Във връзка с избора на новия български патриарх да се замислим за ролята й за опазването на националната памет
Автор: проф. Пламен Павлов
Православните църкви в Румъния, Русия, Сърбия, дори в Северна Македония и през настоящия XXI в. канонизират знакови личности, сред които и такива от нашата история. На фона на богатото ни духовно наследство Българската православна църква продължава да е инертна.
За разлика от други държави, нашите царе, признати за светци, са само трима – св. княз Борис-Михаил Покръстител (852-889/2 май 907 г.), св. цар Петър (927-30 януари 969 г.) и св. цар Иван Шишман (1371-3 юни 1395 г.). При това при последния търновски владетел имаме пример за т.нар. народна канонизация, а не официален акт.
Нима сред владетелите на Първото и Второто българско царство няма държавници, покровители на църквата и културата, които заслужават признание? Дори и със закъснение от векове...
Първият от владетелите, който извън всякакво съмнение заслужава да заеме полагащото му се място сред българските светци, е цар Симеон Велики (893-27 май 927 г.) – блестящ пример за държавник, военачалник, интелектуалец, не само политически, но и духовен водач на нашите предци. Както знаем, през своята младост Симеон завършва прочутата Магнаурска школа и за известно време е монах, готвен за глава на младата българска църква.
Съдбата и дългът към държава и народ решават друго – по волята на св. княз Борис–Михаил неговият по-млад син е поставен на престола след свалянето на Владимир Расате, подозиран в привързаност към отреченото езическо минало. По признание на константинополския патриарх Николай Мистик цар Симеон е водел скромен, аскетичен живот, дори не е пиел вино…
Симеон е прекрасен познавач не само на древната философия и реторика, но и на богословието. Владетелят изгражда църкви и манастири по цялата българска земя и е главната фигура на „Златния век“ на българската духовност и култура, наричан неслучайно „Симеонов“…
Известни са близките му връзки със св. Климент, св. Наум, епископ Константин Преславски, въобще с най-ярките имена на старобългарското слово и духовност. Симеон Велики поставя основите на българската православна патриаршия, първата извън т.нар. древни църкви. Както пише големият френски византолог Шарл Дил, българинът Симеон е „… по-велик от нашия Карл Велики, защото изгражда основите на една цивилизация…“
Не заслужава ли да бъде канонизиран великият цар Самуил? Въпросът е реторичен, когато става дума за човек, доказал с целия си живот своята мисия на воин и мъченик за своя народ и държава. Ще споделим с читателите някои от най-проникновените оценки за него. Според големия чешки учен Константин Иречек, автор на първата научна история на българския народ (1876 г.), цар Самуил е „… енергичен, мъжествен и хуманен господар, който успял с победи да издигне Българското царство отново на онази висота, която то достигнало при Симеон…” Когато при вида на своите ослепени съратници българският цар поел пътя към вечността, „… дори и на смъртния си одър Самуил тържествувал над своя противник, бездушния Василий…” със своята човечност и съпричастие към болката на ближния…
Изтъкнатият наш историк проф. Петър Мутафчиев изоставя академичния тон, давайки израз на обяснимото за всеки българин вълнение. За него времето на Самуил е „… непрекъснат кървав подвиг, в който народът ни впрягаше всичките си сили, за да предотврати подготвяната му робска участ. И може би тя би била избегната, ако Самуил, тоя неуморим воин, който в продължение близо на четиридесет години се явяваше със своите дружини по бойните полета из всички краища на Балканския полуостров, не носеше и едно сърце, изпълнено с твърде много човешки чувства…”
Костите на цар Самуил са открити от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос през 1969 г. в руините на изградената от самия него базилика „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Днес те се пазят в музейно хранилище като „инвентар“ от археологически разкопки...
През 2014 г. пред тях беше допуснат да се поклони президентът Росен Плевнелиев, след което отново бяха прибрани в хранилището. Няма да се спираме на опитите за „спазаряване“ на царските кости срещу ръкописи и други артефакти..
И все пак, ако Българската православна църква намери воля да канонизира цар Самуил, дали от гръцка страна няма да бъде проявено нужното разбиране? Някой ден костите на великия цар ще бъдат в България, а най-подходящото място за тях в качеството им на свети мощи, е древната базилика „Св. София“.
Не заслужава ли официално да бъде удостоен с венец на святост и цар Иван Асен II? Въпросът отново е реторичен, когато става дума за знаменит владетел с ярки приноси за духовното израстване на народ и държава.
Иван Асен е създател и дарител на църкви и манастири, но най-сериозната му заслуга е възобновяването на Българската патриаршия през 1235 г. Грижите на владетеля за манастирите (не само огнища на вярата, но и водещи центрове на образованието, книжнината и изкуството), са всепризнати.
Оцеляла е само дарствената му грамота в полза на Ватопедския манастир на Атон, но такива официални документи със сигурност са издадени за скалния манастир „Св. Архангел Михаил“ при Иваново (създаден със средства, дарени от владетеля на св. Йоаким I, бъдещ патриарх), Рилската и редица други обители. След 1230 г., когато България се превръща в най-значимата политическа и военна сила в Югоизточна Европа, царят „… на всички българи и гърци…“ в маниера на старите византийски императори е покровител на Света гора Атонска. За заслугите на Иван Асен е показателна оценката на неговите съвременници и тогавашната българска църква.
Както четем в Бориловия Синодик: “Великият и благочестив цар Иван Асен, синът на стария цар Асен, който изпитваше голяма любов към Бога, прослави и просвети Българското царство повече от всички български царе преди него, като създаде манастири и украси много със злато и бисер, и скъпоценни камъни всички свети и божествени църкви, и ги дари с много дарове /…/, и с голямо желание се зае да възстанови патриаршията на Българското царство…”
През четирите десетилетия на своето царуване Иван Александър (1331-17 февруари 1371 г.) води активна политика, въпреки процесите на децентрализация и гибелната заплаха – експанзията на османските турци. Нека припомним, че при съпротивата срещу завоевателите загиват неговите синове Иван Асен и Михаил Асен. Цар Иван Александър е покровител на църквата и културата, един от най-изявените в многовековната ни история.
С право неговото време е определяно като „втори Златен век“ или, ако използваме образното определение на проф. Йордан Андреев, „Златен залез“ на средновековна България. Известна е щедрата подкрепа на царя за Ивановския, Бачковския, Мрачкия, Драгалевския и Месемврийските манастири. Със средствата и активното участие на владетеля са създадени обителите на св. Григорий Синаит в Парория (Странджа), при Кефаларево (Килифарево), „Св. Троица“ при Търново…
По личната инициатива на царя, който е образован и дълбоко вярващ човек, са създадени знакови паметници на българската книжнина – прочутото Лондонско Четвероевангелие, българският превод на Манасиевата летопис и много други.
Загрижен за нравственото състояние на обществото, царят на два пъти (1355 и 1359/1360 г.) свиква църковно-народни събори, на които не само са осъдени ересите, но и е утвърдена православната вяра в навечерието на османското завоевание. Изброеното дотук е повече от достатъчно цар Иван Александър да заеме своето място сред българските светци.
В следващия епизод от тази поредица ще продължим с духовните водачи на българския народ, които все още не са канонизирани. И нека не забравяме ярките личности от нашето минало, които заслужават признание. И преклонение.
Глупава анти-българска статия в молдовски сайт Timpul (=Времето) от румънеца Матей Блънару/Matei Blanaru, (уж) изследовател при румънския Център за Руско-Китайски Проучвания и (уж) докторанд на Университет Букурещ:
Fake news genetic – românii ar avea gene majoritar slave. O nouă minciună pan-slavonă de la Belgrad și Sofia, preluată rapid și de Budapesta
Genetic fake news - Romanians would have mostly Slavic genes. A new pan-Slavonic lie from Belgrade and Sofia, quickly picked up by Budapest
Също така:
Istoricul George Damian despre manipularea ordinară cum că „românii sunt slavi”
decembrie 20, 2023
https://rgnpress.ro/2023/12/istoricul-george-damian-despre-manipularea-ordinara-cum-ca-romanii-sunt-slavi/
*За "историка" Джордже Дамян/George Damian ще има повече информации по-долу.
"De curând, în urma apariției în presa internațională a unui articol despre o cercetare genetică făcută pe populații străvechi din zona balcanică, au apărut diferite articole în presa bulgară, sârbească și ungară cu titluri bombastice care subliniază cu toate faptul că românii ar avea în mod majoritar gene slavone: Research Finds Bulgarians, Romanians and Croats Have Strongest Slavic Genes in Balkans, Genetic Study Reveals Strong Slavic Ancestry in Bulgarians, Romanians, and Croats Across the Balkans, DNA of our Romanian neighbours has shown that their theory of origins needs to be rethought [...]"
Google Translate:
Recently, following the appearance in the international press of an article about a genetic research carried out on ancient populations in the Balkan area, various articles appeared in the Bulgarian, Serbian and Hungarian press with bombastic titles that emphasize the fact that Romanians would have the majority Slavic genes: [...]
"[...] titluri precum cele din presa bulgară sau ungară, cu vădite interese subiective în virtutea unor pretenții revizioniste maghiare sau pan-slavone, au tendința de a fi asumate ca atare, așa cum s-a făcut din păcate și în presa românească."
[...] titles such as those in the Bulgarian or Hungarian press, with obvious subjective interests by virtue of Hungarian or pan-Slavonic revisionist claims, tend to be assumed as such, as was unfortunately also done in the Romanian press.
Унгарците наистина имат териториални претенции към Румъния: Трансилвания и други територии обаче не само че българите имат териториални претенции към Румъния (предполагам че в българските учебници по история пише че Северна Добруджа е изконна българска земя), а и румънците имат такива към Южна Добруджа (това знам със сигурност: в румънските учебници по "история" пише че Южна Добруджа била изкорена румънска земя, открадната през 1940 г. от България, а тези учебници са одобрени от официална Румъния, по-точно от рум. Министерство по Образованието).
Българите имат бг. териториални претенции, а не "пан-славянски", тоест те не са "общо-славянски". Под "пан-славянски" предполагам че румънския автор има предвид пан-русизма от 19. век, тоест обединението на всичките славянски земи в състав на Русия, или поне на всичките православни такива.
Понастоящем не живеем нито през 19. век, нито през времето на социализма, когато Георги Димитров е искал България да стане 16-та република на Съветска Русия, на Съветски Съюз, така че (почти?) никой български политик не иска Бг. да стане част от Русия.
България не иска Северна Добруджа за да я подари на Русия, а за себе си.
"Mai mult, intenția studiului respectiv a fost să își facă o imagine despre impactul populațiilor migratoare în zona balcanică între secolele I-X, după cum atestă chiar autorii: „Pentru a explora istoria populației din Balcani (delimitați de Mările Adriatică, Mediterana Centrală, Egee și, la nord, de Dunărea Mijlocie și de Jos și râul Sava) la vârful epocii imperiale romane (cca. 1–250 d.Hr.), perioada imperială târzie (cca. 250–550 d.Hr.) și post-romană (cca. 550–1000 d.Hr.), prezentăm noi date genomice de la 136 de indivizi antici din Croația și Serbia de astăzi și 6 de la indivizi din Austria, Republica Cehă și Slovacia, împreună cu informații despre contextul arheologic al înmormântării lor (Date S1, secțiunea 1)”. Două lucruri extrem de importante reies de aici:
în primul rând, România și spațiul românesc nu au constituit obiectul studiului, ci doar Balcanii (delimitați, cum se vede din citat, fără România) [...]"
Moreover, the intention of that study was to get a picture of the impact of migratory populations in the Balkan area between the I-X centuries, as the authors themselves attest: "To explore the history of the population in the Balkans (bounded by the Adriatic, Central Mediterranean, Aegean Seas and, to the north by the Middle and Lower Danube and the Sava River) at the peak of the Roman Imperial Age (ca. 1–250 AD), the Late Imperial Period (ca. 250–550 AD) and the Post-Roman (ca. . 550–1000 AD), we present new genomic data from 136 ancient individuals from present-day Croatia and Serbia and 6 from individuals from Austria, the Czech Republic, and Slovakia, along with information about the archaeological context of their burial (Data S1, section 1)'. Two extremely important things emerge from this:
first of all, Romania and the Romanian space were not the object of the study, but only the Balkans (delimited, as can be seen from the quote, without Romania) [...]"
Наистина Румъния (почти) не е балканска държава (географски казано). Единствената балканска част на Румъния е Северна Добруджа.
"Din cele de mai sus se vede cât se poate de evident că procentul de gene mezolitice I2a din România, cu alte cuvinte prezente aici chiar de dinaintea formării populațiilor geto-dacice, chiar de dinaintea invaziei indo-europene, este de circa 28%. Cu alte cuvinte, dintre toți bărbații din România, circa unul din trei ar avea strămoși în acest spațiu încă de dinaintea formării populațiilor dacice sau chiar de dinaintea venirii indo-europenilor. Pentru că tot vorbeau ziarele maghiare despre continuitate. Ceea ce este un lucru într-adevăr remarcabil, ținând loc de locația geografică a României. În schimb, în România ar fi doar 18% gene probabil slavone R1a în populația masculină."
From the above it can be clearly seen that the percentage of Mesolithic I2a genes in Romania, in other words present here even before the formation of the Geto-Dacian populations, even before the Indo-European invasion, is about 28%. In other words, of all the men in Romania, about one in three would have ancestors in this space since before the formation of the Dacian populations or even before the arrival of the Indo-Europeans. Because the Hungarian newspapers kept talking about continuity. Which is a really remarkable thing, considering the geographical location of Romania. In contrast, in Romania there would be only 18% probably Slavonic R1a genes in the male population.
Обаче хаплогруп I2/I2a присъства много повече у сърбите, хърватите и особено босняците, така че, по "логиката" на румънския автор, тези 3 народа са по-изконни, по-стари в техните страни отколкото румънците в Румъния.
"Pentru Bulgaria și Serbia, interesul constă în obsesia imperialismului, al unei grandomanii pan-slavone și al deznaționalizării românilor de pe propriile lor teritorii, după cum o atestă practicile actuale."
For Bulgaria and Serbia, the interest lies in the obsession with imperialism, a pan-Slavonic grandomania and the denationalization of Romanians from their own territories, as evidenced by current practices.
Власите във Видинско и други части от България почти всички са с българско национално и етническо самоопределяне. За румъно-езичните цигани в Бг.: румънците се интересуват от тях понеже раждат много деца и така, в бъдеще, е възможно да създадат големи проблеми на Бг., като целта е повторното крадене на Южна Добруджа: българските власти да преместят всички тези цигани от цялата страна в Южна Добруджа и те да предлагат Южна Добруджа на Румъния само и само да се отървават от тези цигани от останалата територия. Румъния е обещала през 1940 г. чрез Крайовската спогодба че няма да иска отново Южна Добруджа от Бг. обаче текстът на договора не споменава нищо за случая когато Бг. доброволно би предложила тази земя на Румъния.
Важно е че в Румъния никой не е на мнение че румъно-езичните цигани били румънци. Те се смятат от румънците за цигани, точно както другите видове цигани: цигано-езични, унгаро-езични и турко-езични.
Повечето ирландци са с роден език английски, а не ирландски. Това не ги прави англичани, те си останат ирландци. Англичаните не претендират че ирландците били англичани, понеже родният им език е английски.
Това важи още повече за румъно-езичните цигани които по външен вид се различават по-ясно от румънците отколкото ирландците от англичаните.
За румънците в Сърбия румънските власти не се интересуват въобще понеже Сърбия е единствената съседна държава която няма териториални претенции към Румъния и към която Румъния няма териториални претенции (с изключение на твърде малък брой румънски/сръбски националисти).
Унгария има такива към Румъния, докато Румъния има такива към Бг., Украйна и Молдова.
"În Bulgaria, românii nici nu sunt recunoscuți și nu au drepturi elementare ca și minoritate, fiind supuși unor practici de deznaționalizare extrem de intense de peste 100 de ani."
In Bulgaria, Romanians are not even recognized and do not have basic rights as a minority, being subjected to extremely intense denationalization practices for over 100 years.
В Бг., подобно на Франция и Гърция, няма национални малцинства.
Авторът е много лицемерен, понеже знае че Румъния се интересува от румънците в Бг. само и само с цел отново да открадне Южна Добруджа която е била част от митичната за румънците Велика Румъния. Ако успяват това, веднага ще забравят от власите във Видинско, 95% от които са с българско етническо/национално самосъзнание.
"În Serbia, autoritățile se străduiesc nestingherite de aproape 100 de ani să împartă românii de acolo în așa-ziși „vlahi” și români, care ar vorbi două limbi diferite, „vlaha” și româna [...]"
In Serbia, the authorities have been trying unhindered for almost 100 years to divide the Romanians there into so-called "Vlachs" and Romanians, who would speak two different languages, "Vlach" and Romanian [...]
"Pentru Bulgaria, mai este și miza „Imperiului Bulgar” care a cuprins și părți din România de astăzi. Iar deși primul „Imperiu Bulgar” a fost bulgar într-adevăr, adică turcic, fiind un veritabil hanat, al doilea imperiu nu a mai fost chiar atât de bulgar, ci a fost româno-bulgar, după cum o atestă chiar cronicile timpului care arătau cum conducătorii acestuia, frații Asănești, Ioniță Caloian, erau de fapt români. Lucru pe care și unii istorici din România îl dau uitării, probabil că după ce au fost medaliați de Budapesta și de Berlin, aspiră acum și la decorații bulgărești."
For Bulgaria, there is also the stake of the "Bulgarian Empire" which included parts of today's Romania. And although the first "Bulgarian Empire" was truly Bulgarian, that is, Turkic, being a true khanate, the second empire was not so much Bulgarian, but Romanian-Bulgarian, as the chronicles of the time attest how its leaders, the Asănesti brothers, Ioniță Caloian, were actually Romanians. Something that some Romanian historians also forget, probably because after being awarded medals in Budapest and Berlin, they now also aspire to Bulgarian decorations.
Не е така. Второто Българско Царство беше познато по името България, а не България-Влашко.
Това беше продължение на Първото Българско Царство. Също така, по-голямата част от населението щеше да е било славянско/българско, а не влашко.
Dar în afară de aceasta, ce i-a făcut pe cercetători să afirme că românii ar avea circa 50-60% gene slave? Un indiciu ne apare din acest paragraf din Data set 1 al cercetării, p. 55, unde se afirmă că „În setul nostru de date, I2a-L621 și R1a-Z282 apar abia după anul 700 d.Hr. (Figura 5 de mai jos; Date S2, Tabelul 1), întotdeauna asociate cu ascendența înrudită cu cea est-europeană în genomul autozomal, ceea ce susține ideea că aceste linii genetice au fost introduse în Balcani de către migranții est-europeni în perioada medievală timpurie. Linia R1a-Z282 prezintă cele mai înalte frecvențe în grupurile de limbă slavă din Europa Centrală și de Est [160]. Linia I2a-L621 atinge cele mai înalte frecvențe în populațiile actuale din Bosnia-Herțegovina, Croația și Serbia [161] și este prezentă și în alte grupuri vorbitoare de slavă, cum ar fi rușii sau ucrainenii.”
Dar haplogrupul I2a nu este sub nicio formă de origine slavonă, ci există în această zonă cu mult înaintea formării populației dacice și cu mult mai mult înaintea formării populațiilor slavone, după cum am citat mai sus. Iar din tabelele de mai sus am văzut cât de mic este procentul de I2a în Ucraina (20%, față de 28% în România), iar în Rusia este mult mai mic (10%). Și dacă ne uităm și la concentrațiile atinse de acest haplogrup pe o hartă, observăm cum ele par că emană din Peninsula Balcanică și spațiul românesc, ceea ce susține mărturiile istorice despre populații de origine românească ce s-ar fi stabilit în diferite momente în acele zone estice din Ucraina și chiar Rusia, dar și despre extensia Culturii Cucuteni, de acum peste 5.000 de ani, în care se spune că ar fi predominat tot haplogrupul I2a. Cu cât ne îndepărtăm de România și de Peninsula Balcanică, unde, după cum arătăm mai jos, haplogrupul I2a era autohton, acesta scade în frecvență.
But apart from this, what made the researchers say that Romanians would have about 50-60% Slavic genes? A clue comes from this paragraph in Dataset 1 of the research, p. 55, where it states that “In our dataset, I2a-L621 and R1a-Z282 only appear after AD 700. (Figure 5 below; S2 Data, Table 1), always associated with East European-related ancestry in the autosomal genome, supporting the idea that these genetic lines were introduced to the Balkans by Eastern European migrants during the medieval period early. The R1a-Z282 lineage shows the highest frequencies in the Slavic-speaking groups of Central and Eastern Europe [160]. Lineage I2a-L621 reaches the highest frequencies in present-day populations of Bosnia-Herzegovina, Croatia and Serbia [161] and is also present in other Slavic-speaking groups such as Russians or Ukrainians."
But haplogroup I2a is in no way of Slavonic origin, but exists in this area long before the formation of the Dacian population and much more before the formation of the Slavonic populations, as I quoted above. And from the tables above we saw how small the percentage of I2a is in Ukraine (20%, compared to 28% in Romania), and in Russia it is much lower (10%). And if we also look at the concentrations reached by this haplogroup on a map, we notice how they seem to emanate from the Balkan Peninsula and the Romanian space, which supports the historical testimonies about populations of Romanian origin that would have settled at different times in those areas eastern ones from Ukraine and even Russia, but also about the extension of the Cucuteni Culture, from over 5,000 years ago, in which it is said that all haplogroup I2a would have predominated. The further we move away from Romania and the Balkan Peninsula, where, as we show below, haplogroup I2a was autochthonous, it decreases in frequency.
Хаплогрупт I2A се среща най-често (тоест: по-често отколкото при румънците) при черногорците, сръбите, хърватите и особено босненците които живеят в бивши територии на илирите, докато румънците живеят в бивши територии на траките (по-точно: дако-гетите) и претендират че са потомци на дако-гетите. Този хаплогруп обаче излгежда да не е нито илирийски, нито тракийски, нито славянски. Странно и необяснимо, той се среща твърде много и на италианския остров Сардиния, с 37,5% !!!
Босния: 50,5%
Хърватия: 37%
Сърбия: 34%
Черна Гора: 29,5%
Румъния: 28%
Молдова (според румънските "историци" втора румънска държава): 21%
Албания (тази държава беше обитавана от илири в древни времена, докато албанците се смятат за потомци на илирите): само 12%
От Eupedia-картата на хаплогруп I2a1 (налична на страницата на румънската статия) ясно може да се забележи че районите на Румъния където този хаплогруп се среща най-често не граничат със Сърбия (както би било очаквано), а са далече от нея, в югоизточна част на страната (близо до границата с България)!!!
Съгласен съм с рум. автор че този хаплогруп не е славянски, понеже при руснаците, украинците, белорусите, чехите, словаците и особено поляците (9% от населението) той се среща много по-рядко отколкото при румънците (28%) и жителите на Сардиния (37,5%).
Румънският автор намеква и даже се опитва да докаже че този хаплогруп е дако-гетски/тракийски, тоест румънски.
Няма как да е така, понеже босненците не са имали допир с румънците. Няма как босненците, хърватите, сърбите и жителите на Сардиния да са по-тракийски от румънците.
Няма историческо сведение за преместването на траките от днешна Румъния до Босния/Сардиния, нито от преместването на илирите от Босния в днешна Румъния.
Освен това, този хаплогруп се среща много интензивно в италианския остров Сардиния, който никога не е бил нито илирийска, нито тракийска, нито славянска територия.
"Genele acestor oameni dezvăluie ceea ce s-a întâmplat și s-a atestat și istoric în țările sud-dunărene. Autohtonii sud-dunăreni și românii („vlahi”) constituiau la un moment dat, după invaziile slavilor, circa jumătate din populația Bulgariei actuale, după cum o atestă numeroase mărturii istorice și chiar Imperiul Vlaho-Bulgar al Asăneștilor, care între timp au fost asimilați lingvistic prin diverse mijloace de slavi. În Serbia de astăzi și în Bosnia-Herțegovina au fost de asemenea multe „vlahii” medievale, care de asemenea au fost aproape toate asimilate lingvistic de slavi. Dar urmele genetice au rămas."
[...]
"Chiar și în Sardinia, una dintre cele mai conservatoare zone din punct de vedere genetic, există o variantă de I2a (I2a1a1). Aceasta îi face slavi și pe sarzi? Absurd.[...]"
The genes of these people reveal what happened and was also historically attested in the south-Danube countries. The south-Danube autochthons and the Romanians ("Vlachs") at one time, after the invasions of the Slavs, constituted about half of the population of present-day Bulgaria, as evidenced by numerous historical testimonies and even the Vlach-Bulgarian Empire of the Asanesti, who in the meantime were assimilated linguistically by various Slavic means. In today's Serbia and Bosnia-Herzegovina there were also many medieval "Vlachs", who were also almost all assimilated linguistically by the Slavs. But the genetic traces remained.
[...]
Even in Sardinia, one of the most conservative areas, genetically speaking, there is a variant of I2a (I2a1a1). Does this mean Sard people are Slavs? That's absurd.[...]
Как тогава при българите (22%) този хаплогруп е по-малко посрещнат отколкото при хърватите (38%) и босняците (55%), ако населението на средновековна Бг. беше в по-голяма степен румънско отколкото населението на Босна, Хърватия и Сърбия.
Още нещо: според румънския автор на статията, румънците са успели да направят босненците (55%) и хърватите (37%) по-румънски от самите тях/румънци, понеже при румънците този хаплогруп се среща само при 28% от тях.
Авторът няма никаква логика.
A genetic history of the Balkans from Roman frontier to Slavic migrations
VOLUME 186, ISSUE 25, P5472-5485.E9, DECEMBER 07, 2023
Distribution of European Y-chromosome DNA (Y-DNA) haplogroups by country in percentage
https://www.eupedia.com/europe/european_y-dna_haplogroups.shtml
За славянството на румънците има и други, по-стари генетически проучвания, даже направени от румънци, например генетикът Флорин Станчу/Florin Stanciu.
Florin Stanciu, genetician: „Suntem un amestec de influențe, din care cea slavă este dominantă”
Florin Stanciu, geneticist: "We are a mixture of influences, of which the Slavic one is dominant"
17.11.2016
https://mugo.ro/florin-stanciu-genetician-suntem-un-amestec-de-influente-din-care-cea-slava-este-dominanta/
The mitochondrial DNA makeup of Romanians: A forensic mtDNA control region database and phylogenetic characterization
June 2016
https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S1872497316301144
https://www.researchgate.net/publication/304744951_The_mitochondrial_DNA_makeup_of_Romanians_A_forensic_mtDNA_control_region_database_and_phylogenetic_characterization
Câteva gânduri referitoare la știrea cu cercetarea genetică „românii sunt slavi"
19.12.2023
https://m.ziuanews.ro/editorial/c-teva-g-nduri-referitoare-la-tirea-cu-cercetarea-genetic-rom-nii-sunt-slavi-1580266
*Този "историк" George Damian/Джордже Дамян е голям българофоб и също така перверзен, двуличен човек.
В българския печат е изпратил през 2012 г. неутрална статия, даже малко благосклонна към българите:
България и Румъния ще се разберат за границите
По-важен обаче е въпросът за румънското малцинство
Георге Дамян, старши редактор във в. "Путереа"
https://old.segabg.com/article.php?id=594157
докато в румънския печат и в блога си публикуваше статии с твърде анти-български характер:
