Да, в Бургаския парк на брега, където играят децата, погребват и домашни любимци, нерегламентирано
Автор: Веселин Максимов
Помните ли „Гробище за домашни любимци” на майстора на ужаса Стивън Кинг? Малкият Гейдж Крийд го блъсна камион и умря, а безутешният му баща Луис го зарови в Гробището за домашни любимци зад къщата. Оказа се, че там е имало старо индианско гробище и детето оживя, котката също, с тях ужаса на оня свят и така нататък...
Това, разбира се, е фикция, родена от гениалния автор Стивън Кинг и няма как да се повтори в Бургас. Макар, че такова място в нашия град има. То е в Морската градина, открихме го с приятели, съвсем случайно, подгонени от бирите, изпити на капаните в последния топъл ден.
Първо единият от нас забеляза дъсчица с надпис „Коте Митко, 3 г.”, после изумени установихме, че там има няколко десетки гроба, пръснати по цялото продължение на мястото. Стари, буренясали, с килнати обозначения, но и съвсем нови могилки, грижливо оградени с бели камъчета, някои от тях, дори с християнски кръст.
Свежите цветя и водата в чашките показва, че тук редовно идват хора, за да се срещат с мъртвите си вече четириноги приятели, а на някои има стихчета, по-трогателни дори и от тези в човешкото гробище, на края на комплекс „Изгрев”.
Целият терен на гробището в Морската градина е около 50 кв.м, намира се встрани от много оживен път, но точното местоположение нарочно ще спестя! Подозирам, че трескавата активност на Общинските власти ще прекрати дейността на своеобразния парк за мъртви същества, което после ще бъде надлежно огласено, придружено с изобилни снимки, подкрепено с аргументи и масово публикувано из всички бургаски медии.
Въпреки, че няколко дни ходих там по различно време, така и не засякох някой, дошъл на поклонение. А единият от хората, с които случайно открихме гробчетата, още тогава въздъхна „Ех, ако знаех, Джилда нямаше да я заровя на онази алея, ами тук...”
Това погребване, предполагам, е забранено. В някоя бургаска наредба, предполагам има точни и ясни букви, точки и алинеи.
Намерих нещо софийско по въпроса:
параграф 2) Умрели селскостопански животни се извозват до екарисаж или се третират по указание на РВМС. Трупове на кучета, котки и други домашни животни се извозват от специализираните фирми по чистотата до трупосъбирателни площадки на РВМС и други такива, одобрени от СХЕИ, РИОС и РВМС, където се загробват в специализирани дезинфекционни ями.
Екарисаж в Бургас вече няма, а и нали се сещате как някой, гледал 2 години животинче, ще хукне да го носи на скотобойна, ако то умре. Още повече, като знае, че там то ще стане на продукти, от които правят котешка и кучешка храна...
В интернет форум на гледащи четирикраки в къщи, видях само едно мнение, че когато любимецът умре, трябва да го нарамите и беж към екарисажа. Ще ви спестя коментарите към това мнение на останалите форумци, сигурно скоро смятате да хапнете, ще ви секне апетитът от тях. Лично аз заявявам за себе си, че когато моето коте поеме към отвъдното, ще го погреба там, за където ви разказах. В Морската в Бургас.
Защо ви разказвам всичко това ли? Защото съм чел, че за културата на един народ, се съди много и по това как се отнася към своите мъртви. Бих добавил „и животни”.
В такъв случай, бургазлии, явно сме доста културни хора!
(А Гробището е нерегламентирано, да...)
оставяме кадрите без пояснителен текст, те сами говорят за находката
Доколкото знам, Общинското гробище в края на комплекс „Изгрев” вече има отделен парцел за погребване на домашни любимци и дори има погребани такива там. Не съм проверявал информацията. Но я знам от достоверен източник.
