По-важни негови трудове са биографичните книги за Васил Петлешков, Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски, както и историята на Карлово до освобождението
Автор: Атанас Коев
На 21 август се навършват 45 години от кончината на Иван Унджиев – виден български историк, професор по възрожденска история.
Той е роден в Тетевен на 15 март 1902 г. Първоначално учи в родния си град, където завършва гимназия. След това завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломирайки се като филолог през 1926 г.
От 1926 до 1948 г. Иван Унджиев работи като гимназиален учител. През 1948 г. е назначен за главен инспектор по история в Министерството на народната просвета и заема този пост до 1950 г.
През 1950 г. бъдещият историк става заместник-директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В периода 1953-1959 г. работи като старши научен сътрудник в Научния институт „Ботев-Левски“. През 1966 г. е избран за професор по възрожденска история.
От 1960 до 1971 г. проф. Иван Унджиев е в Института по история на БАН, а от 1966 до 1971 г. е завеждащ секция „Възраждане“ в същия научен институт. Същевременно в периода 1966-1976 г. е секретар на Съюза на научните работници в България.
Умира на 21 август 1979 г., на 77-годишна възраст, оставяйки ни богато научно наследство.
Преживе интересите му са насочени към проблемите на Българското Възраждане. По-важни негови трудове са биографичните книги за Васил Петлешков, Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски, както и „Карлово. История на града до освобождението“.
През 1956 г. Иван Унджиев издава на руски език труда си „Христо Ботев – велик български революционер и поет“. Десет години по-късно, през 1966 г., той излиза и на полски език.