Той е част от спешните мерки, които горските структури в страната предприемат в края на пожароопасния сезон
Автор: Десант
От началото на годината в страната ни са възникнали над 500 горски пожара, а засегнатата площ от тях е повече от 170 хил. дка. По думите на заместник-министъра на земеделието и храните д-р инж. Мирослав Маринов, върхово са опожарени малко над 10 % от териториите, а останалите близо 90 % са засегнати от низови пожари, които не са унищожили напълно горите.
Данните бяха изнесени на работна среща на ръководството на Изпълнителна агенция по горите, директорите на държавни предприятия и регионалните дирекции по горите.
На съвещанието бе подчертана готовността опожарените горски територии да бъдат възстановени в най-кратки срокове, като приоритетно ще бъдат предприети действия върху опожарените площи в близост до населени места и ерозирали терени.
Важна стъпка в процеса на възстановяване на гората е изборът на подходящи дървесни видове и обезпечаване на необходимия посадъчен материал. Предстои държавните горски стопанства да изготвят необходимата документация за залесяване и предвиждане на подходяща почвоподготовка.
Експертите ще предвидят и подходяща схема за залесяване и отглеждане в зависимост от степента на увреждане на дървесината.
По време на целия процес контролните органи ще наблюдават изменението на жизненото състояние на дървостоя в опожарените площи, с цел предприемане на допълнителни мерки.
Преди началото на отоплителния сезон, друга важна тема, която ръководителите на горски ведомства коментираха, е снабдяването на местното население с дърва за огрев. Директорите на държавни предприятия увериха, че въпреки че предстоят пикови месеци на снабдяване на населението с дърва, проблем няма да има.
Във връзка с осъществяване на засилен контрол по време на активния сезон на снабдяавне с дървесина, изпълнителният директор ИАГ, инж. Стоян Тошев подчерта, че регионалните дирекции по горите извършват интензивни проверки за законността на транспортираната и съхранявана дървесина.
"Totodată, Anatol Popescu a reamintit că, după presiuni de două decenii din partea mediului asociativ românesc din Ucraina, Kievul a cedat în 2023 în chestiunea eliminării sintagmei „limbă moldovenească” din învățământul școlar din regiunea Odesa."
Превод:
Анатол Попеску (един от лидерите на румънците в Украйна) е припомнил че след натиск от повече от 20 години от страна на румънските организации в Украйна, тази държава беше принудена през 2023 г. да отстрани училищния предмет "молдовски език" от училищата в област Одеса.
Там има доста хора които се декларират етнически молдовски и наричат родния им език молдовски език.
Натиск имаше обаче от страна на румънската държава, а не от румънските организации в Украйна които не са в състояние да натискат Украйна.
Там ще се преподава "румънски език" вместо "молдовски език".
Това ще доведе до румънизация на част от днешните етнически молдовци които живеят в област Одеса.
Забележки:
Западната част от област Одеса (разположена западно от река Днестър) беше в състав на Велика Румъния. Тя е част от историческата област Бесарабия, заедно с територията на почти цялата независима Молдова (без Приднестровието) и околностите на украински гр. Хотин.
Град Хотин е разположен в област Чернивци. Част от площта на тази област е буковинска, а не бесарабска. Само околностите на гр. Хотин са бесарабска територия.
Град Чернивци и околностите са част от историческата област Буковина.
Градчето Херца и околностите му не са нито бесарабски, нито буковински.
В Буковина няма етнически молдовци, там има етнически румънци (разбира се, редом до украинското болшинство на населението и до други национални малцинства). Там носителите на румънски като роден език са с румънско етническо самосъзнание.
В Хотински край няма етнически румънци. Там носителите на румънски като роден език са с молдовско етническо самосъзнание, подобно на молдовците от западната част на област Одеса (районът на гр. Измаил, Болград и т.н.). И двете територии са бесарабски.
Защо Румъния не упражнява натиск върху Хърватия, при положение че тази държава признава не един, а 2 различни помежду си румънски езици, чрез Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (Istro-Romanian + Boyash Romanian)?
Languages covered
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4
Един възможен отговор е че Хърватия признава т.н. истро-румънски а и бояшо-румънски език, тоест при и двата имена на езици има и "румънски", за разлика от Украйна, която признаваше молдовски език като отделен от румънския. При "молдовски" няма съставна част "румънски".
Това вероятно не е причината поради която Румъния не се е сърдила на Хърватия.
Има белоруски език който е отделен от руски. Така че може да се каже че и истро-румънският е отделен и различен от бояшо-румънския.
(Езиково бояшо-румънски е литературен/стандартен румънски, обаче в архаичен облик и с много хърватизми, докато истро-румънският е много различен от румънски -- независимо дали от стандартния румънски или от архаичния бояшо-румънски. Истро-румънски език има огромно славянско влияние и е неразбираем за румънци. За румънските "езиковеди", включително и особено за членовете на Румънската "Академия", истро-румънски бил само диалект на румънски, докато бояшо-румънски бил под-диалект на румънски.)
Истинската причина поради която Румъния не притиска Хърватия е че няма териториални претенции към нея.
За разлика от Украйна спрямо която Румъния има такива претенции, включително и на полу-официално ниво. Така че румънските власти са направили всичко възможно за Украйна повече да не признае молдовското й национално малцинство, а да го сметне за румънско (независимо че има много хора в Украйна които се само-декларират етнически молдовци!!!) и също така, повече да не признае съществуването на молдовски език.
Какво означава полу-официално ниво?
Учебниците по "история", одобрени от официалното ведомство на държава Румъния на име Министерът на Образованието. В тях пише че Украйна и България са крадци на уж изконни румънски земи които през "трагичната" 1940 г. са унищожили идеалната Велика Румъния.
Също така имаше опити от страна на Румъния да натисне Бг.:
1. да признае румънското й национално малцинство, при положение че в Бг., а и в други страни (Франция, Гърция) няма национални малцинства.
2. да признае че власите (които имат румънски роден език обаче са с бг. етническо самосъзнание), румънците, аромуните, даже и циганите с румънски роден език ("влашките цигани") са етнически румънци.
Забележки:
Аромуните говорят отделен език, подобен на езика на власите които живеят в Северна Македония. Той не е чак толкова неразбираем за румънците както истро-румънски език, обаче аромунският определено не е румънски диалект (независимо от мнението на Румънската "Академия").
Аромуните живеят в южна България, докато власите и румънците живеят в северна Бг.
Влашките цигани се само-наричат рудари а и румънците ги наричат така. Те са от различни под-рода: вретенари, копанари, коритари, мечкари (на румънски урсари) и т.н.
Те са християни.
Бояшите в Хърватия и други страни (Сърбия, Унгария) са цигани с роден език румънски, тоест нещо като "рударите".
През 2000 г. Румъния е признала рутенското/русинското й национално малцинство като отделно от украинското, а през същата година (съвпадение?) е признала нейното "македонско малцинство" като отделно от българското, обаче Румъния е успяла да натисне Украйна повече да не признае молдовското й национално малцинство и молдовски език.
Украинските езиковеди и официална Украйна са на мнение че русините са украинци, подобно на казуса с българските езиковеди, историци и обикновените българи които на мнение че "македонците" са българи.
