„Самодивата в българския фолклор“ на д-р Стефана Йорова представлява първото цялостно изследване върху този специфичен демонологичен персонаж
Автор: Десант
Излезе от печат книгата на д-р Стефана Йорова „Самодивата в българския фолклор“. Изданието е плод на дългогодишните научни търсения на автора в сферата на словесния фолклор, вярванията и митичните образи, съобщават от русенския музей.
„Самодивата в българския фолклор“ на д-р Стефана Йорова е първото цялостно монографично изследване по темата. Книгата разглежда самодивата като жив фолклорен образ с неговите трансформации в миналото и съвременността.
Митичната женска фигура има различни превъплъщения. Самодивата, която гради чуден град „ни на небе, ни на земя“, е важен посредник между божествения и човешкия ред.
Девойките орисници предричат съдбата, познават всички билки и могат да даряват или отнемат здраве по своя воля, борят се с юнаци, надиграват се и се надсвирват с тях, а ако загубят облог или бъдат лишени от своите дрехи, те се превръщат и в техни съпруги. Книгата съдържа събрани, подредени и анализирани народни песни, приказки и разкази за самодиви, събирани от теренната работа на д-р Йорова пред последните пет години.
Изследването се състои от три части, като в първата са описани традиционните представи и образи – антропоморфни и зооморфни, както и къде, кога се срещат самодиви, кой може да ги чуе и види, как да се предпазим от тях. Втората част описва техните функции според каталога на приказничните сюжети и според фолклорните песни. Третата част разгръща съвременните измерения на вярата в самодивите като част от „необяснимото“, което съпътства човешкия живот.
Книгата представлява първото цялостно изследване върху този специфичен демонологичен персонаж, който, оказва се, вълнува хората вече хилядолетия.
Стефана Йорова е учен, доктор по етнология, етнограф в русенския музей. Професионалните ѝ интереси са в сферата на митологията, фолклора и социалната психология. Тя изследва човешкото отношение към свещеното и времето, творческия процес и взаимодействията между език и култура.
Гагаузката автономна област в Молдова като прецедент за унгарска автономна област във вероятно-съществуваща в близко бъдеще по-голяма Румъния (получена чрез "обединението" на Молдова с настояща Румъния)
Гагаузия
"[...] е автономен район в състава на Република Молдова, създаден на 23 декември 1994 г. Официалното название на областта е „Териториална административна единица Гагаузия“ (на румънски: Унитате териториалă аутономă Гăгăузиа). Столицата на автономията е Комрат."
В миналото, по-точно през част от времето на румънския социализъм/комунизъм е имало Унгарска Автономна Област.
Така че, прецедент вече съществува.
Казват обаче че това беше само на хартия, че в действителност е нямало Унгарска Автономна Област.
Не мога да кажа дали наистина е така, обаче самата унгарска политическа партия в Румъния (УДМР - Демократичен съюз на унгарците в Румъния) не иска получаването на териториално-етническа автономия (подобна на ранга на Гагаузия в Молдова), понеже, след това, тази политическа партия нямаше да има причина за съществуване повече, като извоюването на етническо-териториалната автономия е най-важна цел за унгарците в Румъния. Ако нямаше повече унгарска политическа партия, нейните членове, политици с румънско гражданство и унгарски етнически произход няма да получат финансиране от румънски буджет. В Румъния всички политически партии получават щедро финансиране от държавния буджет. Освен това, партиите които са на власт, а УДМР е бил много пъти на власт в миналото, имат възможност да крадат от държавния буджет безнаказано и да изискват от чуждите икономически компании които искат да инвестират в Румъния подкуп в замяна на държавно одобрение на чуждата инвестиция.
Ще бъде много трудно на молдовските власти да отменят автономията на гагаузите (преди обединението/вливането на Молдова в Румъния), понеже това е вече извоювано и отдавна (от 1994 г.) съществуващо право на гагаузкото национално малцинство.
Родният език на болшинството от гагаузите в Молдова обаче повече не е гагаузки, а руски, като те са също и про-руски настроени.
Това вероятно ще бъде използвано от молдовските власти а и от румънските за да създадат при гагаузите чувство за вина и да им сътворят лош имидж, лош образ пред властите на ЕС и НАТО и на Великите Сили на Запада (важните, силни държави на Запада).
