Приключи шестото издание на информационната кампания „Вземи краката си в ръце активно“
Автор: Десант
Приключи шестото издание на информационната кампания „Вземи краката си в ръце активно“, която се организира от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА) с подкрепата на фармацевтична компания Servier и на информационния уебсайт venite.bg.
Инициативата цели да спомогне за по-добрата осведоменост, профилактиката и превенцията на хроничната венозна болест (ХВБ, разширени вени). Като част от кампанията от 17 до 30 юни БНДСЕХА организира безплатни профилактични прегледи при съдов хирург в 17 града на България, като за поредна година отдаде дължимото на ранното диагностициране и навременното лечение на едно от най-често срещаните заболявания днес.
„При профилактичните прегледи тази година близо 94% от прегледаните общо 970 души са диагностицирани с ХВБ. Оказва се, че само единици са онези, които не са диагностицирани със заболяването, а са имали друг проблем, напр. неврологичен. За сравнение, миналата година близо 87% от прегледаните бяха диагностицирани с ХВБ, т.е. наблюдаваме немалко увеличение. В този смисъл картината за 2024 г. е поредното доказателство за широкото разпространение на заболяването“, посочва председателят на БНДСЕХА доц. Димитър Петков.
„При изследваните тази година, 32,5% са с продължителност на симптомите между 1 и 5 години (спрямо 31% миналата година); 29,6% – между 5 и 10 години (тук имаме лек спад спрямо 30,2% за 2023 г.) и 23,5% – над 10 години (отново нежелан ръст спрямо 20,5% за миналата година).
Сред тях медикаментозно лечение са предприели 50,4% (сравнимо с миналата година – 51,1%), а 6,4% са стигнали до оперативна намеса (тук имаме чувствително снижение спрямо 11,3% за 2023 г., което е положителен тренд).
По отношение на консервативното лечение: тази година 92% са с назначен 6-месечен прием на венотонични медикаменти, като 43% са използвали крем и също толкова – 43%, са приемали таблетки“, допълва доц. Петков.
Прави впечатление още, че жените са в пъти по-активни в грижата за вените – те са 88% от всички, посетили преглед. Най-висок е процентът на ХВБ във възрастта между 45-60 г., когато активността на пациентите е значително висока.
Добрата новина е, че 48% от прегледаните са диагностицирани с по-ранни стадии на ХВБ, а това предполага много по-ефективно лечение.
„С оглед на така очертаните тенденции БНДСЕХА следва своята неотклонна мисия да разяснява комплексния характер и сериозността на хроничната венозна болест и да напомня за най-важните мерки за нейната профилактика и контрол: посещението при съдов хирург, както и поддържането на активен начин на живот“, изтъква доц. Димитър Петков.
Главните рискови фактори за развитието на хроничната венозна болест включват наднорменото тегло, липсата на активен двигателен режим, небалансираното хранене, както и фамилната обремененост. При появата на тревожни симптоми като умора в крайниците, болка и тежест, крампи и оток е наложителна своевременна консултация с лекар. Поддържането на активен начин на живот също допринася за профилактиката на разширените вени.
И тази година като част от информационната кампания „Вземи краката си в ръце активно“ успешно продължи инициативата „Пътешествие с мисия“, която чрез социалните медии мотивира хиляди да ходят повече пеша.
За хроничната венозна болест (ХОБ)
Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. За разлика от артериите, венозните стени нямат собствени мускулни влакна. Еднопосочното движение на кръвта в тях се дължи на венозните клапи и на съкращението на околните мускули.
Следователно когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато стоим продължително време, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. В дългосрочен план повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които се грижат кръвта да се движи само към сърцето, вече не работят правилно.
Вследствие на увреждане на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените.
В този стадий все още не се забелязват трайно разширени венозни съдове, поради което рядко се обръща внимание на ранните симптоми като: лесна уморяемост; тежест; болка; зачервяване; чувство на затопляне; мравучкане; схващане през нощта; подути глезени в края на деня.
