Кандидат-студентските страсти се нажежават с наближаването на юли, подклаждани от майки, бащи, баби и дядовци и най-вече от мечти за пари и престиж.
Цялата тая суматоха си има предистория, която току-що приключилото с даскалото и готвещо се да щурмува университетите поколение не познава. Ще я припомня, защото е проста и установена ясно в два периода само. Първият започва с Възраждането и продължава до средата на ХХ-ти век. Това е времето на проникващата след вековната ни изостаналост просвета и наука. Да успее да изучи поне един представител на челядта си е било въпрос на чест за българина. Втората половина на миналия век отбелязва вторият период, когато с механизацията в селското стопанство и мощната индустриализация, все резултати на научно-техническата революция, разграничаването на умствения и физическия труд придобива мащабни социални измерения. Тогава огромната маса, заета все още с тежък физически труд, гледа на костюмираната, настанила се удобно в уютни кабинети и канцеларии интелигенция с откровена завист.
Автор: Диана Славчева
От тия времена е и прагматичната максима на българина – „Учи сине да не работиш” – респективно изключителният хъс в България към най-високо възможно образование, т.е. университетско.
Днес, нещата, за добро или зло, са коренно променени. Първо, социумът и икономиката ни са съвършено различни. След като българската индустрия и аграрен сектор бяха тотално унищожени през последните двайсетина години от българските политически мекерета в услуга на американските и европейски корпоративни интереси, страната прие откровено кенефчийски икономически профил, т.е. мнозинството от нас, да не кажа всички, сме заети в сферата на услугите и администрацията, а бумове като този в строителството са по-скоро изключения. Второ, с безплатното висше образование беше приключено в същия период от време от същите политически мекерата по поръчка на същите западни субекти. Причината бе от проста по-проста – за погълналата ни западна система високата образованост на българина в частност бе неприятна изненада; нашето предназначение в европейската свръхдържава естествено бе не да се превърнем в
Евросиликоновата долина, а, както споменах по-горе, в прислужващ персонал за летните ваканции на пенсионерите и социално слабите от Западната част на голямата държава. За целта, както вече всинца се досетихме, не се иска голямо образование...
Но да се върнем на предстоящите кандидат-студентски изпити. Въпреки всички изложени обстоятелства и тази година ще сме свидетели, някои от читателите ни и участници, в свещената надпревара за място в живота. С други думи да се върнем на избора на професия – едно от светата троица събития, оформящи живота на всеки човек – избор на професия, създаване на семейство, създаване на поколение.
Задавали ли сте си наскоро въпроса кои три, пет или десет професии уважавате най-много с днешна дата? Вестници, списания, интернет сайтове са пълни с всякакви хрумнали на редакторите класации. Дори наскоро срещнах и такава – митничар на първо място, мутра на второ, фолкпевец/певица – на трето. Въпросът е каква е вашата лична класация при тоталната инфлация на ценностите в мисловната система на българина. Докато си мислите, ще ви представя скорошни мащабни проучвания на тема професии сред световните нации-грандове. С едно уточнение, не става дума за евтини медийни класации от типа „10-те най-престижни професии”, а за сериозни научни изследвания на тема кои професии носят най-голямо удовлетворение, кои са най-уважавани и желани.
В САЩ
Националният проект е реализиран от Чикагския университет и в него са взели участие 27000 американци от всички щати. Директорът на проекта Том Смит не скрива изненадата си от получените резултати: „Резултатите от изследванията в известна степен ни обезкуражиха. Установи се, че професиите, които най-много удовлетворяват избралите ги хора и дори им носят щастие изобщо не са най-високозаплатените в Америка професии. Това са основно занятия свързани с грижата, защитата и спасяването на други хора или пък с творчески дейности”.
А ето я и подробната класация (процентите са частта на удовлетворените от професията си):
1) Свещеници – 87%
2) Пожарникари – 80%
3) Физиотерапевти – 78%
4) Писатели – 74%
5) Учители на деца със специални нужди – 70%
6) Учители – 69%
7) Администратори на учебни заведения – 68%
8) Живописци и скулптури – 67%
9) Психолози – 67%
10) Мениджъри финансови услуги – 65%
В Русия
Агенция ВЦИОМ извършва мащабно проучване с директния въпрос: „Каква професия бихте избрали за детето си”. Игор Ейдман от ВЦИОМ обяснява: „Отговорите като цяло бяха предсказуеми, но заедно с такива стандартни професии като адвокат и икономист, в първата петорка от списъка с желани професии попадна и професията лекар. А у нас това занятие не е от най-високо платените, меко казано. Оказва се, че хората вече не живеят само заради парите, те искат освен това да се занимават и с любима работа. Редом с високия доход на преден план излиза и социалната значимост на професията... съзнателно или не, хората искат да принесат полза, да се почувстват част от социума”.
Ето я и подредбата:
1) Лекар
2) Адвокат
3) Икономист
4) Програмист/инженер
5) Военослужещ
6) Учител
7) Бизнесмен/Художник/Строител
8) Актьор/Журналист /Държавен служител
9) Спортист
10) Готвач
В Германия
социологическа агенция "Аленсбах" дава следната класация за професиите с най-висок престиж през 2008 г.(процентите показват одобрението към професията):
1) Лекар 78%
2) Свещеник 39%
3) Университетски професор 34%
4) Прогимназиален учител 33%
5) Предприемач 31%
6) Юрист 27%
7) Инженер 27%
8) Дипломат 25%
9) Атомен физик 25%
10) Аптекар 24%
Ако се не лъжа именно великият китайски мислител Конфуций е казал: „Избери си работа, която обичаш, и повече няма да се наложи да работиш нито един ден”.
Предполагам, вече сте готови и с вашата лична класация. Каквато и да е тя, не забравяйте какво е казал Конфуций, когато правите своя избор или съветвате децата си какво да изберат. Руският психолог д-р Александър Лебедев отлично резюмира темата: „Главното при избора на житейски път е да осъзнаете своето призвание. Ако вътрешното съдържание на човека съответства на това, с което се занимава, то професията ще носи удовлетворение. Но ако професията се окаже в разрез с общите представи за морала и на всичкото отгоре не носи високи доходи, то у вас, дори да не го осъзнавате, може да се появят определени депресивни състояния. Поради това балансът между желанието да работиш и удовлетворението от резултатното заплащане на вложения труд е много важен. Накратко, за любимата работа трябва да получавате добри пари – това е основният критерий за щастлива професия”.
