Смъртта е велико тайнство. Тя постоянно се случва навсякъде около нас, но никой не я е разгадал и малцина са свикнали с нея. Може би това са само лекарите и гробарите. Навярно и убийците. Ала как умира човек?
Автор: Десислава Главева
Онези, които са били свидетели на смърт знаят колко тежко е да гледаш как твоят близък издъхва в агония, за да не се събуди никога вече на тази земя. Как животът започнал и протекъл с толкова много болка на земята, сега с болка свършва своя ход. Освен това често причината за смъртта остава неизвестна и можем само да гадаем как точно се е случило. Тягостно нещо е смъртта, смазващо. Човек е безсилен да помогне на умиращия. Безсилен е пред бързо настъпващото тление, пред обезобразяването на живия до скоро човек и превръщането му в безчувствен труп. Всичко това звучи страшно за невярващия човек. Звучи зловещо. И в крайна сметка смъртта наистина се оказва, че е „занимание самотно”, както преди много години написа Рей Бредбъри в едноименната си книга.
Има обаче смърт, която не е страшна. Която не ужасява тези, които са нейни свидетели. Смърт, която вдъхновява, която изпълва човека с трепет, но и с благоговение. Смърт, която те кара да се поклониш пред величието й и да кажеш „Непостижими са Твоите дела, Господи!” Това е смъртта на праведника. Смъртта на онези, които са изживяли живота си чисто, по Божиите заповеди. Хора, на чиято съвест не тежат грехове към техните ближни. Които не са изцапали ръцете си с кръв, грабежи, насилия, кражби. Хора, които цял живот са вървели по тесния път към Царството Божие и са се старали да изпълнят в своя живот думите на Спасителя да не правят другиму онова, което не искат да правят тям. Или хора, които макар и в края на дните си са поплакали за своите грехове и са се разкаяли за тях. Ето на тези хора смъртта не е страшна!
Такава е смъртта на светиите, на преподобните, дори на мъчениците, изобщо на всички праведници. Тяхната смърт не е плашеща, не хвърля в ужас околните и наистина за такива хора смъртта е просто врата, през която преминават на път за Рая. Ето такава е била смъртта и на Божията Майка.
Наричат Нейната смърт успение, защото успението е сънно заспиване, но тихо, кротко и безшумно. Без агония, без болка и вик, защото няма грехове за плащане. Божията Майка е била най-чистата и най-святата между всички човеци на земята след Своя Божествен Син. Много хора отричат Нейната праведност и не желаят да Я приемат за Богородица, но от всички жени на земята живели във всички времена именно в Нея е избрал да се въплъти Божият Син! Именно Нея избрал Той за Своя Майка и това никак не е случайно. Защото Тя е била изключителна и като Нея наистина няма втора на света!
Когато настъпило времето да напусне тази земя, св. Архангел Гавриил й известил това, поднасяйки й палмово клонче от Рая. Светата Дева се подготвяла няколко дни за Своята смърт, постейки и раздавайки оскъдното си имущество като накрая пожелала да види при Себе си всички апостоли. По чуден начин на облаци те били докарани от всички краища на света, където били на проповед и Божията Майка се простила с тях. След което легнала на Своя одър и тихо, съвсем тихо и кротко заспала, предавайки светата Си душа на Своя Божествен Син. Лицето Й просияло, из стаята се разнесло чудно благоухание, а присъстващите се изпълнили с неизказана радост и умиление.
Когато след три дни пристигнал и св. апостол Тома, той настоял да му отворят гробницата Й, за да Я почете за последно, но не намерили тялото Й вътре. Защото Сам Господ Иисус Христос взел и него, (както преди това душата) на Небето при Себе Си. Това апостолите разбрали от небесното видение, в което Божията Майка им се явила, казвайки: „Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни и винаги ще се моля за вас пред Бога!” Обещание, което Нашата Владичица спазва неотклонно и до днес, като ходатайства за своя любим християнски род и за всички, които с вяра прибягват към Нейното застъпничество.
