Вавилонската кула, рисувана от Питер Брьогел, според Библията, Бог „смесил“ езиците на хората и те престават да се разбират един друг
26 Септември 2009, Събота
Изучаването на чужд език у нас измества българския, но качеството на овладяване и на двата е на примитивно ниво
Автор: Диана Славчева
На 26 септември Старият континент отбелязва Европейския ден на езиците – една съвместна инициатива на Европейската комисия и на Съвета на Европа. Европейският комисар по въпросите на многоезичието Леонард Орбан, цитиран в съобщение на представителството на ЕК в България, изтъква, че езиците са ключ към много врати; те откриват нови хоризонти пред развитието на хората в личен и професионален план, а също така подпомагат и икономическото развитие.
Езиците, които се говорят в Европа, са над 200. Това е едно сериозно езиково разнообразие. Да научиш езика на друг народ е начин по-добре да общуваш с хора от други националности и да преодолееш културните различия с тях. Все по-разширяващата се глобализация прави изучаването на чужди езици неизбежно. Дори човек да се реализира професионално само в собствената си страна, пак не може да мине без известни умения в областта на чуждите езици.
Английският става все по-необходим, тъй като лежи в основата на комуникациите от всякакъв вид. Но у нас изучаването на чужди езици понякога се превръща във фикс идея и самоцел, за сметка на родния ни език, както това се случва и в другите сфери на живота – предпочитаме вносното пред българското. Тези дни преглеждах училищната програма на едно съседско дете – третокласник. Възмути ме това, че ще изучават английски език четири дена в седмицата, докато часовете по български бяха само два в седмичното разписание. Плюс два часа за писмени упражнения и един за литература. При това положение, никак не е чудно, че учениците ни израстват с не добре формирана устна и писмена реч. Че предпочитат да пишат по форумите с английски букви. Че по-добре знаят текстовете на песните на английскоговорящи рапъри, отколкото на родните певци. В същото време обществена тайна е, че дефицитът от чуждоезикови преподаватели нараства главоломно с всяка изминала година. Тези, които добре знаят езика, си намират по-високоплатена работа от учителската, и рискът от това на катедрите да застанат хора с по-ниска езикова подготовка става огромен. Самият факт, че на мястото на незаетите учителски места, министерството се кани да назначи студенти и щедро предлага да преквалификацира останалите без работа даскали в учители по западни езици, е извънредно тревожен. Това означава, че можем да очакваме твърде посредствено качество на чуждоезиковото обучение и че неизбежно ще станем свидетели на масово проявявано педагогическо безсилие, което и сега не е изключение в областта на обучението по чужди езици. Така в крайна сметка подрастващите достигат до абитуриентската си зрялост хем без да знаят добре българския, хем и без достатъчно лексикални и граматични познания по чужди езици. Едно истинско вавилонско стълпотворение! Ситуацията «ни риба, ни рак» продължава да царува в образованието ни, без да се вижда никакъв изход от нея. А това превръща Европейския ден на езиците в един доста тъжен празник...
