Ще се търсят начини за осигуряване на целеви средства за изготвяне на актуално конструктивно обследване на експлоатационната пригодност на емблематичната сграда
Автор: Десант
Състоянието на паметника на връх Бузлуджа, популярен сред народа като „чинията“, бе обсъдено на среща в Министерството на културата. На нея бяха набелязани концепция и стратегията за бъдещи действия по отношение на неговата функционалност.
Повдигнат беше и въпросът за урегулиране и уеднаквяване на статута на държавните имоти попадащи в обхвата на територията на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа” поради невъзможност към момента за пълноценното и ефективното им управление от нито една от заинтересованите страни.
По предложение на Областния управител на Стара Загора Методи Марков се взе решение за организиране в най-близко бъдеще на четиристранна работна среща на експертно ниво между Министерство на земеделието, Министерството на културата, Областна администрация Стара Загора и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”. На нея ще се обсъди изработването на работна карта за постигане на обсъдените цели, концепция и стратегия.
Чрез Министерството на културата и Министерски съвет ще се направи опит за осигуряване на целеви средства за изготвяне на актуално конструктивно обследване и доклад по отношение функционалната и експлоатационна пригодност на „Чинията на Бузлуджа“.
„Сградата е строена през 197 5г., при старите норми за земетръсоустойчивост. Към момента има видими пороци в конструкцията, на базата на които РДНСК-Стара Загора е издала становище за непригодност за посещения. Докато няма професионална експертиза по отношение на нейната конструкция, устойчивост и безопасност, сградата ще остане във вида, в който е, и в нея няма да влизат външни посетители. Никой, никога и никъде не е заявявал, че ще бъде разрушена и премахната, напротив - трябва да бъде запазена и съхранена, но по правилният и целесъобразен начин“, заяви Методи Марков.
Обявеното намерение от Община Казанлък за получаване и управление на „Дом паметник на БКП” на връх Бузлуджа може да се осъществи, едва след приключване на експертните оценки и яснота за експлоатационните качества и бъдеще на обекта.
На срещата в културното ведомство бе изтъкнато, че към момента държавата, в лицето на Областния управител, няма сключени никакви договорни отношения и никога не е имало с частни лица, НПО или търговски дружества по отношение набиране на целеви средства за дейности, свързани с този знаков обект, и никакви средства до момента не са постъпвали.
Гагаузката автономна област в Молдова като прецедент за унгарска автономна област във вероятно-съществуваща в близко бъдеще по-голяма Румъния (получена чрез "обединението" на Молдова с настояща Румъния)
Гагаузия
"[...] е автономен район в състава на Република Молдова, създаден на 23 декември 1994 г. Официалното название на областта е „Териториална административна единица Гагаузия“ (на румънски: Унитате териториалă аутономă Гăгăузиа). Столицата на автономията е Комрат."
В миналото, по-точно през част от времето на румънския социализъм/комунизъм е имало Унгарска Автономна Област.
Така че, прецедент вече съществува.
Казват обаче че това беше само на хартия, че в действителност е нямало Унгарска Автономна Област.
Не мога да кажа дали наистина е така, обаче самата унгарска политическа партия в Румъния (УДМР - Демократичен съюз на унгарците в Румъния) не иска получаването на териториално-етническа автономия (подобна на ранга на Гагаузия в Молдова), понеже, след това, тази политическа партия нямаше да има причина за съществуване повече, като извоюването на етническо-териториалната автономия е най-важна цел за унгарците в Румъния. Ако нямаше повече унгарска политическа партия, нейните членове, политици с румънско гражданство и унгарски етнически произход няма да получат финансиране от румънски буджет. В Румъния всички политически партии получават щедро финансиране от държавния буджет. Освен това, партиите които са на власт, а УДМР е бил много пъти на власт в миналото, имат възможност да крадат от държавния буджет безнаказано и да изискват от чуждите икономически компании които искат да инвестират в Румъния подкуп в замяна на държавно одобрение на чуждата инвестиция.
Ще бъде много трудно на молдовските власти да отменят автономията на гагаузите (преди обединението/вливането на Молдова в Румъния), понеже това е вече извоювано и отдавна (от 1994 г.) съществуващо право на гагаузкото национално малцинство.
Родният език на болшинството от гагаузите в Молдова обаче повече не е гагаузки, а руски, като те са също и про-руски настроени.
Това вероятно ще бъде използвано от молдовските власти а и от румънските за да създадат при гагаузите чувство за вина и да им сътворят лош имидж, лош образ пред властите на ЕС и НАТО и на Великите Сили на Запада (важните, силни държави на Запада).
