Установената численост е по-ниска спрямо данните от миналата година
Автор: Десант
От 16 до 19 януари 43 екипа от експерти и доброволци събираха данни за зимуващите птици в над 300 влажни зони у нас. Преброяването се извършва за 49-ти път.
Традиционно бе установено, че основната концентрация на птици е по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Причината най-вероятно е по-студеното време, при което голяма част от малките язовири и рибарници са били замръзнали.
По Дунав птиците и числеността на птиците е твърде малко. Предполага се, че това е така, защото по време на преброяването нивото на реката е било високо и са липсвали т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди хвъркати.
Установената численост на зимуващите водолюбиви видове птици, при обобщени резултати от над 95% от водоемите, е по-ниска спрямо данните от миналогодишното преброяване – 90 вида с обща численост 249 958 индивида. За сравнение през миналата година са били регистрирани 97 вида с обща численост от 280 956 индивида.
Все пак числеността е по-висока спрямо данните от 2023 г. (88 вида с обща численост 206 239 индивида) и 2022 г. (90 вида с обща численост 206 688 индивида). Но тези бройки са далеч по-ниски от установените в предишни периоди. Например през 1999 и 2000 г. са установени съответно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици.
И тази година се запазва тенденцията за ниска численост на зимуващите диви гъски в страната. Екипите са успели да наблюдават и преброят общо 7562 големи белочели и 66 сиви гъски, като световно застрашената червеногуша гъска не беше регистрирана. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато са установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
И тази година трите най-многочислени наблюдавани водолюбиви вида птици са: зеленоглавата патица (40 533 инд.), обикновената лиска (39 881 инд.) и големият корморан (18 853 инд.).
От световно застрашените видове са установени 16 281 кафявоглави потапници, 2 кадифени потапници в морето при Созопол, 762 тръноопашати потапници в Бургаското езеро и язовир Мандра, 5 ушати гмуреца по Южното Черноморие и 5 средиземноморски буревестника по Северното и Южното Черноморско крайбрежие.
Сред интересните наблюдения са още и: 3 планински потапници в язовир Пясъчник, 1 белобуза гъска при язовир Абланица, 99 белооки потапници, 3 мандаринки, 4 големи водни бика, 153 звънарки, 1453 неми, 492 пойни, 353 тундрови и 3 черни лебеда, 1723 черногуши и 3 червеногуши гмуркача, 3 сиви жерава при Драгоманското блато, 33 морски орли, 12 големи черноглави чайки в района на Бургас, 1 голяма черногърба чайка в язовир Тръстиково, 22 големи, 223 средни и 10 малки ниреца, 881 къдроглави и 20 розови пеликана, 18 479 малки и 1061 качулати корморана, 2907 розово фламинго, 1 обикновена гага при Поморийско езеро, 325 червени и 3237 бели ангъча, 3070 големи, 9 червеноврати и 2850 черноврати гмуреца, 1083 саблеклюна и др.
Наблюдаван е и един голям креслив орел.
Регистрирано е присъствието на видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 1 белокрила рибарка в Дуранкулашко езеро, 2 малки бели чапли в Пловдивско, 36 нощни чапли, 38 бели лопатарки, 2 бели щъркела в Южна България, 2 летни бърнета при река Арда, 4 речни дъждосвиреца при язовир Церетелово.
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International.
Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове в реален риск от изчезване.
