Рождество на Пресвета Богородица

Автор: Десислава Главева

На света има много бездетни двойки. Често пъти тези хора са гледани с презрение и насмешка от хората, имащи едно или повече деца. Често пъти бездетните хора биват оскърбявани, вменяват им се всевъзможни грехове и са обект на злостни подигравки и цветисти обиди от страна на своите ближни поради липсата на деца. Но Бог дава различни дарове на различните хора. Това, което е дал нам, не винаги дава другиму. И обратното. Затова дарът или талантът Божий е нещо специално, нещо уникално за всеки човек на тази земя. Стига човекът да оцени този свой дар и да принесе съответния плод. В случая с двойките с деца предизвикателството е наистина голямо, защото плодът, който се очаква от тях е не просто да създадат и родят деца, но и да възпитат добри хора и достойни граждани на своята Родина. И често второто се оказва по-трудно от първото!
Бездетните двойки носят своя кръст. Страдат, измъчват се, ходят по лекари и правят какво ли не, за да се сдобият с рожба. Тези хора гледат на себе си като на излишни за обществото, като на дамгосани или прокажени. А често пъти може да нямат никаква вина за това, че нямат деца или пък, че просто такъв е Божият промисъл спрямо тях. Затова понякога правят нещо, което на хората с деца не би им дошло никога на ум. Осиновяват чужди деца. А това вече е огромен подвиг! Да вземеш чуждо детенце, което други са създали и захвърлили, за което не знаеш от „каква мая е замесено”, дали не е болно от нещо, дали няма да ти донесе проблеми с биологичните си родители не е шега работа и несъмнено носи висока доза риск. Затова Бог често прави така, че двойките, осиновили чуждо дете, след това се сдобиват и със свое собствено.
Но целта на брака не е само в създаването на деца. Целта на брака е преди всичко в усъвършенстването на човешката личност в общението й с друга, в преодоляването на егоизма и разбира се, в съвместното изминаване на пътя към спасението и Царството Божие.

Рождество Богородично

Родителите на Света Богородица – праведните Иоаким и Анна са били от тези хора, на които другите гледали с презрение и сочели с пръст. Били са бездетни. Така в самота доживяли до старост. Иоаким бил от царския род на Давид, а Анна – от свещеническия род на Аарон.
От Свещеното Предание знаем, че света Анна често е плачела, че си няма рожба и е страдала, гледайки децата на другите хора. Сърцето й се свивало, знаейки че ще си отиде от този свят, без да остави никого след себе си и да изпита радостта да чуе думичката „мамо”. Свети Иоаким пък бил мъж добродетелен, кротък и тих човек, също мълчаливо страдащ, че Бог не го е дарил със син или дъщеря и носещ безропотно своя тежък житейски кръст. И за двамата е известно, че въпреки този им „недъг” били наистина добри и милостиви хора. Преживявали с една трета от своите доходи, втората трета дарявали на Храма Господен, а с третата – извършвали дела на милосърдие.
Настъпил един от старозаветните празници. Свети Иоаким отишъл в Иерусалим и влязъл в Храма, за да принесе и той жертва Богу. Когато поискал да стори това, Първосвещеникът на име Исихар отказал да приеме жертвата му. Той го изобличил със сурови думи, казвайки, че заради греховете му Бог не му дал деца. Св. Иоаким се натъжил и засрамен и унизен напуснал храма пред погледите на всички богомолци. На сърцето му било толкова тежко, щото не пожелал да се прибере у дома в Назарет, а се отравил към пустинята, където пасяло стадото му. Четиредесет денонощия останал там насаме със скръбта си и в непрестанна молитва към Бога да снеме от него срама и укора между човеците заради безплодието му. Четиридесет дълги и самотни денонощия прекарал той в пост, проливайки горчиви сълзи, които видял единствено Създателят. А в това време света Анна чула за станалото в Храма Господен.
Тя научила за жестоките думи на Първосвещеника и за изобличенията му и се разплакала. Още повече, че сега и нейният мъж я оставил и отишъл в пустинята, за да скърби за недъга си в самота. Анна обвинявала себе си, че навярно тя е причината да нямат деца и силно се съкрушавала в сърцето си.
Един ден, докато работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки пиленца. Тази гледка я хвърлила в още по-голяма скръб и тя изляла сърцето си пред Бога:
- Господи, - казвала тя, - цялата природа Те прославя със своите плодове и всички се радват на свои деца, дори птиците. Само аз съм бездетна като безводна пустиня.
После продължила молитвата си като обещала Богу, че ако Той й дари чедо, тя ще Му го принесе в дар, за да получи Божието благословение. В мига, в който произнесла този обет явил й се Архангел Гавриил. Той й казал, че молитвата й е чута и че ще роди Дъщеря, в Която ще бъдат благословени всички земни родове. Анна отново повторила обещанието си да дари детето си в служба на Бога.
Преди да сподели своята радост с мъжа си, Анна отишла в Иерусалим, за да потвърди обета си пред Бога в Неговия Храм. В това време и на Иоаким се явил Ангел, който му казал, че молитвата му е чута и да побърза за Иерусалим, за да се види с жена си. Щастливите съпрузи се срещнали там, споделили радостта си и заедно принесли жертва в Божия храм. Девет месеца по-късно на 8/21 септември се сдобили с така дългоочаквана рожба, която нарекли с името Мариам, на еврейски „госпожа”, а също и „любима”.
Чудотворната икона на св. Богородица в Асеновград помага на бездетни жени да добият рожба
В Асеновград има един храм „Успение на Пресвета Богородица”, където се съхранява една Нейна чудотворна икона. Тя се нарича „Златна ябълка” и е известна с това, че дарява рожби на бездетни жени. Първото чудо, свързано с нея е станало през 18 в. Една бездетна жена, която закъсняла за службата в чест на Божията Майка не можала да получи благословен хляб от празника и счела това за лош знак. Започнала силно да плаче, което привлякло вниманието на тамошния свещеник. За да я утеши, той й дал една ябълка, оставена в дар върху Чудотворната икона и не след дълго жената заченала и добила рожба. В знак на благодарност тя дала да изработят една златна ябълка, която дарила на храма за спомен на станалото с нея чудо.
И днес жени, които са бездетни прибягват до помощта на Божията Майка и получават просимото. Всяка година по средата на Великия пост в този храм се стичат жени от цялата страна за празника на „Златната ябълка”. След прочитането на молитва пред Чудотворната икона, те изяждат благословена ябълка и скоро след това зачеват. Затова тази икона е толкова популярна в Централна и Западна България и интересът към Нея нараства с всяка изминала година. Празникът Й е винаги в съботата на Четвъртата Неделя на Великия пост.

За повече информация желаещите могат да пишат на имейл hram@zlatnaiabalka.com или да позвънят в храма на номер 0331-4-94-95.

В категории: Вяра