Смешно, срамно и обидно е „Хеликон” да прибира депозит от бургаските автори, за да продава творбите им
Автор: Стоян Георгиев
Вече 20 години българската книга е подложена на нечуван геноцид от страна на държавната администрация, на издателствата и на книгоразпространителите. Тя е понесла не един и два тежки удара, за да бъде натикана на най-ниските етажи на духовния ни живот. Нима е така, би възкликнал някой, след като книжарниците ни са пълни с български книги. Да, но на каква цена и какви книги са това?
Миналата седмица при зам.кмета по образование и култура в Бургас Йорданка Ананиева се състоя среща на председателите на писателски съюзи и „книжари”. Последните – управители на книжарници, издатели, собственици на книжни борси откровено разкриха трудностите и препятствията в своя бранш. Пазарната икономика удари българската книга, така че тя много трудно вече би могла да се изправи. Като вземем предвид, че днес почти не се пласира „високата” литература, която е задушена от криминалета, порнография и саги за всякакъв тип мутри и мутреси, съдбата на съвременните български писатели е предопределена. Те или трябва да гладуват и да рискуват да не бъдат отпечатани, или трябва да се примирят и да започнат да пишат „вулгарни романи” като покойния Христо Калчев или ужасяващи психопатологични поредици като Александър Томов. Да не забравим и активното участие в този процес на иначе талантливия Владо Даверов. Пазарът и неговите жестоки механизми на практика убиват истинската култура у нас, а националната – изцяло. Тук обаче възниква въпросът: какво прави държавата, какво прави културното министерство, какво, в крайна сметка, правят всички тези „книжари” на по-ниско ниво, които имат пряк досег с читателите. Нищо. Абсолютно нищо. Държавата изобщо не се интересува от родната ни култура и литература, министерството си гледа своите финансови облаги, а редовите книжари си гледат печелбата, което е напълно естествено. Тогава интелигентният българин е изправен пред сложната дилема – или да чете съвременните халтури, които го заливат и шумно се рекламират, или изобщо да не чете. Защото пари за хубава книга той няма. Издателство „Захарий Стоянов” има луксозни издания, но те са само по джоба на мутри и мутреси, които обаче не ги четат, защото на тях Аристотел, Шекспир или Бердяев не им говорят нищо. И в този порочен дяволски кръг се върти вече двадесет години книжният ни пазар.
Понеже присъствах на горепосочената среща при госпожа Ананиева, ще споделя своето лично впечатление. Всички присъстващи разбираха какво е положението, но (с изключение на родолюбивото и патриотично издателство „Божич”) вдигаха неловко и безпомощно рамене. Разбира се, най-фрапантно беше държанието на г-жа Милева – управител на книжарница „Хеликон”, която се явява и своеобразен монополист в бранша. Поведението на дамата беше високомерно - като на муза от едноименната митична планина. След като ни обясни, че пазарният механизъм е всичко за тяхната верига, тя се опита да ни убеди, че у нас не можело да се създават творби, които да са равностойни на съвременните „шедьоври” от рода на „Хари Потър”, на романите на Паулу Коелю, на Дан Браун и други подобни. Това много ми напомни крилатата фраза на втората съпруга на Михаил Булгаков към писателя: „Ех, Миша, пишеш и ти, ама да не си Достоевски”. А днес цял свят знае, че Булгаков е достоен продължител на делото на Гогол и Достоевски. Така и тази госпожа Милева ни увери, че в Бургас например не можело да се роди нещо голямо, защото ние не сме примерно Ню Йорк. Ще й предложа на уважаемата дама да отвори някоя и друга книга на първия балкански нобелист Иво Андрич и да се запознае с неговото мение, че гениалната идея може да се роди и в Рим, и в родния му град Травник в Босна. Та нали той написа безсмъртния роман „Травнишка хроника”. Нима в Анхиало Яворов не създаде гениални творби или Вазов в Пловдив? Така че и в родния ни Бургас може да се роди шедьовър, госпожо Милева, но с такава политика като на веригата „Хеликон” е малко трудно той изобщо да се пласира. Като си спомним и депозитът, който трябва да остави всеки бургаски автор при вас затова, че ще има честта да продавате книгите му, просто ме напушва смях. Хваща ме срам, обидно ми е. Да не говорим за моите лични митарства с госпожа Ваня Вълкова от центъра ви в София, която ме уверяваше, че за всяко плащане на продадените ми книги, трябва да се кандилкам дотам и обратно, за да си получа парите на ръка. Сякаш не съществуват банкови преводи или пък парични записи. Живеем все пак в 21 век. Нима Паулу Коелю идва от Бразилия, за да си получи парите на ръка? Едва ли.
Накрая единдоушно всички се съгласиха, че много е важна рекламата. Тук вече Община Бургас може да влезе в своята роля на меценат и закрилник на истинското изкуство, а не само на налудничави карнавали и съмнителни „спирити”. Освен това самите книжарски вериги вместо да рекламират световните литературни еднодневки е желателно да рекламират и родни автори и книги. Но не само на протежетата си и на отделните софийски кръгове, които мине се не мине време – долетят, опоскат някой и друг лев, понадуят се, поизгледат накриво паметника на Альоша и отпрашат в неизвестна посока. Ако „книжарите” смятат, че така може да се помогне но родната ни литература твърде много се лъжат. В крайна сметка те са длъжници на своите съграждани, които искат да се запознаят и със своите творци. Като изключим отново издателството и книжарницата „Божич”, които предлагат и издават предимно бургаски автори, читателите ще имат дълго да се лутат из дебрите на „Хеликон”, за да намерят нещо от бургазлии. То е скътано някъде в ъгъла, а начело е естествено гуруто Паулу Коелю, любимецът на манекенките и на чалгаджийките. И неизменният пореден „Хари Потър”, макар че вече лъснаха непочтените заимствания на Джоан Роулинг от нейни литературни предшественици.
И понеже на 15 септември отбелязахме 90-годишнината от рождението на един от най-българските автори след Вазов, Талев и Йовков – Николай Хайтов - ми се ще да цитирам няколко негови мисли във връзка с гилотинирането на българската книга: „Пазарът на българската книга беше посечен от Народното събрание с приемането на непоносимото за нея данъчно облагане, изравнявайки я с булевардната порнокнижнина. Заслугата за това е на бившето Министерство на културата начело с литераторката Елка Константинова. Тя и нейните литературни събратя в парламента направиха първата копка за погребването на българската книга. И не си мръднаха пръста нито Ал. Йорданов, нито Михаил Неделчев, нито Едвин Сугарев...”
Ето това е голата истина. Елка Константинова още беше министър на културата, когато синчето й започна да залива България с първите порнографски издания, а Сашо Йорданов само гледаше дали е слънчева българската демокрация или не. Според мене по-скоро би трябвало това тумбесто момче да беше станало метеоролог. За щуротиите на Едвин Сугарев вече писах в една от предишните си статии. А Михаил Неделчев, койта се оказа също свързан с тайните ни служби отпреди 1989 г., е корифеят на българската псевдокултура. Той успя за кратко верме да „утвърди” не едно и две бургаски бездария като ярки дарования.
Смятам че на тази порочна практика най-после трябва да се сложи край и това трябва да се изисква от цялото българско общество, защото убиването на родната ни книга всъщност е замаскираното духовно убийство на нацията.
*Авторът на тази статия води предаването „Без маска“ на СКАТ ТВ и е председател на дружеството на независимите писатели в Бургас
