И защо си продадохме земите?

Автор: Диана Славчева

Нечувана еуфория налегна българския селяк от бургаските села покрай Мандренското езеро, когато нивите, които някога са обработвали дедите му, а след това са били насилствено национализирани от народната власт, му бяха поднесени на тепсия. Изведнъж, бедните дотогава селяни се сдобиха с необятни декари плодородна земеделска земя. В туй време, като лешояди, ги накацаха тълпи посредници и агенти по недвижими имоти, които даваха мило и драго, за да изкупят собствеността им. Нечували за подобни суми, новоизлюпените собственици се юрнаха да продават безценните си терени.  Парите пълнеха джобовете им, пред къщите им се появиха мерцедеси и беемвета, старите им домове се нагиздиха със санирани фасади, изколиха животните в двора – вече имаха пари да пазаруват с колички от „Била”... Мечта! Какво стана с нивичките, на които дядовците и бащите някога са проливали пот и над които са превивали гърбове до премала? Новите им собственици ги уедриха и заплануваха изграждането на нечувани ваканционни селища с примамливи чуждестранни имена. Заръсиха щедри обещания за небивало благоденствие на местните; за вносни заселници, които ще ги позлатят с евро и долари; за благини, които ще се изсипят като манна небесна над непретенциозните сателитни селища наоколо. И дори се започна дългоочакваното строителство. Докъде я докараха обаче, след като балонът на надутите до Бога цени се спука и се понесе вонята на световната криза?
Като най-голямата туристическа инвестиция в областния център първо бе рекламиран скандалният

Недовършени къщи насред полето и пазач във фургон – това представлява днес прословутото «Инглиш вилидж» в Димчево

"Инглиш вилидж”, който трябваше да израсне на брега на Мандренското езеро. Параметрите му бяха внушителни – 100 елитни еднофамилни двуетажни къщи на площ от 400 декара, всяка от тях по около 200 кв. м. Също и спортно-развлекателен център - яхтен клуб, аквапарк и други екстри. "Със строежа на селището ще бъдат решени и редица инфраструктурни проблеми на - пътища, водоснабдяване и осветление", обеща тогавашния кмет на Бургас Йоан Костадинов при полагането на първата копка на мечтания вилидж през 2006 г. Три години по-късно се оказа, че основният инвеститор – руският холдинг "Оскорд", зад който стои депутатът от руската Дума Генадий Гудков, се е доверил на осъдения през 2001 г. в Прага за грабеж и жененият за рускиня с пет дъщери Ивайло Зартов, който сега се разследва за изчезнали покрай проекта  2,328 млн. евро на руския олигарх. Там, където днес трябваше са се извисява ВИП селището, днес има само 9 къщи, измазани отвън, но недовършени отвътре, без ток, без вода... Които и до ден днешен никой не е купил. До тях е инсталиран един метален фургон, пред който дреме пазач, а всичко наоколо тъне в бурени...
Същата е съдбата и на шумно рекламираното селище "Маринка дрийм".
Макар и на по-скромна площ от 5 дка, на 2 км и половина от Крайморие, непосредствено до село Маринка, трябваше да се изградят 9 двуетажни еднофамилни къщи с площ между 190 и 236 кв.м. с по две и три спални, самостоятелно барбекю и покрито паркомясто. Първоначалният пусков срок на този обект беше март 2009 г. Непостроените къщички дори бяха обявени за продажба „на зелено” в сайтове за недвижими имоти с продажни цени от 132 303 евро нагоре. Но и тук строителството зацикли още преди разгара на кризата. Инвеститорът фирма «Евробилд груп», създадена, както е обявено в сайта им, в началото на 2007 г. с цел проектиране, изграждане и инвестиции в Бургас и региона, си вдигна партакешите от обекта. Недостроените постройки, заедно с излетите основи на останалите им събратя, буквално са превзети от свободнорастяща дива растителност, отделена от плодородните поля наоколо с полусъборена имитация на мрежеста ограда.

За две години в полето край Твърдица се издигна една постройка....



Някои продадоха земята си, но други жители на бургаските села решиха да се вживеят в ново амплоа – това на строителен предприемач. Такъв е случаят със скромното миниселище от затворен тип, което се замисли край с. Твърдица в границите на частен имот. Инвеститорът се оказа самият собственик на имота, който се напъна да построи със собствени усилия «Къщата, която искате да имате».








.. олицетворяваща «Къщата, която искате да имате».

Бургаският Лас Вегас
В заградените с масивни бетонни основи терен вече две години се строи една единствена къщичка. Опитът на предприемача сам да направи удар претърпя фиаско. Плодородният терен, някога плътно засяван с различни селскостопански култури, днес стои запустял. Да не говорим, че шумно бяха рекламирани проекти за изграждане в околността и на испанско селище, и на руско селище, и на гръцко селище... От тези намерения остана само споменът за празни обещания, че ще се отворят много работни места и че районът ще се правърне в «Бургаския Лас Вегас», че благата ще потекат като пълноводна река...
Някога се питахме: Защо ручахме жабетата? (Помните, надяваме се, приказката за двамата шопи, дето си вървели, а единият водил крава. Видяли една жаба на пътя. Единият шоп казал – ей, ако вземеш да изручаш (изядеш) туй жабе, ще ти дам кравата. И другият я изял. След това, като повървели, тоя, дето получил кравата, вика на другия – абе, искаш ли да ти върна кравата, ако изручаш и ти едно жабе? И другият изял жабата и си върнал кравата. И като повървели, повървели, единият вика на другия – е що ручахме жабетата?) Сега се питам: «Защо продадохме нивите? И защо ли не си взимаме поука от приказките.

В категории: Анализи