образователни и развлекателни цели) и ще бъдат осъществени от община Русе.
Проектът „Живи реки“ по Програма ИНТЕРРЕГ VI-Б Дунавски регион, е съфинансиран от Европейския съюз и подпомага капацитета за адаптация към климатичните промени в региона на Дунав, както и управлението на бедствията на трансцнационално ниво, свързани с екологичните рискове и при отчитане на екосистемния подход.
Цитат от Румънско-Български речник (частта за географски, исторически названия и имена на исторически личности):
Йоан Богдан [румънски славист]: "взел е от българско читалище в град Тулча оригинала на "Манасиевата хроника" и вече не го върнал".
Става дума за Румънско-Български речник със:
Съставители: д-р Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев
Редактори: акад. Стоян Романски и Ст. Илчев
Издателство на БАН, 1962 г.
Кога ще се върне този ръкопис в България?
2.
От книга "Istoria romanilor" (=История на румънците), том 1, ISBN 978-973-45-0609-5 (издание под егидата на Румънската "Академия"):
страница 400:
"Delimitarea grupului de popoare trace se poate face mai ales prin confruntarea izvoarelor literare grecesti despre datele etno-geografice referitoare la traci cu putinele resturi de limba, in special toponime, antroponime sau glose (cuvinte disparate), pastrate in sursele antice in general. Datele arheologice nu sunt ele singure de mare folos, deoarece nu exista nici un element care sa fie specific doar grupului tracic."
Превод: Отъждествяването, обособяването на група тракийски народи се осъществява чрез съпоставяне на писмените древни гръцки източници касаещи се на етно-географските данни за траките с малкото остатъци от тракийски език, особено топоними (имена на географски места), антропоними (имена на хора) и отделни думи които са се съхранили в древните източници. Археологичните данни не са подходящи за използване понеже няма никакъв елемент който да е характерен само за траките.
Това означава че няма и археологични елементи които да обособяват гетите от даки, гетите/даките от южните траки и т.н.
Също така, генетичните проучвания са поне твърде спорни, по-точно напълно безполезни.
Например, преди няколко години швейцарската фирма iGenea която (уж) беше проучила генетично хора от Балкански полуостров, твърдеше че българите от Република Северна Македония бяха наистина потомци на древните македонци.
Така че румънците няма как да докажат че били потомци на даките/гетите или, по-точно, че те били по-тракийски (генетично, понеже езиково те говорят романски език, произходил от латински) от която да е друга народност (включително българи).
страница 404:
"Strabo (VII, 3, 10) afirma ca getii au aceeasi limba cu tracii: [...], iar mai jos (VII, 3, 13) ca dacii au aceeasi limba cu getii [...]."
Превод: Страбо твърди че гетите имат един и същ език с траките, и, по-долу, че даките имат един и същ език с гетите.
"Vladimir Georgiev distingea, mai ales pe baza cercetarii toponimelor, o arie tracica propriu-zisa si una daco-mysiana, in forma a doua limbi diferite. Astfel de ipoteze au totusi o valoare relativa in stadiul extrem de lacunar al datelor concrete."
Превод: [Българският езиковед] Владимир Георгиев е твърдил, след като е проучил селищните имена, че имаше 2 отделни езика и територии, един тракийски и другият дако-мизийски. Такива хипотези са с малка стойност понеже твърде малко се знае за въпросните езици (има малко конкретни данни за тях).
Така е, има прекалено малко езиков материал от тракийски, мизийски, дакийски и гетски за да може да се направят изводи дали те бяха диалекти на един и същ езики или отделни езици.
str. 420:
"Cat priveste apropierea dintre daco-geta si daco-misiana, cum se mai spune, si limbile sau limba tracilor din sud, aceasta a fost evaluata in mod diferit de linvgisti. Oricum va fi fost, grecii, inca de pe vremea lui Herorot, au avut constiinta ca toate aceste neamuri vorbeau idiomuri inrudite, getii fiind desemnati in mod direct ca neam tracic (vezi si Strabon, VII, 3, 2 [...] "Grecii i-au socotit pe geti drept traci"; Dromichaites este infatisat cand rege al tracilor, cand get, chiar si de acelasi autor" [..] iar Burebista, "cel mai de seama dintre regii din Tracia." [...]
Превод: Колко за с ходността между дако-гетски/дако-мизийски и езикът или езиците на южните траки, това беше различно преценен от езиковедите. Както и да е, гърците, още от времето на Херодот, бяха под впечатлението че всичките тези народи говореха сродни езици, като зе гетите изрично беше казано че са от тракийски род. Страбо също казва че "гърците са считали гетите за траки". Дромихетес е представен и като крал на траките, и като гетски крал, понякога това се случва в делото на един и същия древен автор, като Буребиста е представен за "най-важният от кралете в Тракия" [в Румъния той е представен като крал на дако-гетите/гето-даките, тоест: като крал на предците на румънците.
Аз мога да добавя че името на дакийският крал Котисо много прилича на името Котис на много крале на южните траки, по-точно на одрисите.
https://en.wikipedia.org/wiki/Cotiso
Cotiso, Cotish or Cotison (flourished c. 30 BC) was a Dacian king who apparently ruled the mountains between Banat and Oltenia (modern-day Romania). Horace calls him king of the Dacians.[1] Suetonius calls him king of the Getae.[1] He is mentioned also by Florus, who wrote that Cotiso and his armies used to attack towards south when the Danube froze.
https://en.wikipedia.org/wiki/Cotys_I_(Odrysian)
Cotys I or Kotys I (Ancient Greek: [...] Kotys) was a king of the Odrysians in Thrace from 384 BC to his murder in 360 BC.
Така че, ако се съди по изказванията на древните историци и географи, наистина изглежда че даките и гетите не са били нищо друго, освен "съставна част" от траките. Древните историци и географи са единственият източник на достоверни информации за тях, понеже езиковият материал е твърде оскъден.
Даките и гетите (наричани дако-гети или гето-даки) са смятани за румънските "историци" за предци на румънците, като те рядко говорят за дако-мизите (за разлика от българските езиковеди като Владимир Георгиев), понеже мизите не обитаваха Южна Добруджа (а само гетите), а румънските "историци" имат териториални претенции единствено към Южна Добруджа от всичките български земи. Те умишлено пренебрегват факта че гетите са обитавали и територия, разположена извън открадната от Румъния през 1913 г., като едно известно гетско археологично находище е при днешното българско село Свещари.
Снимка на тома тук:
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-i
Strabo: "fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians."
[10]
It is but fair, too, to ask Apollodorus to account for the Mysians that are mentioned in the verses of Homer, whether he thinks that these too are inventions1 (when the poet says, ““and the Mysians, hand-to-hand fighters and the proud Hippenlolgi”
”2), or takes the poet to mean the Mysians in Asia. Now if he takes the poet to mean those in Asia, he will misinterpret him, as I have said before,3 but if he calls them an invention, meaning that there were no Mysians in Thrace, he will contradict the facts; for at any rate, even in our own times, Aelius Catus4 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace5 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.6 And they live there in Thrace now and are called “Moesi”—whether it be that their people of earlier times were so called and that in Asia the name was changed to “Mysi,”7 or (what is more apposite to history and the declaration of the poet) that in earlier times their people in Thrace were called “Mysi.” Enough, however, on this subject. I shall now go back to the next topic in the general description.
Румънецът Mircea Eliade / Мирча Елиаде (историк на религиите) в книгата си "Zalmoxis: The Vanishing God" на страница 257 пише: "The Getae, says Herodotus, 'are the bravest and most law-abinding of all Thracians' (4.93)."
Според руската и украинската википедиа, районът на днешния сръбски град Пирот беше населен от траки, а не илири, преди да бъде заво юван от Римската Империя.
До римского завоевания район современного Пирота населяли фракийцы. Первые упоминания о Пироте относятся ко II веку н. э., когда город назывался Туррес (лат. Turres) или Квимедава (лат. Quimedava).
До римського завоювання район сучасного Пирота населяли фракійці. Перші згадки про Пирот належать до II століття, коли місто мало назву Туррес (лат. Turres) або Квімедава (лат. Quimedava).
The Language of the Thracians, Ivan Duridanov
VIII. The Thracian, Dacian and Paeonian languages
https://groznijat.tripod.com/thrac/thrac_8.html
Според тази карта, дако-мизийска територия на юг от р. Дунав (където градовете имаха имена свърващи на "-дава") не беше само в Южна Добруджа а стигаше до р. Янтра и даже до р. Искър (Скайдава или Скаидава; Гиридава). Изключвам от тази територия, населените места на "-даба" и "-деба". Цялата тази територия би следвало да принадлежи на Румъния?
Какво означава факта, че даките и гетите са били траки и са говорили тракийски език (а не отделен от него "дако-мизийски") и че източната Сърбия е била тракийска територия?
Според румънските "историци" в такъв случай цяла България би следвало да принадлежи на Румъния (+ източна Сърбия), а не само Южна Добруджа.
Това служи да покаже колко са абсурдни тезите на румънските "историци".
Румънците не говорят тракийски език, а романски. Единствените така наречени "субстратни думи" в румънски език (например mos/мош, copil/копил) за които румънските "езиковеди" твърдят че са от дакийски (тоест: от тракийски) имат съответствия в албански език, като албански не е тракийски, а (потомък на) илирийски. Никой не може да докаже че това са тракийски заемки в илирийски/албански, а не илирийски думи. За илирийски език се знае още по-малко от тракийски. Наистина съществуват и езиковеди които твърдят че албански е тракийски обаче болшинството са на мнение че албански е илирийски. Ако албански беше тракийски, то тогава щеше да може да се твърди че албанците са истинските траки (не-асимилирани от римляните, тоест те са си запазили езика, за разлика от румънците които говорят език, който произлиза от латински). В такъв случай, цялата Румъния би следвало да принадлежи на албанците. Онези думи наистина са загадъчни, понеже албанците никога не са били съседи на румънците, за да могат румънците да ги заемат в езика им.
Освен това, не съществуват особени дакийски/тракийски гени (нито илирийски) за да може да се докаже, чрез генетиката, че румънците са потомци на даките/траките. Доколкото ми е известно, не съществуват нито особени гръцки гени.
Освен това, ендонима на румънците (тоест името които румънците си дават себе си), "ромън" (стар облик "румън") показва че по времето на Римската Империя нймаше повече хора в римската провинция Дакия които да имат самосъзнанието че са потомци на гето-даките/траките, като всичките тогавашни жители на Римската Империя имаха това име: "Romanus", по-точно "Civis Romanus" (=римски гражданин, гражданин на Римската Империя). Например галисийците (романски народ в Испания който говори португалски диалект) са запазили в ендонима си спомен за келтите които бяха обитавали част от Иберския полустров преди завоуйването й от Римската Империя. Тоест, тези хора са запазили спомен от пред-римски народ, за разлика от румънците, въпреки че през определен период от време, те също са казвали за себе си че са римски граждани. За тях по-важно беше че са потомци на келтите, отколкото че са граждани на Римското Царство, така че, след изчезването на Римската Империя, когато те вече не бяха нейните граждани, галисийците са останали с едно единствено име: това на пред-римските им келтски предци. Те имат самосъзнанието че са келти които говорят латински език, за разлика от румънците които не спазват никакъв спомен от уж дако-гетските им предци.
