В историята на Второто българско царство срещаме няколко царствени личности с името Михаил


В историята на Второто българско царство срещаме няколко царствени личности с името Михаил
08 Ноември 2024, Петък


Да си припомним онези средновековни българи, които имат за патрон „предводителя на небесното войнство“

Автор: Проф. Пламен Павлов

Осми ноември е християнският празник, наречен Събор на архангел Михаил, когото църквата величае като „предводител на небесното войнство“ от ангели и безплътни сили, като защитник на вярата и християнския народ. Затова в църковната живопис „архистратигът“ е изобразяван с огнен меч или с копие в ръка, като с оръжието си поразява дявола.

В деня, посветен на архангел Михаил, е в реда на нещата да поздравим хилядите българи и българки, които празнуват своя имен ден: Михаил, Михаела, Мила, Милка, Милко, Милчо, Милен, Милена, Миле, Ангел, Ангелина, Рангел, Райка, Райна, Серафим и други производни от тях имена. Според познавачите на темата това е денят и на онези, които носят „огнени“ имена: Огнян, Огняна, Пламен, Пламена...

Архангеловден е празникът и на редица градове и селища, чиито храмове носят името на архангел Михаил: Стралджа, Генерал Тошево, Жельо войвода, Гавраилово, Богорово, Жребино, Пейчиново и др.

Нека припомним делата на онези средновековни българи, които имат за патрон „предводителя на небесното войнство“. Първият и безспорно най-известният е св. княз Борис – Михаил Покръстител (852-889, 2 май 907 г.) – великият държавник, на когото дължим нашия цивилизационен избор преди повече от едно хилядолетие.

Нещо повече, „цар Михаил“, както от векове го нарича българската църква, е и „осмият от Светите Седмочисленици“ – неговите заслуги за спасяването на делото на светите братя Кирил и Методий и изграждането на средновековната българска култура надали се нуждаят от специално представяне.

В духа на стародавната традиция цар Симеон Велики (893-927) дава на първородния си син името на своя баща. Уви, съдбата се оказва неблагосклонна към втория по ред Михаил от българската царска династия – в края на Симеоновото царуване той влиза в някакъв не особено ясен за нас конфликт със своя баща. В резултат е отстранен от престолонаследието, подстриган като монах против волята му и заточен нейде в днешна Македония.

През 930 г. доскорошният „багатур канартихтин“ (престолонаследник) Михаил хвърля расото и вдига бунт срещу своя брат цар Петър. Подкрепен е от „българите скити“ – потомците на Куберовите българи в полетата на Прилеп и Битоля, но в разгара на събитията изненадващо умира, може би отровен от своите противници.

В историята на Второто българско царство срещаме няколко царствени личности с името Михаил. Младият цар Михаил II Асен (1246-1256), синът на Иван Асен II и Ирина Комнина, има драматична съдба. Загива по време на избухналите междуособици след поражението във войната с византийската Никейска империя, убит от своя братовчед Коломан  II Асен.

„Багренородният Михаил“ е син на цар Константин Тих Асен (1257-1277)  и Мария Кантакузина, а правата му върху престола са признати от цар Ивайло след брака на бунтовника с царицата майка. През 1279 г. византийският поставеник на търновския престол Иван Асен III отстранява Михаил заедно с майка му и ги изпраща в почетен плен във византийската столица. Около 1302 г. Михаил нахлува в България с византийска войска, за да завземе българския царски престол, върху който има теоретични права още от времето на Константин Тих и Ивайло...

Проф. Йордан Андреев свързва с действията му един надпис от с. Рояк, Провадийско, където се разчита името на „багренородния цар Михаил". Явно претендентът навлиза на север от Балкана през някой от  старопланински проходи, но в крайна сметка е победен от цар Теодор Светослав и принуден безславно да се завърне във Византия.

За цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330) разказахме по-подробно в „Труд“ от 11 февруари 2023 г. по повод 700-годишнината от неговото възцаряване. За жалост, способният и смел владетел загива в битката при Велбъжд (Кюстендил) на 28 юли 1330 г., спечелена от сърбите с подла измама…

Както допуска д-р Александър Стойков видинският владетел Шишман, бащата на цар Михаил, вероятно също е носел християнското име Михаил. Така се решава загадката около тайнствения деспот Михаил, изобразен в църквата в с. Долна Каменица до Княжевац, днес на сръбска територия.

С други думи, виждаме бъдещия цар в годините, когато все още е видински деспот. Син и престолонаследник на цар Иван Александър (1331-1371) е младият цар Михаил Асен, който пада в битка с османските нашественици през 1354 или 1355 г. От т.нар. Ямболски надпис (1356/1357 г.) научаваме, че Иван Александър е имал и брат на име Михаил, наместник на царя в Ямбол и околните земи.

Името на архангел Михаил е носено не само от представителите на царската фамилия, но и от най-различни хора. Един монах на име Михаил е пребивавал в скалния манастир при Крепча, Поповско, откъдето е най-старият датиран надпис на кирилица (921 г.). За болярин от XI в., наречен „Михаил Велики, княз български“, се разказва в житието на св. Гаврил Лесновски.

Върху фрагмент от съд, открит на хълма Трапезица в Търново, някой си Михо, обикновен българин от XIII-XIV в., е оставил не само името си, но и свой наивно изрисуван портрет! Друг Михо от XIV в. е известен от надпис–графит от Охрид. Той е заемал поста на логотет (секретар)  на Охридската архиепископия.

Все още малко известно за широката публика е, че Михаил, първият духовен глава на Киевска Рус, е българин. В т.нар. Йоакимов летопис се разказва, че след покръстването през 988 г. княз Владимир иска от Византия духовен учител за своя народ. В Киев пристига „...митрополит Михаил, мъж многоучен и богобоязлив, който беше българин, а с него четирима епископи и много духовници, дякони и псалтове от славяните. А пък митрополитът по съвета на княз Владимир постави епископии в Ростов, Новгород, Владимир и Белгород..." 

В назначаването на българин за киевски митрополит обаче няма нищо сензационно, както е и през XIV-XV в. в случаите с Киприан и Григорий Цамблак. Владиката, който най-вероятно е от завладените по онова време източни български земи, е можел най-добре да проповядва новата вяра на предците на днешните украинци, руси и беларуси, а в Киев старобългарският език е възприет като богослужебен и държавно-административен.

Един от тачените в миналото, но почти забравен днес български светец е Михаил Воин от Потука – градче, което се е намирало в района на средновековния Боруй (дн. Стара Загора). Авторите, писали неговото житие и служба, сред които изпъква патриарх Евтимий, не са разполагали с точни данни за него, а по-скоро с легендарни известия.

Както изглежда, светецът е живял през първата половина на XI в. и като офицер на византийска служба е участвал във военните действия против арабите в Сицилия и Южна Италия. Връщайки се от война, в някакво “Тиранско място" (вероятно крайбрежието на Тиренско море), Михаил в люта битка побеждава един триглав змей! Победителят на чудовището, което изяждало девойка като данък, умира от раните си, оплакван от местните хора.

Както виждаме, в „биографията" на светеца се преплитат антични и фолклорни мотиви, като особено силно е влиянието на „змеебореца" св. Георги, а и на самия „предводител на небесното войнство“ архангел Михаил. Култът към св. Михаил Воин придобива национална значимост, след като в началото на XIII в. неговите мощи са пренесени в столицата Търново от цар Калоян. Според Петко Р. Славейков преди Освобождението те са се пазели в църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“, но изчезват, откраднати от фанариотите…

Евтимий призовава светеца да дари вярващите не само с физическо, но и с нравствено „изцеление от недъзите", да даде на българите „избавление от злините". Не ще и дума, че примерът със светеца воин, воювал с мюсюлманите араби и многоглавото „зло", е особено актуален в драматичната епоха на османското завоевание.

Източник: ТРУД


В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки