Приемът след 7 клас – голямото наддаване

Автор: Диана Славчева

Регионалният инспекторат по образованието в Бургас тези дни ни „попари” с една буквално зловеща новина – морското училище в града тази година остава без ученици! След първото класиране е закрита паралелката "Корабни машини и механизми". За специалността  „Морско корабоводене" са приети 18 кандидат-гимназисти след седми клас, но се записват само 15 деца, което обрича и тази паралелка на ликвидиране. 15-те приети деца съвестно си изваждат медицинско свидетелство на цена 15 лв., внасят си документите и очакват сбъдването на мечтата си след пет години да плават с кораби в морската шир. Вместо това, ден след излизането и на третото класиране, им се обаждат по телефона от училището, за да им съобщят, че до 16 ч. трябва да си изтеглят документите и че паралелка няма да има. Едно от децата е от Хасково. Звънят му в 13 ч. и има само 3 часа да стигне до Бургас, за да си вземе бумагите и да се размине с влизане в гимназия тази година. Защото мандалото вече е хлопнало. Приемът е приключил. Една част от тези 15 деца са с много висок успех от изпитите и са изпуснали шанса си за бъдат приети по другите си желания в търговската или немската гимназия, например, каквито случаи реално има. И това, само защото до последно са искали да станат моряци.
Седмокласникът Георги Стойнов от малък мечтае да бъде капитан на кораб. Моряци са били чичо му,  и дядо му, и прадядо му... Георги щеше да е четвъртото поколение морски вълк във фамилията. Намираме го омърлушен на пейката пред блока на баба му в „Славейков”. „Чувствам се много разочарован и огорчен. Толкова ми се искаше да плавам на кораб и да обикалям целия свят! От малък слушам разказите на чичо и дядо и си събирам снимки на кораби. Имам си и един макет на кораб вкъщи. Сега не знам къде ще уча, а и вече е без значение” – в очите на Георги проблясват сълзи, въпреки че вече е голям мъж. От Инспектората измънкали на баща му в оправдание за случилото се, че „имали
предчувствие, че ще стане така”. Добър ден!
Че тази година отново ще има разформировани паралелки беше ясно още при самото стартиране на кампанията за прием след 7-ми клас. При положение, че миналата година броят на закритите паралелки достигна 17, тази година бе допуснато поредно увеличаване на план-приема. Докато през 2007 г. бяха обявени 1664 места в общо 59 паралелки, през 2008 г. броят им набъбна до 1742 места за седмокласници в 67 паралелки. И при все, че както споменахме, 17 от тях след края на кампанията бяха ликвидирани, тази година се обяви прием за цели 77 паралелки. Като направим простата сметка, че в един клас средно се приемат от 26 до 29 ученика, излиза, че вакантните места за новоприети гимназисти това лято достигат от 2002 до 2233 души. В същото време документи за явяване на изпити след седми клас са подали цифром и словом 1911 кандидат-гимназисти. Каквито и фокуси да се правят, не съществува никакъв, дори теоретичен начин, тези места да бъдат запълнени, дори да приемем, че тазгодишните кандидатстващи седмокласници са някакви невероятно образовани генийчета и всички до един изкарат изпитите без двойки, защото е крещящо очевидно, че броят на свободните места в гимназиите е значително по-голям от кандидатите за тях.  На фона на тази красноречива статистика съвсем логично лъсва бройката на останалите незаети свободни места след последното трето класиране – общо 107. Досега вече са закрити 13 паралелки, като всеки момент ще стане ясно колко точно ще бъдат всички ликвидирани класове тази година, но вероятно ще изскочат поне още 4 с подобна съдба.
Класическото оправдание за изпадането в такава патова ситуация е, че броят на учениците е намалял. Да, това е тъжната статистика. Но след като тя е безапелационна и при положение, че все още е безнадеждно да се правят оптимистични прогнози, че нещата ще се променят скоро, да се взима решение за увеличаването на местата за прием е повече от неадекватно решение, плод на крайно безпросветни и дори бих казала, безотговорни мозъци. Така изглежда поне на пръв поглед за здравомислещия човек. Обаче, както знаем, крушка си има опашка. Цялата тази простотия е сътворена поради една вездесъща в наше време причина – за пари.
Новият начин на финансиране на образованието предвижда бюджетната издръжка на училищата да се определя според броя на учениците в тях. По тази причина така наречените елитни гимназии се надпреварват да разкриват допълнителни
паралелки. Защото колкото по-малко са класовете, толкова повече са нереализираните приходи, а това автоматично означава, освен всичко друго, по-малък хорариум и проблеми с неизпълнение на нормативите. Вече втора поредна година приемът в английската и немската езикови гимназии е увеличен на 7 паралелки. Истинска битка се разразява за влизането в предпочитаните топ 5 средни бургаски школа. Едва след като се запълнят техните класове, идва ред и на класирането в другите училища, където традиционно попадат кандидатите с по-нисък бал. Но жалката последица от тази надпревара е ежегодното сриване на минималните балове в елитните гимназии. Така например балът в най-желаната от години специалност „Информатика с английски език” в ПМГ „Акад. Н. Обрешков” тази година падна с цяла единица до 29.606, в сравнение с миналата, когато най-ниският бал на приет ученик бе 30.493. Същата тенденция се наблюдава и в АЕГ „Гео Милев”, където минималният бал за една година е паднал от 29.786 на 28.964. В ГПНЕ „Гьоте” пък по-драстично е намаляването на максималния бал от 34.644 за миналото лято на 33.464 тази година. С други думи, с всяка изминала година в престижните училища намират място все по-посредствени ученици, което несъмнено води със себе си до едно по-ниско ниво на преподаване, за да може все пак то да е достъпно за техните по-ограничени възможности. Факт е, че масово учителите от елитните училища се оплакват, че учениците им са все по-калпави и все по-трудно се справят с преподавания материал. Че това безспорно е така, става ясно и от една друга фрапираща истина – в последните години все по-малко са випускниците на немската гимназия, например, които заминават да учат в Германия. През 2002 г. от 120 души випуск на гимназията с изучаване на гьотевия език 100 абитуриенти са заминали в швабско, на следващата година бройката е с 50 % по-малко, а през последните години има-няма 20 човека, които отиват да учат зад граница. И това, при положение, че откакто станахме член на ЕС, таксите за нашите студенти паднаха!
Към черните краски на очертаващата се картинка на средношколското образование в Бургас, трябва да добавим и нелицеприятния нюанс, че нереалистичното планиране на паралелките от страна на отделни училища води и до съкращаването на преподавателския състав. В ситуацията с нарастваща безработица, в каквато сме изпаднали в момента, това още повече нагнетява и без това нерадостното положение на дейците на образованието и просветата. Очевидно е, че тази есен много учители ще напуснат по неволя работните си места. Най-страшно е положението с кадрите от тясно специализираните професионални гимназии, защото това са капацитети по различни специални предмети и просто няма къде другаде да си намерят работа като преподаватели. Кой ще вземе в една реална хуманитарна гимназия или пък в проспериращия строителен техникум, да речем, учител, преподавал досега „корабни машини и механизми” например?
Но да се върнем на трагичния факт, че един типично морски град като Бургас остава на практика без морско училище. Колкото и да е парадоксално, професията моряк в скоро време ще бъде най-екзотичната в града ни. Защото положението в ПГМКР „Св. Никола” е драматично и от гледна точка на приема след завършен осми клас. Тази година в него ще има само една такава паралелка. Изпълняващата длъжността секретар на училището Катя Катрева с горчивина сподели, че „в горните класове паралелките достигат до 6 от випуск”. И докато до средата на 90-те години от неотдавна отминалия 20 век битката е била между десетина кандидати за 1 място, днес класните стаи остават празни. Наследник на основаното през 1958 г „Морско средно рибарско училище”, Професионалнатa гимназия по морско корабоплаване и риболов е на път да остане в историята. А училището разполага с една от най-големите бази в града, част от която са няколко сгради със салони, басейни и работилници, които заемат площ от 33 дка. Въпреки нулевия прием тази година, в момента тече подмяната на цялата дограма на третия етаж на учебната сграда. В същото време в канцеларията връщат документите на неприетите „приети” ученици, където ги причаква представител на Професионалната гимназия по транспорт, който ги „насочва” да се запишат в „автото”. В училището вече е закрита преди три години една уникална специалност като „Риболовна техника” например, каквато няма никъде другаде в България и въпреки че в това направление се очакват да влязат доста субсидии по линия на ЕС, после ще има да се кахърим, че няма как и кой да ги усвои. Ето така, лека полека училището ще последва съдбата на паметника на бившия си патрон – ген. Владимир Заимов, чийто паметник непоклатимо се извисява в двора на гимназията, въпреки че от 2003 г. тя носи името „Св. Никола”. Само след броени години, когато и последните абитуриенти от предишните випуски си тръгнат по пътя, масивната сграда на школото ще остане да прави компания на монумента на Заимов като паметник на славното някога бургаско морско училище.
Според мнението на анонимен участник в интернет форума на Burgas24.bg, „всичко се прави умишлено. От няколко години се говори за обединяване на морското и автото, за да се вземе земята под автото, защото'' трябва'' да се строят кооперации”. Може би това наистина е така. Времето ще покаже. Но скоро просто няма да има какво да се обединява. „Автото” направо ще може да се нанесе по червен килим в пустеещата сграда. И сигурно ще се намери и кой да ръкопляска на това събитие. А морският отрасъл съвсем ще се затрие от икономиката на страната ни, както това стана с Черноморски и Океански риболов, с корабостроителниците в Бургас и Варна и е на път да се случи и с агонизиращите БМФ и ВМФ.
Но как да обясним всичко това на тези петнадесет хлапета, които в най-ранимата си тинейджърска възраст трябваше да изживеят гилотинирането на мечтите, с които са отрасли и възмъжали! Дали ще успеят да запазят любовта към морето в сърцата си и да останат верни на родината си, която им скрои такъв гаден номер на прага на тяхното съзряване като личности.

Коментар на Диана Славчева

Съсипията на българското образование достигна нови измерения. Унищожителите на българската просвета измислиха невероятния хит в бюджетирането на училищата – да се плаща на калпак. Този нов начин за бюджетно финансиране комерсиализира и без това нечитавите родни училища и обрече на ликвидиране някои от тях.
Вече е достатъчно кандидат-гимназистът да върже тройката на изпитите, за да бъде приет в заветното елитно училище ( виж стр.8-9). В същото време, друг негов връстник и шестица да изкара, пак може да не учи мечтаната професия, защото избраната от него специалност ще бъде закрита поради липса на достатъчно кандидати. Парадоксално, нали? Не и у нас. Надявайки се да създаде условия за конкуренция между училищата и уж предоставяйки възможности за по-богат избор на завършващите седмокласници, МОН утвърди и тази година по-висок прием в средните училища, отколкото реално те могат да поемат. Очаква се на 15 септември да останат незаети 4 803 места в цялата страна или общо да се закрият 815 паралелки. Сред тях, за съжаление, ще са и паралелките на бургаското морско училище.


В категории: Образование