Да четеш Евангелието по дяволски

Автор: Десислава Главева

Всяка година точно преди началото на Великия пост в православните храмове се чете този откъс от Евангелието за Страшния Съд. В него Христос говори за милосърдието и за нашето отношение към бедните, голите, босите, страдащите, боледуващите и затворниците. Той казва, че тези, които оказват милост на своя нуждаещ се ближен, ще бъдат благословени. Това условие за спасението ни е изложено на много места в Свещеното Писание съвсем категорично и без абсолютно никакви подусловия. Сиреч, за да се спасим, освен всички наши трудове, пости и молитви е абсолютно необходимо и милосърдно отношение към нуждаещите се.

Храм "Св.Троица" в парка на кс "Славейков", където служи отец Василий



Христовата заповед важи за всички християни. За епископите, монасите, свещениците и за миряните. Облечените в духовна власт са призвани винаги, когато могат да благотворят, сами да дават пример, както и да учат на милосърдие своите пасоми.
Преди време майка ми, (Царство й Небесно), тежко заболя и това я прикова на легло. Тъй като гледането на болен човек е огромно изпитание, читателите могат добре да си представят, в какво състояние се намерих. Средствата за осигуряване на нормалното й съществуване бяха недостатъчни и аз изпаднах в сериозно затруднение. За щастие научих за съществуването на една малка кухничка за бедни близо до храм „Света Троица” в парка на кс. „Славейков”. Когато отидох там за помощ, бях любезно приета и жените, които работеха в тази кухничка на доброволни начала ми обещаха съдействието си по всеки възможен начин. Не можете да си представите облекчението и благодарността ми, че можех да осигуря нормална храна на майка ми, дрехи и чисти чаршафи и не на последно място добра дума и съчувствие. До смъртта на майка ми аз редовно се ползвах от милосърдната дейност на тази кухничка.

Кухнята е в задната част, пристрани и не пречи на общата визия на църквата, затова милостивите жени се чудят защо му пречи


Познавам доста християни в това число и много свещеници. Без да виня никого ще кажа, че абсолютно никой не ни предложи помощ. Каквато и да било. Намериха се само тези добри жени от кухнята за бедни! Моят разказ обаче не е за тези, които не помагат, защото по една или друга причина, навярно са били възпрепятствани да го сторят. Думата ми е за тези, които целенасочено пречеха и продължават да пречат! Става дума за служещия в храм „Света Троица” свещеник Василий Симеонов. За този млад и амбициозен отец, който отскоро служи там, тази кухня, просъществувала близо 10 години и оказала помощ на толкова много хора, се оказа най-големият му враг и повод за безумни битки. Защото той с всички сили се опълчи против дейността на тази кухня.


Накрая, ако кметът и свещеничеството не обърнат лицата си към бедните, те може да се върнат и към тази кухня, недалеч от църквата 

Наистина хората, които до скоро ходеха в тази кухня в по-голямата си част са бедни или нуждаещи се. Навярно са идвали и идват и тунеядци. Но ние не разполагаме със стомашна сонда, с която да отмерим, кой е гладен и кой – не. Ние приемаме на доверие думите на човека дошъл там, че наистина е гладен и жаден. Да изследваме до девето коляно така ли е или не – не ни е работа. Щом има храна, нека ядат всички, които са дошли. Ако те бяха сити, щяха да си стоят в къщи. Аз лично обаче съм виждала там сирачета, сакати, хора с психически проблеми, наркомани или изобщо такива, които трудно свързват двата края. Сред тях има и загубили апартаментите си, изгонени от близките си и клошари. Последните впрочем рядко се задържат за дълго, защото зимата много от тях измират поради студа и глада...
Христос ни е заповядал да помагаме на бедните. Повече от ясно е, че те няма да са много чисти, че ще бъдат с непривлекателен външен вид, че може да са жалки, дрипави или направо мръсни. Но ако биха били чисти, миришеха на сапун и одеколон, бяха добре облечени, щяха ли да имат нужда от помощ? Какво излиза накрая? Че чистите, спретнати, добре облечени и охранени християни се гнусят от тези, за които Христос ни е заповядал да отваряме шепата си и да проявяваме милосърдие? Това, меко казано, е странно разбиране за християнство. И не мога да разбера как такива „християни” четат вечер с чиста съвест покайната молитва от молитвеника, в която между другото се казва следното: „Прости ми, ако беден дойде при мене и го презрях!”
Веднъж в кухнята дойде млад мъж на около 30 години. Беше брадясал, не много чист и с поглед на бито куче. Каза, че бил от Разград, дошъл да се цани строител, но още не му било провървяло и втори ден не бил ял. Отишъл в храма за помощ при о. Василий, който вместо сам да му помогне, го пратил в кухнята да го нахранят! Дойде човекът и изяде две супи и половин хляб. Сит човек яде ли така? Получи и добра дума, а на изпроводяк – кутийка с тулумбички. Но остава въпроса, защо о. Василий не го нахрани, а го прати в кухнята, която иначе не може да понася.
Проблемът е, че той смята, че тя трябва незабавно да бъде съборена или в най-добрия случай затворена за вечни времена! Ще попитате защо? Ето ви и отговорът:
Според него такава кухня нямала място в двора на храма. Защото миришело, било мръсно, идвали много дрипльовци, имало плъхове, каноните го забранявали, жените доброволки не се изповядвали и причастявали при него, били разколнички, сградата била незаконна, храната им била с изтекъл срок на годност и... навярно има още, но и това не е малко. По-долу ще се постараем да отговорим на тези обвинения:
Отец Василий явно не знае или не се интересува как е постъпвал патронът, чието име носи. Св. Василий Велики, който сам е бил милостив и състрадателен човек е построил цял Град на Милосърдието, в което изградил приюти за бедни, болница, трапезария и други подобни. Освен това, той заповядал кухните за бедни да са ОКОЛО ВХОДА на храмовете, за да може на ВЛИЗАНЕ християните първо да видят бедните и нуждаещи се и да им окажат милосърдие, а чак след това да изпълнят и другите си християнски задължения! А при о. Василий е обратното – не стига, че кухнята е в задната част, но бедните нямат право и да минават през двора на храма, а трябва да заобикалят отзад, за да не пречат (?!). Много хора, черкуващи се в неговия храм и идващи в кухнята за помощ трябва да правят това тайно, защото той им е казал, че трябва да избират между кухнята и неговия храм!
Миризмата от кухнята не влиза в храма, защото климатиците му са от другата страна, а храмът не се проветрява през прозорците си. Впрочем и около храм „св. Иван Рилски” често мирише, защото в близост до него се продават дюнери, пици, има кафенета и прочие, но това не е пречка за християните. Мръсотията също не е проблем единствено на кухнята, от самия храм изтича мръсен канал в двора, но тази мръсотия явно не притеснява отеца. А като споменахме за дюнери, знаят ли бургазлии колко чисто е в бургаските заведения за хранене като тези за дюнери, баничарниците, сладкарниците, та дори и изисканите ресторанти? Май по-добре е да не знаят, ако съдим по данни от периодичния печат!...
Плъхове в кухнята също отдавна няма, но тъй като храмът е насред поле, сутерена на самия храм е пълен с тях. Обаче още не съм чула заради плъхове да се затварят църкви и манастири, които почти всички без изключение си имат проблем с тези гризачи.
Няма и канон, който да забранява в двора на храм да има кухня! Отец Василий злоупотребява с незнанието на хората и цитира измислени от него самия несъществуващи канони. Напротив, много храмове имат трапезарии, а в манастирите – специални кухни за монаси и поклонници наречени магерници, които разбира се, са в двора на самия манастир, а не на пет километра от него!
Жените доброволки могат да се изповядват и причастяват при когото намерят за добре, това е тяхно решение, над което о. Василий няма и не може да има власт! И не са разколнички, защото се черкуват в бургаски църкви и се изповядват при бургаските свещеници, сред които няма разколници.
Що се отнася до храната с изтекъл срок на годност: Дори „Червен кръст” храни бедни с храна с изтичащ или изтекъл срок на годност, но това е обичайна практика. Малко са бизнесмените, складовете или супермаркетите, които биха се лишили от все още продаваема храна, но човек, който никога не е просил, няма как да знае колко трудно се намира храна всеки Божи ден. А досега никой не се е оплакал от натравяне вече десет години!
Що се отнася до незаконната сграда, когато навремето тя беше построена от предишния свещеник о. Веселин Димитров, никой не смяташе, че един ден ще се налага да се узаконява кухня за бедни. Затова и формално не беше узаконена. Незаконни строежи има в цяла България, не виждам какво толкова като се прави на въпрос за една кухня за бедни! А и този пропуск може много бързо да се поправи от Общината при добро желание!
В Бургас има въпиюща нужда от социална кухня, но такава няма нито към един от храмовете ни. Има обаче паркинги и магазини. Говори се, че храмът в „Меден Рудник” щял да има кухня за бедни, но се питам, тогава защо съществуваща вече такава кухня пак към храм трябва да бъде затворена? Страшно е, че една такава малка кухничка за социално слаби се зловиди и то на православен свещеник, който непрекъснато подава донос след донос в ХЕИ с молба кухнята да бъде затворена и в Общината -  да я съборят! А това е хубава и солидна постройка, която е срамота да се бута, защото ще бъде излишно разхищение! Нека отец Василий знае, че когато тази кухня бъде съборена или затворена, бедните няма да имат по-добра алтернатива от кофите за боклук! Е, ще им остане утешението, че тях поне ХЕИ не може да им вземе!
Що се отнася до каноните обаче има канон, който забранява на свещеници да въртят търговия и точно тук о. Василий сам пада под осъждане, защото има магазин в центъра на Бургас. Пред храма му пък спокойно сияе на слънцето чисто новият му скъп Фолксваген ван, има и новопостроена къща в едно бургаско село. Не искам да бъда разбрана погрешно! Нека си кара скъпата кола и живее в новата си къща. Нека дори се занимава с търговия. Само че ТОВА го задължава сам да бъде търпелив, снизходителен и отзивчив към елементарните нужди на бедните си събратя, нуждаещи се просто от паничка боб и парче хляб! Защото ако кухнята бъде затворена, тези хора тихо и със свити сърца наистина ще си отидат, преглъщайки сълзите си, за да не се върнат никога вече и така Христос ще бъде оскърбен не от друг, а от Свой служител.
Тук искам да отравя един апел и към самата Бургаска община. Кухнята трябва да бъде зареждана, а автомобили в парка не се допускат. Единственото изключение е за о. Василий. Но наскоро хулигани счупиха прозореца на втория етаж на кухничката и, макар че се намериха добри хора, готови да сложат нови стъкла, полицейските патрули в парка глобиха тези хора и сега няма кой да сложи нови стъкла, защото не било разрешено да се влиза с автомобили дотам. Трябвало да се вади разрешение от Обищната, която пък като в „Параграф 22” не желае да издава такова. Хубаво, но нали законите са за хората, а не хората - за законите! След като Общината освен да прави рок концерти и да пилее парите на данъкоплатеца за подобни лекомислени мероприятия, докато в града няма нито една социална кухня за бедни, не може ли поне да позволи на желаещите да помогнат със свои средства да стигнат дотам с колите си? Защото е странно, три денонощия на хората, живеещи в близост до Морската градина да им се потрошават главите със силни децибели, а в същото време да се грижи за комфорта на пет разхождащи се песа в малкия парк и да не допуска там да се влиза с коли до храма при това по уважителни причини! И ако това не е двоен стандарт!
Ето, социалният министър Тотю Младенов изяви готовност да отпусне пари на общините за изграждането именно на кухни за бедни. Това би могло да бъде добър пример и за бургаските кмет и общинари. Стига наистина да забелязват хората с проблеми около тях, както казваха, че ще правят в своите предизборни кампании.
Криза е. Беднотия, безработица, мизерия за много хора по цял свят, за много хора и в нашата страна. Ала все ми се струва, че кризата тръгва преди всичко от сърцата ни, преди всичко от душите ни, затова и преля от тях в целия ни живот. И докато тия наши сърца издигат каменни стени между себе си и другите, кризата няма да свърши. Защото едва що завършила една, ще дойде друга. И следващият път някой от нас може да се окаже до кофите за боклук!

Новостроящата се къща на Василий в Драчево



В категории: Вяра