Ценни извори за българската история
В новата си книга „Археологически пътувания из Македония” откривателят на Перперикон проф. Николай Овчаров представя 25 кратки есета, в които разказва за своите археологически „походи” в земите на Македония.
Неговите експедиции там, първата от които датира от времето, когато все още съществува Югославия, са насочени предимно към огледите на старинните църкви и манастири във Вардарска Македония, като акцентират върху изучаването на надписите, рисунките и графитите в църквите. В резултат на това са направени големи открития в сферата на напълно неизвестните надписи. След внимателно проучване на катедралата „Света София” в Охрид, археологът заключава, че вторият й етаж се е намирал „скрипторият” – мястото за писане на книги от творците на прочутата Охридска школа. Това открива абсолютно непозната страница за нас досега – правенето на книги, описано в „Името на розата” от Умберто Еко. "Една цяла история в комикси”, както отбелязва именитият български учен, имайки предвид, че през Средновековието хартията е била много скъпа и за икономия думите са писани върху стените. Около Скопие пък, в манастира „Св. Архангел Михаил” проф. Овчаров открива надписи за живота на българския възрожденец Кирил Пейчинович, който македонците смятат за свой предшественик. В Лесновския манастир серия надписи разкриват битието на монах Йеротей, автор на известния Рилския летопис. „На пръв поглед драсканици, а всъщност изключителни извори за българската история”, коментира авторът, който горещо препоръчва новото си заглавие на българите, посещаващи македонския край, които много често трябва да слушат „измислиците на македонските екскурзоводи”.
Неговите експедиции там, първата от които датира от времето, когато все още съществува Югославия, са насочени предимно към огледите на старинните църкви и манастири във Вардарска Македония, като акцентират върху изучаването на надписите, рисунките и графитите в църквите. В резултат на това са направени големи открития в сферата на напълно неизвестните надписи. След внимателно проучване на катедралата „Света София” в Охрид, археологът заключава, че вторият й етаж се е намирал „скрипторият” – мястото за писане на книги от творците на прочутата Охридска школа. Това открива абсолютно непозната страница за нас досега – правенето на книги, описано в „Името на розата” от Умберто Еко. "Една цяла история в комикси”, както отбелязва именитият български учен, имайки предвид, че през Средновековието хартията е била много скъпа и за икономия думите са писани върху стените. Около Скопие пък, в манастира „Св. Архангел Михаил” проф. Овчаров открива надписи за живота на българския възрожденец Кирил Пейчинович, който македонците смятат за свой предшественик. В Лесновския манастир серия надписи разкриват битието на монах Йеротей, автор на известния Рилския летопис. „На пръв поглед драсканици, а всъщност изключителни извори за българската история”, коментира авторът, който горещо препоръчва новото си заглавие на българите, посещаващи македонския край, които много често трябва да слушат „измислиците на македонските екскурзоводи”.
