Под „био“ те масово разбират по-скоро „храна, произведена на село, в моята градина или градината на близки и познати“
Автор: Десант
Българите широко одобряват биохраните, но не пазаруват достатъчно заради високата цена, липсата на достатъчно информация, непрозрачни практики и наличие на спекула.
Това показва проучване, проведено в рамките на проекта CAP Green Zone: Be Organic! в периода август 2023 – юли 2024 г. В анкетата са взели участие 1266 души от всички възрастови групи от големите градове.
Резултатите от допитването показват, че има известно неразбиране относно публичното възприятие на дефиницията за биохрани у нас. Близо 50% от анкетираните заявяват, че консумират биохрани всяка седмица, но под „био“ разбират по-скоро „храна, произведена на село, в моята градина или градината на близки и познати“.
Според повечето респонденти, липсата на доверие в органичните производители и съответно в органичните храни може да се преодолее с широки информационни кампании, провеждане на дни на отворените врати във фермите на органичните земеделски производители и организиране на повече фермерски пазари и кулинарни фестивали в цялата страна.
Над 40% от респондентите са склонни да платят повече за дадена храна, когато знаят, че тя е био, а 65% са на мнение, че са наясно с разликите между конвенционални и био продукти.
Качеството е водещ мотиватор (33%) при избора на биохрани пред конвенционални, следват вкусът (11,5%) и опазването на околната среда (10,2%). Близо половината респонденти твърдят, че няма достатъчно информационни кампании за разкриване на ползите от биоземеделието и биохраните.
Цената е водеща пречка при закупуването на биохрани у нас (66,7%), следвани от липсата на достъпност (20,1%) и липса на информация (6,7%).
Що се касае до информираността, респондентите твърдят, че искат да научат повече относно ползите за здравето ще от консумацията на органични продукти, следвани от ползите за околната среда и ползите за биопроизводителите.
Спекуланти, ръст на биологичните площи, нищожен дял на биохраните
Всеки четвърти анкетиран споделя, че наличието на спекуланти и непрозрачни практики е сериозна пречка, която го спира от редовна консумация на органични продукти. Представянето на продукти за био, без наличие на сертификат или с изтекъл такъв все още е масова практика, а за мнозина “био” е маркетингова уловка, зад която няма никаква стойност.
Много малък дял от биопроизводството у нас е отделено за храни
За миналата 2023 г. половината от био площите са пасища и ливади. Значителен дял имат техническите култури и фуражите, които нямат приложение в хранителната индустрия. Едва на 1,23% от биоплощите се отглеждат пресни зеленчуци, зърнено-бобовите са над 5%, а зърнено-житните – 13%.
По отношение на органичното животновъдство, броят на животните е нараснал от 50 хиляди на 80 хиляди. Броят на биологично отглежданите говеда се упоява до 30 хиляди. Ръстът на биоовцете също е сериозен – до 40 хиляди през 2023 г. В България биологично се отглеждат едва 1400 птици, което е нищожен процент от над 15 млн отглеждани птици. След пандемията на Африканска чума по свинете, в България няма нито една биологична свинеферма.
Общият брой на регистрираните органични производители, преработватели и търговци в България към края на 2023 година са малко над 5000 души. От тях над 4400 са земеделски производители, от които 400 са занимават с животновъдство. Други 380 са биопреработватели. Що се отнася до площите за биоземеделие, се наблюдава запазване на тенденцията от последните три години за тяхното увеличаване.
Към края на миналата година площите за биоземеделие и в преход у нас са достигнали до около 147 хиляди хектара, което се равнява на около 3% от общо използваната площ за 2023 г. Спрямо 2021 г., когато биологични култури са се отглеждали върху 86 хиляди хектара това е увеличение от 71%.
Освен новата еко схема за подпомагане на био животновъдите сред причините за ръста на биологично отглежданите животни през 2023 г. са и зачестилите кампании за разясняване сертифицирането на ферми като биологични, което е тласнало повече животновъди да включат стопанствата си в системата за контрол. Оттам е дошло не само увеличението на броя на регистрираните в нея животни, но и на площите в това число пасища и площи необходими за отглеждане на едногодишни култури за изхранване на животните.
Как да проверим кой продукт е био?
Регистърът на биопроизводителите у нас е място, където може да се проверят всичките фирми с актуални биосертификати, а приложението FarmCheck, разработено в рамките на проекта CAP Green Zone, помага на потребителите да открият биопродуктите сред над 75 000 фирми в България по лесен и удобен и интуитивен начин.
Според „Евростат” България е предпоследна в ЕС по дял на биоземеделието (2.2% към 2022 г). С бавни темпове България увеличава площите с биоземеделие, но въпреки това страната ни продължава да е на дъното в европейската класация. Според данните на Евростат, между 2012 и 2022 г. площта, използвана за биологично земеделие, се е увеличила в почти всички страни от ЕС.
Най-значителен ръст в този период се наблюдава в Хърватия (+306%), Португалия (+278%) и България (+182%).
В Австрия, Естония и Швеция делът на биологичното земеделие от общата УЗП е най-висок – съответно 27%, 23% и 20%. Най-ниски стойности са регистрирани в Малта (под 1%), България и Ирландия (по 2,9%).
