Роман - предупреждение Тези дни в Бургас се състоя премиерата на поредната книга на именития бургаски фантаст Янчо Чолаков „Запали свещ на дявола”.
Автор: Диана Славчева
Романът, написан в стил фолкпънк, е получил първа награда конкурса „Аргус – фантастика през 100 очи” и е издаден в поредицата „Нова българска фантастика” на издателство „Аргус”. Този път бургаският писател предлага на почитателите на жанра една проза „самобитна като скъпоценен камък”, както я определя в предговора към книгата неговият колега Александър Карапанчев, населена с причудливи герои, претърпели гротесна физическа и психическа деформация следствие на фатална екокатастрофа, сполетяла крайбрежието ни при разлив на петролопровода Бургас-Александруполис. Тя витае в повествованието като „Шибаната промяна”, превърнала Черно море в огромен нефтен разлив. Читателят става свидетел на разпадането на ценностната система на героите на фона на системното обезбългаряване. Банди от магистрални кукери пресъздават алюзията за тягостно присъствие на мутри. И въпреки хумора, който изскача измежду леещите се с лекота нехайни диалози, в смразяващата мрачност на пейзажа остава усещането за обреченост. И едно предупреждение за безбъдеще със само две стихии – „огнено море и вятър самотен”.
Романът, написан в стил фолкпънк, е получил първа награда конкурса „Аргус – фантастика през 100 очи” и е издаден в поредицата „Нова българска фантастика” на издателство „Аргус”. Този път бургаският писател предлага на почитателите на жанра една проза „самобитна като скъпоценен камък”, както я определя в предговора към книгата неговият колега Александър Карапанчев, населена с причудливи герои, претърпели гротесна физическа и психическа деформация следствие на фатална екокатастрофа, сполетяла крайбрежието ни при разлив на петролопровода Бургас-Александруполис. Тя витае в повествованието като „Шибаната промяна”, превърнала Черно море в огромен нефтен разлив. Читателят става свидетел на разпадането на ценностната система на героите на фона на системното обезбългаряване. Банди от магистрални кукери пресъздават алюзията за тягостно присъствие на мутри. И въпреки хумора, който изскача измежду леещите се с лекота нехайни диалози, в смразяващата мрачност на пейзажа остава усещането за обреченост. И едно предупреждение за безбъдеще със само две стихии – „огнено море и вятър самотен”.
