Цената на истината

Автор: Десислава Главева

Свикнахме вече от екрана да ни залива всякаква пошлост, предлагана ни в сигнално-жълта опаковка. Предавания по западен лиценз с богати рекламодатели и скучаещи зрители. Предавания, които освен скъпите тоалети на участиците, (когато изобщо имат нещо на гърба си), потоци от словесна кал и жалки интриги не могат да ни предложат нищо друго. Предавания, където и зрители и участници еднакво тръпнат от низки и безсъзнателни страсти във вихъра на евтини сензации. Свикнахме, но някои като че ли взеха да връщат погълнатото. Защото така става, когато се нагълташ с бълвоч…
Сега над нас се стовари поредният цепелин на абсурда с гръмкото заглавие „Цената на Истината”. А тези, които измериха истината, съответно я оцениха, слагайки й етикет - 200 000 лева. Само че тази истина е от такова естество, че би било по-добре да си остане под юргана, в тоалетната, гардероба или в най-добрия случай в главите на участниците. Защото тази истина, която сега ни се предлага от ефира на Нова Телевизия е отровен коктейл от срамни, нелицеприятни и гнусни малки и големи тайни, които човек трупа през целия си живот. Тайни, чието място на изричане не може, а и не бива да бъде телевизията.

Завръщането на блудния син и прошката


Тези, които изричат своите истини не мога да определя по друг начин освен като жертви. А тези, които предлагат да откупят тези истини – воайори-съблазнители. Увлечени от ставащото на екрана те дори не усещат стичащите се по брадата им лиги, докато съзерцават гротескните и перверзни пози на оплътскостените души на жертвите си. Бъдете сигурни, че за подобен род зрелища воайорите-съблазнители биха платили повече от 200 000 лева, но така ще дадат да се разбере, че мястото им е в психиатрията, а не телевизионния екран. За жалост има и трета група участници – пасивните воайори - зрителите. Особено тези от тях, които с жадно удоволствие поглъщат накълцаната и сготвяна от кукловодите на шоуто, жертва.
Вече знаете какво се случва в този телевизионен декамерон. Жертвите изричат своите истини, които биват сверявани с детектор на лъжата и срещу това получават някаква сума пари. Това става пред очите на техните близки, които също вземат живо участие в шоуто, но които често пъти биват дълбоко наранявани от самопризнанията на участниците. После, след като бъде изцедена като лимон, на жертвата обикновено й се подхвърлят 10-20 000 лева и я отпращат, за да се отвори място за следващата. Но ритуалът по добиване на истината остава непроменен, като една срамна история сменя друга.
Трябва да се признае, че предаването е гениално замислено за подобен род душевни дисекции. Все едно е сътворено в някоя нацистка лаборатория, където с префинена и садистична жестокост се стига до най-съкровеното в човека. Има нещо извратено и изтънчено в това детайлизиране на човешките слабости. Нещо достойно едновременно за Фройд, Пирандело и екзистенциалистите, които с мрачно удоволствие отлепяха струпеите на човешките душевни рани, човъркаха в тях и ближеха потеклата кръв. Но които не знаеха как да излекуват тези рани. Затова нека спрем вече със светските категории.

И преминем към духовните.
Тези истини, които са обект на толкова нездрав интерес, имат едно точно определено название в християнския морал – наричат се грехове. Тези истини си имат и едно точно определено място, където се изричат, за да бъдат заличени – изповедта. Мнозина от българите смятат, че изповедта е католическа запазена марка, като я свързват с малките кабинки, в които се намират свещеник и каещ се грешник, разделяни обикновено от тънка преграда. Но малцина знаят, че Изповедта е основен лечебен метод в Православната Църква от самото й основаване преди 2 000 години.
Величието на човешката душа е, че може да изрича подобен род истини. Да ги назове с името им и да ги смекчи със сълзи на разкаяние. Но когато това стане пред очите на множество народ и на близките до сърцето й хора – това не само унижава човешкото й достойнство, но й отнема сладостта от освобождаването от тези тайни. И на тази душа вместо да й олекне, й става по-зле.
В православието изповедта носи името тайнство. Всъщност тя е едно от седемте тайнства. Тоест, това е нещо, което се извършва скрито от хорските очи. Свидетел на това тайнство е само свещеникът, а по време на Изповедта мистично присъстват Бог и ангелът-пазител. И прошката, която свещеникът дава се усеща, но не се вижда, защото самото освобождаване от греховете се извършва от Бог и остава скрито за очите. Но човек, както казах, след Изповедта чувства лекота, която го окриля и със сърцето си той усеща, че греховният товар е снет от раменете му и че му се дават сили да започне нов живот. Изповедта е мястото и времето, където и когато трябва да се кажат нашите срамни тайни, каквито и да са те. А не телевизионния екран, защото там тя вече няма да бъде тайнство. Изповедта е лекарството, което лекува наранената от греха човешка душа. А публичността е тази, която я убива и това е всъщност истинската цена на публично изречената пред камерите истина. А на изречената в изповедта истина, цената плащана от самия Бог е чиста съвест, спокоен сън и небесен покой. И мисля, че това струва повече от 200 000 лева. Много повече.


Така протича изповедта според православния канон

Свещениците са овластени от самия Христос да развързват човешките грехове и да ги опрощават. Така е в християнството. Ако човек не е християнин, може да стане като се кръсти и купелът се явява мястото, където се умиват сторените преди това грехове. Естествено и тогава е добре да има едно покаяние и съжаление за сторените зли дела, но това е вече работа на свещеника да разясни това на кръщавания.
В „Цената на Истината” се разкриват грехове, които са присъщи на всички хора, но преобладаващи са от 5-тата до 10-тата Божия заповеди. Това са „Почитай баща си и майка си”, „Не убивай”, „Не прелюбодействай”, „Не кради”, „Не лъжесвидетелствай против ближния си” и „Не пожелавай нищо, което е на ближния ти”. Разбира се, тези грехове са пряк резултат от нарушаването на първите четири заповеди. Но всички грехове могат да се изкупят, след като се изповядат и с извършването на обратните тям добродетели. За целта обаче човек първо трябва да осъзнае, че е вършил тези грехове, второ да поиска да се освободи от тях и трето – да приведе намерението си в действие. В православната литература има много книги касаещи изповедта. Те са писани от светите отци или от хора с опит затова техния прочит е особено важен за желаещия да пристъпи към тайнството на Изповедта. Но трябва да се знае, че ако в „Цената на Истината” жертвата бива гледана с презрение, подигравка и дори с омраза, в Христовата Църква тя спира да е жертва и се превръща в болен човек, на когото се гледа с любов и съчувствие. Каещият се грешник е особено възлюбен от Бога, светиите и Божията Майка и нему винаги се приготвя едно топло завръщане в лоното на небесния му Отец. Но решението за това завръщане е изцяло негово. А небесните двери са отворени за всеки.

В категории: Вяра