Данните показват, че следствие на заразата загубите на захарност са до 5%, а реколтата кореноплоди от заразените растения намалява до 30%
Автор: Десант
През 1990 г. за първи път в полетата със захарно цвекло в Бургундия, Франция, бе установен т.нар. Синдром на ниската захар. По-късно болестта се разпространи през Швейцария на юг от Германия, а наскоро бе регистрирана и във Великобритания, засягайки все повече цвеклови насаждения по света.
Синдромът, обозначаван с инициалите SBR (от «Syndrom basse richesse»), се предава от тръстиковата цикадка (Pentastiridius leporinus) чрез пренасяне на бактериални патогени в растенията. Загубите на фермерите, чиято реколта е засегната от него, могат да бъдат твърде значителни.
Ако захарното цвекло е заразено с въпросния бактериален патогенен комплекс (протеобактерия и фитоплазма), патогените се размножават и блокират съдовата система на растенията. Това нарушава баланса на хранителните вещества.
На листата се образува хлороза и в следствие на инфекцията те отмират. Излизащите нови листа имат нужда за растежа си по-голямо количество енергия, която получават за сметка на запасите от захар в грудката.
Данните показват, че следствие на заразата в Европа загубите на захарност са до 5%, а реколтата кореноплоди от заразените растения намалява до 30%.
Етномологът проф. Джеймс Бел от Университета в германския град Кил и партньор в проект на британския агропортал Farmers Weekly, насочен към информирането на цвеклопроизводителите за нарастващата заплаха от бактериалното заболяване, отбелязва, че тръстиковите цикади обикновено се развиват в зимната пшеница и оттам през пролетта прелитат в насажднията със захарно цвекло.
По думите му, към момента съществуват сортове, които са устойчиви към синдрома на ниската захар, но засега те не се използват във Великобритания, защото не е имало необходимост.
Що се отнася до хипотезите, които предлагат с цел профилактика на заразата да се направят промени в сеитбооборота с изключването на пшеницата, слънчогледа и царевицата, проф. Бел смята, че те се нуждаят от допълнителни доказателства. Той е на мнение, че най-реалистичната стратегия за противодействие на заболяването е засаждането на толерантни към синдрома сортове захарно цвекло.
