На 3 април 1879 г. София официално е избрана за столица на новоосвободеното Княжество България. Градът е предпочетен по предложение на проф. Марин Дринов заради своето стратегическо разположение и потенциал за развитие. В този момент тя е малко населено място с около 11 694 жители, 2 училища, 10 хана и няколко пазара, но в следващите десетилетия започва бързо да се разраства, превръщайки се в най-големия и важен град на страната.
София има хилядолетна история, като корените ѝ могат да бъдат проследени още от неолита. През античността градът е известен като Сердика – кръстен на тракийското племе серди. При император Марк Улпий Траян получава статут на римски град и започва да носи името Улпия Сердика.
През IV век император Константин Велики нарича Сердика "Моят Рим" и я превръща в една от своите любими резиденции. Градът има важно значение и за християнството – именно тук през 311 г. е издаден Сердикийският едикт, който за първи път легализира християнската религия в Римската империя.
През 809 г. хан Крум присъединява града към Първото българско царство, като той приема славянското име Средец. През Средновековието градът се утвърждава като важен административен, военен и търговски център. По време на османското владичество София е столица на Румелийския еялет, но през XVII век започва да запада заедно с цялата Османска империя. Въпреки това, българското население в града остава значително и съхранява своите традиции.
На 4 януари 1878 г. руските войски, водени от генерал Йосиф Гурко, освобождават София. Година по-късно градът е избран за столица на възстановената българска държава.
След провъзгласяването си за столица София започва динамично да се разширява. През 1880 г. населението вече е 20 856 души. В началото градът е разделен на 18 махали, а уличната номерация липсва.
През 1880 г. е изработен първият градоустройствен план на София от френския инженер Амадие, който съчетава правоъгълна и радиално-кръгова улична мрежа. Първоначално територията на града е 3 кв. км, но с разрастването на инфраструктурата и присъединяването на околните села през 1934 г. достига 42 кв. км.
През първите няколко десетилетия след Освобождението са изградени редица сгради, които оформят уникалния облик на столицата: Народното събрание, Софийският университет, Народната библиотека, Народният театър „Иван Вазов“, Централната минерална баня, храм-паметникът „Св. Александър Невски“ и други.
Днес София е най-големият град в България с население от 1 274 290 души (по данни на НСИ). Разположена в Софийското поле, столицата е заобиколена от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина, Люлин и Лозенската планина.
Градът е символ на история, култура и динамично развитие. Софийският герб, създаден през 1900 г., носи девиза „Расте, но не старее“, който и до днес олицетворява духа на столицата – град с богато минало и стремеж към бъдещето.
