Една българка, Спаска Митрева, е арестувана с рак на гърдата и разделена от своето дете. Нашето мухляво външно „оглеждало” случая и вечно ухилената, като Фернандел, Румяна Желева, още нищо не е свършила.
Автор: Стоян Георгиев - автор и водещ на предаването „Без маска“ по СКАТ тв
Балканите отдавна са известни като място, където се създават изкуствени държави, като наркостраната, наречена Косово. Същото в по-исторически план се отнася и до Македония, която винаги е била част от българската държава и нация. Косово я създадоха американските геополитически интереси, а Македония – Сталин и Коминтерна. И досега Сърбия и България сърбат горещата попара на Големите братя. Като се прибави към това и угодничеството на нашенските политици към великите сили, става ясно съществуването на този хомункулус на политическото недомислие.
И разбира се, всяко беззаконие ражда поредица от беззакония, тъй както протестантството народи куп „християнски” секти и учения. Ако човек започне да строи къща върху песъчлива основа, то тази къща вечно ще е заплашена от срутване. Тогава той или трябва да я построи на друга почва, или да я укрепи с подпори, които естествено, рано или късно, ще поддадат и ще рухнат. Такава подпора за рехавата идентичност на т.нар. „Македонска държава” е македонизмът, който всъщност си е чист антибългаризъм. Неслучайно южната ни съседка Гърция дълго време не искаше да признае името „Македония” за разлика от нашия недалновиден и сервилен тогавашен президент Желю Желев, който веднага призна изкуственото творение на Балканите за отделна страна, вкарвайки ни в невероятния парадокс да граничим със самите себе си. Защото какво е Македония, ако не изконна българска земя? Нейната история е част от българската история, нейният език е диалект на българския език, нейната народност си е чисто и просто българска народност. Е, как тогава да имаме законност в една държава, която е изкуствена и която по самата си същност е беззаконна?
Не може тръните да родят грозде, нито лозята - тръни. Така е казано още в Библията. Как едно беззаконие ще роди ред и законност? Това е невъзможно. И понеже е невъзможно, бесовете на еничарството са обхванали т.нар. „братя македонци” и ги тресат, та пушек се вдига. Техният комплекс ги изяжда отвътре, но с кражбите на българската история и култура не може да се създаде стабилна държава. Твърденията, че Самуил бил македонски цар, както и Карли Марко – техен болярин, че братята Кирил и Методий са създали македонската азбука, са повече от смешни, ако не бяха с толкова трагични последствия. Но само те ли са? Вапцаров и Талев щели да бъдат преведени на „родния” им език. Същото се отнася и за Христо Смирненски. Климент Охридски естествено е македонец. Щом е „Охридски”, какъв да е? Да, но нека да видим какво пише видният ни книжовник Йордан Хаджиконстантинов-Джинот в своите пътеписи „Описание на македонските градове”, отпечатани през 1854-55 г. в „Цариградски вестник”: „Некои казуват: нашите славяни в пиянство я продале (става дума за главата на Свети Климент Охридски) за едно ведро вино. Как да е, не сме знали да си чуваме драгоценностите”. Ето така са се ценели някога културните светини в македонската земя. Но нито Райко Жинзифов, нито Григор Пърличев, нито Кузман Шапкарев се определяха като друга народност, освен като българи. А те са едни от най-изявените македонски културни дейци.
Парадоксално е, че гробът на Гоце Делчев е в Македония, а на Яне Сандански – в България. Те какви са тогава? Македонци или българи? И защо Яворов от Чирпан, за когото никой не може да каже, че е македонец, се би за нейната свобода и в предсмъртните си писма пишеше, че е син на Македония. Тази българска земя, коята някога великите сили превърнаха в ябълката на раздора, продължава и днес да трови балканския климат с шовинизма и ексцесиите си. Разбира се, имаме си и ново подобно отроче - Косово. Една „зона на здрача”, една държава на престъпници и наркодилъри, забита в сърцето на Сърбия, там, където нашите православни братя дадоха най-паметното си сражение срещу османските пълчища през 1389 год. Питам се, кой ли има полза от всичко това? Естествено, че не са балканските държави, а тези, които винаги са искали нашият полуостров да бъде „барутен погреб”, според вярното определение на Йордан Радичков.
И се спирам на конкретното събитие, което ме накара да се замисля над казуса „Македония” и над неговото злотворно влияние върху човешките съдби. Една българка, Спаска Митрева, която явно не е все още с промит мозък, както своите съграждани, беше арестувана с рак на гърдата и разделена противозаконно от своето дете. Нашето мухляво външно министерство още „оглеждало” случая. Вечно ухилената, като Фернандел, Румяна Желева, още нищо не е свършила. Няма и да свърши. Колкото Надежда Михайлова я свърши за нашите медицински сестри в Либия. А в това време тази млада жена е подложена на унижения и мъки. Къде е премиерът, къде е президентът, къде е правителството? Какво правят? Нямат ли поне малко мъжки дух или пак ще се навеждат и ще угодничат на Големия брат, на когото изобщо не му пука, че една млада българка бере душа в македонските зандани. Така беряха душа и братя Миладинови в цариградските тъмници, където бяха отровени. Двамата братя от Струга, които през 1861 издадоха в Загреб първия сборник „Български народни песни”. Нашите големи учени като Любомир Милетич, Балан, Беньо Цонев, Йордан Иванов винаги са определяли Македония като част от българските земи. Самият неин диалект е създаден въз основа на нашия език през 1945 год., когато Сталин сътвори и тази изкуствена страна. Но докато нашите учени са били винаги патриоти, не можем да кажем същото за късогледите ни политици – от Александър Стамболийски до Георги Димитров, които се оказаха по-слепи и от Самуиловите войници. Те винаги определяха македонците като отделна от българите нация. Даже Димитър Талев беше в концлагер след 1944 год. за противопоставянето си на подобна политика.
Чест прави на македонския писател Младен Сърбиновски, че е предложил да излежи определните от закона три месеца за нашата осъдена съгражданка. „Тя е преди всичко майка и кърмачка, най-възвишеното нещо, което всички жени в света си пожелават” – казва той. Нека да благодарим на този светъл ум за благородния му човешки жест.
Накрая ми се ще да завърша с думите на нашия голям поет Атанас Далчев:
И българин съм не заради твойта слава,
и твойте подвизи, и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.
А ние никога не бива да забравяме, че Македония е изконна българска земя!
Уточнение
Уважаеми читатели, родолюбци, дължим ви голямо извинение поради допусната не по наша вина грешка в миналия брой. Под портрета на големия общественик и журналист Добри Войников бяхме изписали името на не по-малко значимия наш възрожденец Иван Богоров. Причината е, че сляпо се доверихме на справочник от интернет. Истината е, че тази графична рисунка е единственият портрет на Богоров, който може да се намери в историческите справки и който реално показва лика му.
Обещаваме да не се доверяваме повече на поместените в глобалната мрежа снимки. За съжаление обаче никой от нашите читатели не ни поправи. Единствен авторът на илюстрираната от нас статия - Стоян Георгиев се обади и настоя да се поправим.
