Творбата е сътворена от „Арт мозайка“ ЕООД и участници от Втората национална изложба „Мозайка“
Автор: Десант
Мозаечната инсталация в подлеза пред Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора претворява епизоди от българската народна приказка „Косе Босе“ по Ран Босилек.
Тя е изработена с техника на модернизма „тренкадис“ (с използване на начупени керамични плочки), чийто „баща“ е известният Антонио Гауди. Официалното откриване на паното ще е в Деня на народните будители 1 ноември, от 12 ч.
Творбата е сътворена от „Арт мозайка“ ЕООД и участници от Втората национална изложба „Мозайка“ с подкрепата на Община Стара Загора. Идейният проект е на Стойка Матева, а илюстрацията е на младите и талантливи стенописци Мария Матовска и Иван Монев.
Идеята на творците е да популяризират тази древна художествена форма - мозайката, и да покажат, че тя може да е много разнообразна и да има съвременно звучене.
За реализиране на проекта имат принос Стойка Матева, Мария Матовска, Иван Монев, Катерина Иванова, Ивелина Матева, Николина Георгиева, Ангел Георгиев, Атанас Георгиев, Мила Ботушева, Петя Мод, Мария Иванова, посочват от пресценъра на старозагорската общинска администрация.
1.
Обидни и фалшиви данни в учебниците по "история" от държава Молдова.
Бележка 1: там не се изучава история на молдовците, а история на румънците!!!
Бележка 2: В Молдова има многобройно българско национално малцинство.
Бележка 3: За разлика от гагаузкото национално малцинство, българското не се радва от териториално-етническа автономия. Има автономна област Гагаузия обаче няма бг. такава. Тоест, българите са дискриминирани.
Бележка 4: Молдова иска да стане членка в ЕС. България има право на вето по присъединяването на която и да е страна към ЕС.
Из книга "История на румънците и световна история. Uchebnik за 12. разред" ("Istoria romanilor si universala. Manual pentru clasa a XII-a")
Страница 17:
Цитат:
"[...]pretentiile de extindere teritoriala a Bulgariei au dus la declansarea Celui de-Al Doilea Razboi Balcanic"
Google Translate:
"[...] Претенциите на България за териториално разширение доведоха до избухването на Втората балканска война"
Страница 52-53:
Цитат:
"Tratatul de pace de la Neuilly-sur-Seine, semnat la 27 noiembrie 1919, prevedea restabilirea hotarului romano-bulgar conform prevederilor Tratatului de pace de la Bucuresti din 10 august 1913, Romaniei fiindu-i restituite Dobrogea si Cadrilaterul ocupate in 1916 de catre statul bulgar.
[...]
Bulgaria, ca si celelalte state invinse in Primul Razboi Mondial, fiind nemultumita de prevederile tratatului, in perioada interbelica a manifestat tendinte revizioniste, ceea ce va genera in 1940 Tratatul de la Craiova (7 septembrie 1940), prin care Bulgaria a obtinut Cadrilaterul."
Google Translate:
"Мирният договор от Ньой сюр Сен, подписан на 27 ноември 1919 г., предвижда възстановяване на румънско-българската граница в съответствие с разпоредбите на Букурещкия мирен договор от 10 август 1913 г., като Добруджа и Четириъгълника, окупирани през 1916 г. от България се връщат на Румъния.
[...]
България, подобно на останалите победени в Първата световна война държави, недоволни от разпоредбите на договора, в междувоенния период проявява ревизионистични тенденции, които през 1940 г. генерират Крайовския договор (7 септември 1940 г.), чрез който България получава Четириъгълника."
Четириъгълникът е румънското име на Южна Добруджа.
Произлиза от късно-османската система на крепости Силистра-Варна-Разград-Русе, от която Румъния е успяла да открадне през 1913 г. "само" гр. Силистра.
