Интересът към тази култура е продиктуван от високата хранителна стойност както на семената й, така и на листата й
Автор: Десант
Отглеждането на амарант заради неговата висока хранителна ценност в последните години става все по-популярно. Причината е нарастване на търсенето, което води до увеличаването на площите, засети с тази култура.
Една от страните, които увеличават производтвото му, е Мексико. Д-р Едуардо Епития Ранхел, работещ в експерименталното поле Валле-де-Мехико към мексиканския Централен изследователски център (CIRCE) на Националния институт за горски, селскостопански и животновъдни изследвания (INIFAP), посочва, че амарантът е култура, която много добре расте в условията на силна осветеност и слабчо оводняване. И това позволява на растението да се адаптира към широк спектър от условия на околната среда и системите за производство.
Интересът към отглеждането му е продиктуван от високата хранителна стойност както на неговите зърна, така и на листата му, които съдържат много белтъчини с висока биологична стойност, а също и калций, фолиева киселина и витамин С. Неговите протеини дават началото на пептиди, носещи огромни ползи за здравето.
Важно е и разнообразието от хранителното му приложение, доколкото той може да се употребява в големи количества в брашно, мляко, каши, хляб, печива, зърнени закуски и т.н. Зърната му може да се изболзват в натурален вид в супи, салати, суши и пр.
В своето „Ръководство за производство на амарант в Централния район на Мексико“ д-р Ранхел описва подробно технологията за отглеждането на тази култура.
Той посочва, че не бива да се забразя за сеитбооборота: „Трябва да се редуват посевите от амарант с други култури, за да се избегнат фитосанитарните проблеми, които обичайно възникват при монокултурите“.
А също така и да се намали изтощаването на почвата. В умерените зони на Мексико например се препоръчва следните схеми на сеитбооборот: царевица-амарант-еземик-фасул; картофи-амарант-ечемик-фасул;пшеница-амарант-фасул-царевица; амарант-царевица-нахут и сорго-амарант-фъстъци-царевица, а в топлите зони се предлага редуването на сорго-амарант-фъстъци-царевица.
Изследователят отбелязва, че в Мексико са създадени много подобрени районирани сортове от амарант, които се подразделят на агрономически типове в зависимост от използването и морфологията на растенията.
„Събирането на реколната може да става ръчно или механично и започва, когато растенията се намират в стадий на физиологична зрялост, което става, когато семето вече се е втърдило. Съхранението на урожая става в прохладно място, като е особено важно преди прибирането зърната да съдържат не повече от 10% влажност“ - посочва д-р Ранхел.
