Растението е включено в Червената книга и се среща на съвсем ограничена площ в местност Беглика
Автор: Десант
В стабилно състояние са местообитанията на храстовиден очиболец, информират от Южноцентрално държавно предприятие-Смолян, на чиято територия е разпространено рядкото растение. В България то расте единствено на съвсем ограничена площ в местност Беглика в Западните Родопи.
Основното находище е едно и се състои се от два големи масива, които отстоят на около 500 м един от друг. Те се намират съответно в „Раково дере“ и в подножието на Малък Мечи връх. Популацията на вида попада изцяло в границите на защитена зона BG0001030 "Родопи–Западни" (за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна) и на защитена зона BG0002063 "Западни Родопи" (за опазване на дивите птици) от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Храстовидният очиболец е растителен вид от семейство Розови (Rosaceae), включен в Приложениe № 3 от Закона за биологичното разнообразие и в Червения списък на растенията в България с категория „Уязвим“.
Видът е глациален реликт. Реликт или реликтов вид е вид или друг таксон организми, чиито произход е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. Те са се съхранили от минали етапи на палеогеографското развитие.
Кватернерните реликти са известни и като глациални, периглациални или ледникови, защото са разпространени във високите части на планините. Част от тях са растения, които по време на последните заледявания в Северна и Централна Европа мигрират на юг в планините на Балканския полуостров, превърнали се в техни убежища.
Храстовидният очиболец е нисък изправен храст, висок 20–80 cм, с многобройни разклонения, покрити с кафяво-червена или сива кора. Листата сa рехаво влакнести, нечифтоперести, с 5–7 продълговати листчета, с дълги дръжки, с яйцевидни прилистници. Отгоре са тъмнозелени, отдолу са светлозелени. Цветовете са жълти, до 30 мм в диаметър, разположени са на дълги дръжки поединично или в рехави щитовидни съцветия по върховете на клонките. Те са със застъпващи се венчелистчета в най-различни нюанси на жълтото и размери-от множество дребни цветчета до единични цветове по 2,5 – 3 см, при някои културни сортове до 5 см.
При културните сортове се наблюдават други цветове – оранжеви, червени, розови, дори бели. Плодът е кафяво орехче. Цъфти от началото на юни до септември, плодоноси август-ноември. В България достига височина до 1 м и цъфти от май до септември.
