Внушеният провал на БСП

Автор: Лъчезар Лисицов

През октомври ще се проведе заседание на 47-мия конгрес на БСП.  Партията е на кръстопът и кой ще надделее в битките на червените лобита е съдбоносен въпрос както за самата нея, така и за държавата като цяло. Значимостта на БСП, независимо дали управлява или е в опозиция, винаги е била достатъчно голяма, защото по един или друг начин червената партия  е успявала да запази  ролята си на разпределителна кутия за голяма част от капитала у нас.
Една от главните теми на конгреса ще бъде резултатът на парламентарните избори. В публичното пространство червените функционери лансират идеята, че БСП се е провалила. Дали, обаче, това е точно така. През 2005 г. социалистите спечелиха доверието на 1 129 196 избиратели. През 2009 г. за тях гласуваха 748 147 човека. Само 381 049 бюлетини по-малко. Това е един голям успех за управляваща партия. В проценти спадът е едва 33,7 %.
За сравнение, след правителството на Жан Виденов спадът беше 58,5 % - от 2 262 943 през 1994 г. до 939 308 гласа през 1997 г.
А какво да кажем за резултатите на конкурентните партии след техните управления. ОДС има спад от 63,6 % - от 2 223 714 (1997 г.) на 830 338 гласа (2001 г.), след правителството на Иван Костов. НДСВ, след управлението на Симеон, има спад от 1 952 513 (2001 г.) до 725 314 гласа (2005 г.) – 63,9 %. А през 2009 г. царистите спечелиха доверието на едва 127 470 граждани, което е спад, равняващ се на умопомрачителните 82,5 %.
Единствено ДПС може да се конкурира с БСП по изборни успехи след участие в управлението. Нещо повече – етническата партия не само, че не губи избиратели, а дори добавя отгоре. Но това е частен случай - резултат от нетипични европейски явления, за които философът Ахмед Доган може да ни изложи своя висок наратив най-добре ( така засукано определя изявленията на Сокола съпартиецът му Лютви Местан). С нетърпение можем да очакваме откровенията му и по този въпрос след някоя и друга година. Защото засега очевидно тактиката в турската партия е на пълно снишение.
Но да се върнем на БСП. Червените, смея да твърдя, не се провалиха на изборите, защото постигнаха сериозен изборен резултат след безспорно корумпирано управление. Чувството за неуспех всъщност се дължи не толкова на процентите на БСП, колкото на тези на ГЕРБ. Защото социологическите проучвания и коментарите на политическите експерти преди изборите сочеха, че Бойко Борисов няма да може да има стабилно мнозинство, ако не се съеши с бившите управляващи. Оказа се, че това съвсем не е така. Драмата в БСП е голяма, тъй като партийната номенклатура продължава да счита, че участието във властта е, едва ли не, нещо подразбиращо се от само себе си и може да се постигне винаги и с всякакви средства.
Това, което е вдигало на крака социалистите след изборни провали, е смяната на партийния лидер. Така партията оцеля след провала на Жан през 1997 г. По същия начин продължи напред и след лошия резултат от 2001 г. В първия случай на върха в партията се изкачи Георги Първанов, а във втория той повери елегантно властта на „Позитано“ 20 на Сергей Станишев, спечелвайки изненадващо президентските избори.
Според много от противниците на Станишев слабият, според тях, резултат на последните парламентарни избори се дължи на сбъркана предизборна кампания. Те твърдят, че черният пиар е изиграл лоша шега на БСП. И това се внушава вече близо два месеца. Добре, но как те изчислиха, че именно този черен пиар е отнел гласове на БСП и е добавил такива за ГЕРБ. Това е абсолютно нелогично. Така както нелогично се тълкуват и резултатите на споменатите по-горе президентски избори от 2001 г., когато Петър Стоянов неочаквано загуби след като извади компромати срещу противниците си. Защо социологическите агенции и политиците не хванаха тези тенденции преди изборите, а започнаха да оправдават грамадните грешки в техните прогнози постфактум с черния пиар?
Тактиката на имиджмейкърите от Израел и на меките Азерови китки, всъщност, може и да е била много успешна и това да е отнело стотици хиляди гласове от ГЕРБ и Синята коалиция, както и да е добавило такива за БСП. Това няма как да се изчисли сега. Затова не бива лобитата в БСП, действащи срещу Станишев, да го винят за черния пиар, уповавайки се на безумията на социологическите агенции, които им предвещаваха далеч по-оптимистични изборни резултати. Защото компроматните клипове на БСП срещу Бойко не се излъчиха през последните дни на кампанията, а започнаха месеци по-рано и нито една агенция не отчете промяна на електоралните нагласи в резултат на това.
Справедливостта изисква съпартийците на Станишев да му търсят отговорност не за лоша „комуникация с гражданите“, както се опитват да ни внушат - защото червената пропаганда винаги е била на ниво, и то далеч по-високо от здравословното за обществото. Вината на бившия премиер е, че в стремежа си да угоди на всички икономически интереси в коалицията и партията си, той докара на страната си невиждана корупция, а липсата на реална съдебна реформа доведе до тотален провал за България в контекста на ЕС и това няма как да остане скрито за гласоподавателите.
От десетилетия насам социалистическата партия се управлява от слаби лидери, нежелаещи и неспособни да реформират партията и държавата. Това е най-големият проблем за страната, защото БСП очевидно е неизбежно управленско зло, поради електоралните нагласи на възрастното и селското население у нас и невероятната способност на червената номенклатура да се консолидира дори и във времена на тежки вътрешно-партийни конфликти.
А оттук нататък дали Станишев ще запази лидерската си позиция в партията или ще сложат някоя друга кукла на конци, няма да има никакво значение, докато в БСП продължават да действат лобита като тези на Р. Овч. или Р. Петк., готови да закопаят енергетиката и сигурността на държавата си, за да може да захранват саможивите си приятелски и партийни  кръгове с черни и сиви капитали.


В категории: Анализи