Той бе насочен към модернизация на инфраструктурата на терминали „Бургас Изток 2“ и „Бургас Запад“ на бургаското пристанище
Автор: Десант
Проектът на „БМФ Порт Бургас“ АД „Портал от Черно море към основен коридор Ориент/Източно Средиземноморие. Проучвания за развитието на основната инфраструктура на Пристанище Бургас“ приключи успешно. Той бе насочен към модернизация на инфраструктурата на терминали „Бургас Изток 2“ и „Бургас Запад“ на Пристанище Бургас.
„Това е вторият успешно приключен европроект на дружеството ни и в момента работим по още други два. Силно се надявам, че проектите ще се разрастват и ще осъществяваме нови инициативи, които да допринесат за развитието на пристанището”, подчерта Изпълнителният директор на „БМФ Порт Бургас“ АД Борис Балев, който благодари на всички участници и партньори за подкрепата.
По думите на заместник-министърът на транспорта к.д.п. Живко Петров, след техническа реализация за разширението на капацитета на бургаското пристанище, Бургас ще има нови корабни места. Градът ще разполага с модернизирана делова зона в бургаското пристанище и ще се превърне във врата на ЕС към Черно море.
Кметът на Бургас Димитър Николов нарече концесията на „БМФ Порт Бургас” АД класически пример за работеща симбиоза между една частна компания, държава и местна власт.
„Дружеството увеличи работните места и заплатите, както и удовлетвореността на служителите, които работят в тази компания. Всички колеги по веригата работиха по този проект в абсолютен синхрон. Документацията се придвижваше изключително бързо. Находчивостта, гъвкавостта на една частна компания направи така, че от Европа да се осигурят грантове със средства, за да стане Бургас по-конкурентен. Няма по-хубаво от това. Сега дойде време Бургас да се превърне в много по-активен участник в картата на глобалната логистика в Европа, в Средния Изток и на Запад.”, сподели той.
Директорът на дирекция Морска администрация - Бургас к.п.д. Александър Илиев добави: „С този проект кейовият фронт ще се увеличи с 310 метра, ще могат да застават големи кораби с размер 80 000 бруто тона, ще могат да се обработват значителни количества контейнери, ще се развие 20-А корабно място, където очакваме да застават кораби с газене до 11,5 метра. Очакваме увеличаване капацитета на пристанище Бургас, както в развитието на наливни и генерални товари.”
В рамките на заданието са изпълнени предпроектни проучвания и проектиране на нов пирс за наливни товари на терминал „Бургас Изток-2“ и ново дълбоководно корабно място за обработка на генерални товари и контейнери на терминал „Бургас Запад“. Новият пирс ще обслужва кораби с капацитет до 40,000 бруто тонаж и дължина до 180 м.
Новото корабно място на терминал „Бургас Запад“ ще бъде с дължина 310 м и дълбочина 15.50 м пред кея и ще има възможност да обслужва кораби с капацитет до 80,000 бруто тонаж. Предвижда се и изграждане на нова стоманобетонова настилка с площ от 150 дка в тила на корабното място.
Инициативата за модернизация на пристанищната инфраструктура значително ще подобри транспортната свързаност, като повиши ефективността на товаро-разтоварните дейности и разшири капацитета за обработка на по-големи кораби и разнообразни товари. Това не само ще оптимизира логистичните процеси, но и ще направи пристанището по-конкурентоспособно, привличайки нови инвестиции и създавайки условия за икономически растеж в региона.
Модернизацията на терминалите „Бургас Изток-2“ и „Бургас Запад“, оперирани от „БМФ Порт Бургас“ АД, ще затвърди позицията на Бургас като важен логистичен център в международните търговски маршрути, свързващи Черно море с основни европейски транспортни коридори. Освен икономическите ползи, чрез проекта ще се завишат екологичните стандарти, намалявайки емисиите и влиянието върху околната среда, чрез по-ефективни и екологосъобразни технологии.
Проектът е съфинансиран по Механизма за свързване на Европа (МСЕ), сектор „Транспорт“, като общата му стойност е над 2 млн. лв.
Чрез "Европейска харта за регионалните или малцинствените езици" Унгария признава 2 румънски езика: обикновен литературен/стандартен румънски (Romanian) и бояшки/баяшки (Boyash). Бояшки е същото както признатия от Хърватия бояшо-румънски обаче без хърватизми а с унгаризми, тоест архаичен румънски с унгаризми.
Languages covered
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4
Румъния няма проблем с това, за разлика от казус с Украйна която беше признала молдовски език като отделен от румънския.
След дълготраен натиск от страна на Румъния понастоящем Украйна повече не признава молдовски език, а нито молдовците като етнически елемент, въпреки че има доста хора които са нейни граждани и жители които се декларират за етнически молдовци!!!
Защо няма Румъния проблем с Унгария?
Понеже няма териториални претенции към Унгария.
Напротив, Унгария има териториални претенции към Румъния (Седмиградско/Трансилвания и други земи); не знам колко официални са те обаче обикновените унгарци определено искат част от Румъния да стане унгарска територия. Може би и при тях има учебници по история в които пише нещо от рода: "Румъния е откраднала Трансилвания от нас". Това би означало поне полу-официални претенции.
Но да се върнем на Румъния.
Румъния няма повече териториални претенции към Унгария.
Старата представа за идеалната Велика Румъния от края на 19. век и началото на 20. век включваше и днешната унгарска територия, разположена източно от р. Тиса до днешната румъно-унгарска граница.
Тази представа присъстваше в стиховорението "Doina"/"Дойна" на най-великия румънски стихотворец Михай Еминеску където първите стихове бяха:
https://miscarea.net/doina-varianta.htm
"De la Nistru pan'la Tisa
Tot romanul plansu-mi-s-a"
=От Днестър до Тиса//всичките румънци са оплаквали пред мене
В наше време обаче идеалната Румъния е онази Велика Румъния която е съществувала от 1920 д0 1940 г, в рамките на която не е влизало нищо от днешната унгарска територия. Това включваше обаче Южна Добруджа и няколко парчета земя от днешна Украйна.
Това е причината за натиска на Румъния върху Украйна и опитите на Румъния да притисне България да признае национални малцинства (включително и особено румънското), въпреки че във Франция и Гърция същто така държавната филозофия е че няма национални малцинства на нейните територии.
Да, има доста баяши в Унгария (няколко десетини хиляди хора) обаче в сравнение с етническите унгарци които са няколко милиона те са нищо. Не могат да направят демографски проблеми за Унгария от които Румъния да се възползва. Може би в далечното бъдеще, поне 100 години от днес броя на бояшите ще достигне онзи на етническите унгарци обаче това не е много окуражавщо за румънците.
Освен това, както вече споменато Румъния няма повече териториални претенции към Унгария.
По-долу има пример от текст на "бояшки език": molitva "Отче наш" изписана с хърватски правопис:
Tata nostru, se jesci pa nour!
Numilje tov sa svancasci!
Vina am cara ata!
Fija voje ata kum pa nour asa sa pa pamnt!
Pita nostra danju astas,
sa jarta nji daturjilje nostri kum
sa noj jartanj daturasilor anostri,
sa nu nji ansirka ku njimik,
Numa skoci nji dam rou!
Това е облика на стандартен румънски:
Tatal nostru ce esti in cer
Sfinteasca-se numele tau
Vina imparatia ta
Fie voia ta in cer ca si pe pamant
Paine noastra da-ne-o astazi
si iarta datoriile noastre
cum si noi iertam datornicilor nostri
Si nu ne incerca cu nimic
Numai scoate-ne din rau
