Началото ще бъде дадено със залп на фасулевото топче
Автор: Десант
Поредният XXII Празник на Смилянския фасул ще се проведе от 18 до 20 октомври в смолянското село Смилян. Ежегодната бобена фиеста в „столицата на фасула“ отдавна е една от най-големите туристически атракции в региона и събира хиляди гости, туристи и ценители на деликатесния сорт.
Програмата на фестивала тази година включва Игрите на фасула – за малки и големи; Изкуство от фасул – изложби на творби от смилянски фасул и ателиета за изработване на пана, модели и макети; Кулинарни изкушения – от традиционни гозби до street food гурме ястия от Смилянски фасул; Изложение-базар „Чиста храна за нас и нашите деца“ с продукти от района на Горното поречие на р. Арда и продукти на производители от общностите на Слоу Фууд – България.
В рамките на празника ще се проведе Кръгла маса на тема „Бобовите култури в Родопите – земеделски практики и кулинарни традиции на планината“;
За всички гости и жители на Смилян ще има безплатна фасул чорба.
Ето и пълната програма на събитието:
18 октомври, петък
14.00 ч. Откриване на изложение-базар „Чиста храна за нас и нашите деца“ с продукти от района на Горното поречие на р. Арда и продукти на производители от общностите на Слоу Фууд – България.
Място: парково пространство пред централен вход на читалището и сграда на Кметство – с. Смилян. Организатори: Общност „Родопи – Смилянски: Традиционни храни и производствени практики от Горното поречие на р. Арда“ и НЧ „Проф. д-р Ас. Златаров 1927“ – Смилян.
15.30 ч. Игрите на фасула – състезателни игри на открито за деца и родители, място – площадка с изкуствена настилка зад сграда на Кметството.
16.30 ч. Среща-дискусия „Бобовите култури в Родопите – земеделски практики и кулинарни традиции на планината“ с представители на конвивиуми и президиуми на Слоу Фууд – България, място – Посетителски информационен център – Смилян
17.30 ч. Откриване на изложба от пана, участващи в конкурса „Най-оригинално пано от Смилянски фасул“
19 октомври, събота
10.00 ч. Откриване на празника със залп на фасулевото топче – открита сцена пред читалището.
10.10 ч. Приветствия от официалните гости на Празника
10.30 ч. Музикално-хумористична програма с участието на изпълнители от ДГ „Дъга“ – Смилян, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Смилян, Група за изворен песенен фолклор при НЧ „Проф. д-р Ас. Златаров 1927“ – Смилян, танцово формация „На хоро при Йо“, фолклорна група от с. Царацово и др.
11.00 ч. Конкурс за най-атрактивен щанд на производител на местни продукти от района на Горното поречие на р. Арда. Представяне на участващите в конкурса производители. Базар на фермерски продукти местни продукти в парковото пространство.
11.00 ч. – 16.00 ч Безплатна фасул-чорба за всички гости на Празника и жители на Смилян
11.00 ч. Разглеждане на изложбата с творби участващи в конкурса „Най-оригинално пано от Смилянски фасул“.
12.00 ч.- 12.30 ч. Демонстрация на приготвяне на трахана с квас щанд на Теменужка Матева
12.45 ч. Кулинарен конкурс „Най-оригинално и най-вкусно ястие от Смилянски фасул“- Посетителски информационен център – Смилян. Дегустация.
13.00 ч. Фолклорен блок – гостуващи състави от гр. Смолян, с. Братаница и с. Ветрен дол.
13.30 ч. Демонстрация на приготвяне на разядки от Смилянски фасул..
14.30 ч. Обявяване на победителите в конкурсните програми
15.30 ч. Хора на открито с Оркестър „Родопско настроение“
22 октомври, неделя
10.00 ч. Базар на местни продукти в парковото пространство.
Старт на състезанието по планинско бягане „Смилянски фасул“
14.00 ч. Закриване на базара и празника и отпътуване на гости и участници..
Чрез "Европейска харта за регионалните или малцинствените езици" Унгария признава 2 румънски езика: обикновен литературен/стандартен румънски (Romanian) и бояшки/баяшки (Boyash). Бояшки е същото както признатия от Хърватия бояшо-румънски обаче без хърватизми а с унгаризми, тоест архаичен румънски с унгаризми.
Languages covered
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4
Румъния няма проблем с това, за разлика от казус с Украйна която беше признала молдовски език като отделен от румънския.
След дълготраен натиск от страна на Румъния понастоящем Украйна повече не признава молдовски език, а нито молдовците като етнически елемент, въпреки че има доста хора които са нейни граждани и жители които се декларират за етнически молдовци!!!
Защо няма Румъния проблем с Унгария?
Понеже няма териториални претенции към Унгария.
Напротив, Унгария има териториални претенции към Румъния (Седмиградско/Трансилвания и други земи); не знам колко официални са те обаче обикновените унгарци определено искат част от Румъния да стане унгарска територия. Може би и при тях има учебници по история в които пише нещо от рода: "Румъния е откраднала Трансилвания от нас". Това би означало поне полу-официални претенции.
Но да се върнем на Румъния.
Румъния няма повече териториални претенции към Унгария.
Старата представа за идеалната Велика Румъния от края на 19. век и началото на 20. век включваше и днешната унгарска територия, разположена източно от р. Тиса до днешната румъно-унгарска граница.
Тази представа присъстваше в стиховорението "Doina"/"Дойна" на най-великия румънски стихотворец Михай Еминеску където първите стихове бяха:
https://miscarea.net/doina-varianta.htm
"De la Nistru pan'la Tisa
Tot romanul plansu-mi-s-a"
=От Днестър до Тиса//всичките румънци са оплаквали пред мене
В наше време обаче идеалната Румъния е онази Велика Румъния която е съществувала от 1920 д0 1940 г, в рамките на която не е влизало нищо от днешната унгарска територия. Това включваше обаче Южна Добруджа и няколко парчета земя от днешна Украйна.
Това е причината за натиска на Румъния върху Украйна и опитите на Румъния да притисне България да признае национални малцинства (включително и особено румънското), въпреки че във Франция и Гърция същто така държавната филозофия е че няма национални малцинства на нейните територии.
Да, има доста баяши в Унгария (няколко десетини хиляди хора) обаче в сравнение с етническите унгарци които са няколко милиона те са нищо. Не могат да направят демографски проблеми за Унгария от които Румъния да се възползва. Може би в далечното бъдеще, поне 100 години от днес броя на бояшите ще достигне онзи на етническите унгарци обаче това не е много окуражавщо за румънците.
Освен това, както вече споменато Румъния няма повече териториални претенции към Унгария.
По-долу има пример от текст на "бояшки език": molitva "Отче наш" изписана с хърватски правопис:
Tata nostru, se jesci pa nour!
Numilje tov sa svancasci!
Vina am cara ata!
Fija voje ata kum pa nour asa sa pa pamnt!
Pita nostra danju astas,
sa jarta nji daturjilje nostri kum
sa noj jartanj daturasilor anostri,
sa nu nji ansirka ku njimik,
Numa skoci nji dam rou!
Това е облика на стандартен румънски:
Tatal nostru ce esti in cer
Sfinteasca-se numele tau
Vina imparatia ta
Fie voia ta in cer ca si pe pamant
Paine noastra da-ne-o astazi
si iarta datoriile noastre
cum si noi iertam datornicilor nostri
Si nu ne incerca cu nimic
Numai scoate-ne din rau
