Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен

Автор: Десислава Главева

На 14 септември по нов и на 27 септември по стар стил се чества Въздигането на Христовия Кръст.
Римските императори езичници се опитали почти напълно да унищожат спомена за свещените места, където пострадал нашия Господ Иисус Христос. Император Адриан (117-138) заповядал да затрупат Голгота и Гробът Господен с много пръст и на издигналия се изкуствен хълм да построят капище на езическата богиня Венера и да сложат там статуя на Юпитер. После на това място езичниците започнали да се събират и да извършват своите идолски жертвоприношения. Само че по Божий Промисъл 300 години по-късно великите християнски светини Гробът Господен и Животворящият Кръст били наново намерени и открити за всенародно поклонение. Това станало при светия император Константин Велики, който горещо пожелал да намери Честния Кръст Господен, на който бил разпнат Синът Божий. За целта той изпратил в Светата Земя своята майка Царица Елена, като я снабдил с писмо до Иерусалимския патриарх Макарий. По това време Елена вече била в преклонна възраст, но с радост и въодушевление заминала за Иерусалим. Когато пристигнала там тя заповядала да бъдат унищожени езическите капища и идолските статуи. В търсене на Животворящия Кръст светата царица дълго разпитвала и християни и иудеи, но все безуспешно, защото християните не знаели, а иудеите не искали да посочат мястото, където бил закопан Кръста. Накрая й представили един стар иудеин на име Иуда, за който се знаело, че може да укаже къде се намира мястото на Кръста. Иуда дълго не се съгласявал и накрая бил хвърлен в един ров, където престоял известно време. След това помолил да бъде изваден и казал на света Елена и патриарх Макарий, че Кръстът Господен е под капището на Венера.

Православното разпятие

След като разрушили капището и извършили молитва, започнали да копаят. Не след дълго намерили Гробът Господен и недалеч от него три кръста, дъсчицата с надписа на Пилат и четирите гвоздея, пронизали Тялото на Христа. За да се разбере кой от трите кръста е Господният, патриарх Макарий заповядал да докоснат последователно и с трите един мъртвец. При допира с един от тях умрелият оживял и така се разбрало кой е Христовият Кръст. Когато хората видяли възкръсналия човек, всички се убедили, че е намерен Животворящият Кръст Господен. Християните в безчислено множество дошли да се поклонят тази велика светиня и помолили патриарха да издигне Кръста Христов, така че всички да могат да го видят и, макар и отдалече, благоговейно да Го съзерцават. Тогава патриархът и присъстващите там духовни лица повдигнали Честния Кръст, а народът започнал да Му се покланя и с благоговение да възклицава: „Господи, помилуй”. Това събитие станало в 326 г.
При намирането на Честното Дърво станало и друго чудо. Една тежко болна жена била осенена от Животворящия Кръст и веднага оздравяла, а старецът Иуда и присъстващите иудеи повярвали в Христа и се покръстили. Иуда приел името Кириак и по-късно станал епископ, като пострадал мъченически при император Юлиан Отстъпник.
На връщане за Константинопол света Елена взела гвоздеите и част от Животворящия Кръст. Впоследствие св. Константин наредил в Иерусалим да бъде построен величествен храм в чест на Възкресение Христово, в пределите на който влезли Голгота и Гробът Господен. С освещаването на този храм започнал да се празнува и празника Въздвижение на Честния Кръст Господен.
На този ден се празнува и друго събитие, свързано с Кръста Господен – връщането му в Иерусалим след 14-годишен плен в Персия. Тогава се случва и друго знаменателно събитие. Да видим какво е то.
В 7 век персийският цар Хозрой разбил византийската армия, разграбил Иерусалим и взел в плен Животворящия Кръст и тогавашния Иерусалимски патриарх Захария. Това станало в царуването на император Фока. 14 години по-късно император Ираклий победил с Божия помощ Хозрой и сключил мир с неговия син. Тогава и великата светиня за християните отново триумфално се завърнала в Иерусалим. Сам император Ираклий в порфира и корона на главата понесъл Кръста Христов към мястото му в храма на Възкресение. Заедно с царя вървял и патриарх Захария. Какво се случило обаче? Точно пред портите, които отвеждали към Голгота, императорът бил спрян от невидима сила и не бил в състояние да продължи нататък. Патриархът му казал, че Ангел Господен му препречва пътя, защото Този, Който Сам преди седем века носел този Кръст към Голгота не бил облечен в царска премяна, а по снагата Му личали ударите от бича и вместо корона - трънен венец увенчавал главата Му. В такова безславие, изпонаранен заради нашите грехове, бит, оплюван и унижен вървял Богочовекът Христос, носейки Своя Кръст. Тогава Ираклий свалил порфирата и короната си, облякъл проста одежда и безпрепятствено внесъл в храма Светия Кръст.


Как се кръсти българският православен християнин
Поради слаба образованост и под силно западно влияние повечето български християни не знаят как да се прекръстят. Най-често се кръстят с цялата длан и с петте пръста, като описания от тях кръст е в следния порядък: чело-гърди-ляво рамо-дясно рамо. После целуват пръстите си. Трябва да кажем, че така се кръстят католиците. Но така не се кръстят православните. Ние се кръстим по следния начин: събираме първите три пръста в чест на Света Троица, а последните два свиваме към дланта. Те символизират двете природи в Иисус Христос –Той е бил едновременно и Бог и Човек. След което се кръстим в следния порядък: чело-гърди-дясно рамо-ляво рамо. Трябва да се знае, че Кръстът има велика сила, но само тогава, когато е правилно изобразен на нашите гърди. Дори невярващи са изпитали силата му, защото на земята няма оръжие по-силно от него. С Кръста се гонят бесове, освещават се мислите и чувствата, защитава ни от магии и проклятия, предпазва ни от внезапна смърт. Той ни дарява смелост и бодрост. В мигове на униние, кошмари, притеснения Той е наша сила и наш щит. Защото на Кръста е пострадал за греховете ни Сам Господ Иисус Христос и този факт го прави неотразимо оръжие против враговете. Ето защо българският православен християнин трябва сериозно и внимателно да го изобразява на себе си без да бърза и по указания начин, ако иска да го полага като щит на сърцето си, ограждайки се от въздействието на бесовските сили.

Кога да се кръстим
Винаги. На ставане от леглото и по време на молитва, преди да седнем на трапезата и след като станем от нея. Преди излизане от дома и преди всяко начинание - преди изпит, преди важна среща, преди всичко, което предприема човек в своя житейски друм. Кръстим се още след завършване на всяко дело, в края на всяко пътуване, при благополучно завръщане у дома и преди лягане в постелята. Изобщо целият наш ден може и трябва да бъде освещаван от знамението на Честния Кръст Господен.



Какъв кръст да сложим на шията си
Може да бъде дървен, сребърен, златен, дори пластмасов. Желателно е да бъде с Разпятие и тогава трябва да се внимава нозете на Христа да бъдат един до друг, както е исторически правилно, а не един връз друг, както е при католиците. Може да бъде и двустранен, тоест на обратната страна да има изображение на Божията Майка или на друг светец. Кръстът трябва да бъде осветен от православен свещеник и после може да се носи постоянно. Добре е да стои под дрехата, защото той не е показно украшение, с което искаме да се покажем и похвалим, а скъпоценна реликва, която трябва да бъде близо до сърцето ни. В никакъв случай кръст не бива да се поставя на друго място на човешкото тяло освен на шията – например да се носи като обеца на ушите! Това е поругание на Христовия Кръст, защото носим като висулка на ухото си Знамението на Този, Който облян в кръв и в мъки е висял на него. Подобно нещо не само няма да ни бъде от полза, но ще ни донесе и вреда. Изобщо с всяка християнска светиня – било кръст, било икона, било светена вода или нещо друго, човек трябва да се отнася с огромно уважение. А когато ни поканят за кръстници или решим самите ние да бъдем кръстени малкото кръстче за шия е първото нещо, което трябва да купим за бъдещия ни кръщелник или за себе си.

В категории: Вяра