Забравеното лекарство за душите и телата

Автор: Десислава Главева

Светото Причастие са претворените по време на светата Литургия хляб и вино в Тяло и Кръв Христови. Когато ние се причастяваме приемаме в себе си Самия наш Господ и Спасител Иисус Христос.
Светото Причастие се преподава на всяка Литургия. Нужно е обаче преди да се причастим да се подготвим за това Общение.
Какво трябва да направим, за да се причастим според правилата на Светата Православна Църква?
Разбира се, трябва да попостим. Обикновено е достатъчно за това една седмица, но ако е през постен период, дори след като се причастим, постът трябва да продължи. Без пост и изповед могат да се причастяват само децата до седем години. Без пост, но с изповед - бременните и кърмачките, болните и хората на смъртен одър. За поста вече говорихме в предишните теми. Постим, за да смирим тялото и да дадем простор на душата, защото иначе човек огрубява и започва да живее само като създание от плът, лишено от душа.
В никакъв случай не бива да се причастяваме без изповед!
Освен пост, необходимо е също да очистим съвестта от натрупаните през живота си грехове, което става в изповедта. Огромно множество хора в България обаче се причастяват без изповед. Това е изключително опасна практика! Причастието без изповед, тоест без очистване на душата от грехове, е като да сложим мехлем върху рана, която не е почистена и дезинфекцирана. А изповедта измива греховните рани на душата.
Ето как предупреждава св. апостол Павел причастяващите се без изповед:
Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, 1 Кор. 11:28-29. А затова колко опасно е това, по-нататък казва: Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста, 1Кор. 11:30. Защото неочистени дръзват да пристъпят към светинята! Светото Причастие, по думите на архимандрит Серафим, е „двуостър меч”. „То освещава и изгаря, то оправдава и осъжда, то животвори и умъртвява. Само ония, които предварително се изповядват имат полза от него. Пристъпващите нехайно имат голяма вреда.”
Светото Причастие е най-големият дар, който ни се преподава от Църквата. Това е Самият Христос, Който влиза в нас и бавно и незабележимо почва да ни променя към по-добро. Ако страдаме от телесен недъг, можем да оздравеем, Ако имаме душевни смущения, можем да се освободим от тях. Познавам доста хора, които са имали проблеми с нервите и след редовни изповед и причастие са възвръщали душевното си равновесие. Също така светото Причастие просвещава ума на човека, избистря мисълта му, променя цялото му същество, пренарежда ценностната му система. Тогава човек почва да съзира колко нищожно е всичко на този свят без Бога и почва да копнее за Небето. Затова, колкото по-често се съединяваме с Христос, толкова повече се освещаваме, толкова повече помъдряваме, толкова повече израстваме.

Светия Потир, от който християните биват причастявани

Когато човек обича някого, той иска да е постоянно с обекта на своята любов и полага грижи да се хареса. Така трябва да бъде и с християнина. Щом сме християни, трябва да имаме по-често и по-близко общение с нашия Спасител, като преди това положим известни грижи да се приготвим, за да не Го отблъснем от себе си.

Какво се прави, след като сме попостили, изповядали и искаме да се причастим?
Първо да простим на тези, които са ни оскърбили с нещо или сами да вземем прошка, ако сме оскърбили някого. Не бива да се причастяваме с Бога на любовта, докато сме във вражда с ближния.
Три дни преди причастие пак ядем постна храна, но вече приготвена без олио. Не употребяваме и алкохол. В самия ден на причастието, трябва да не сме яли и пили нищо, дори вода. Затова и службите са рано сутрин (в девет часа или по-рано) в неделя или на празник, когато е по силите на човек да се удържи да не яде и пие. След ставане и сутрешния тоалет, се прочитат Молитвите преди Свето Причащение наред със сутрешните молитви и бързо отиваме в храма на служба. Жените е добре да са забрадени, както е постановено от Църквата. Не бива да са с предизвикателно облекло, разголени и гримирани, с прекалено много украшения по себе си. Не е добре също начервосана жена да взема причастие, защото това прогневява Бога и оставя неприятно впечатление у другите причастници. А и въобще жена с червило в църква не е уместна и приятна гледка. Дори и да не се причастява тя не бива да целува светите икони, защото оставя следи от червило по тях, което е оскърбително както за светинята, така и отблъскващо за тези, които целуват иконата след нея. За жените има още едно правило – да не са в периода си на очистване, защото тогава също не бива да се причастяват. И за двата пола пък важи да не е имало брачно общение поне три дни преди това. Все пак е добре всеки, който пристъпва към св. Причастие да съгласува тези неща със своя духовен отец и изповедник. Всичко това ще прочетете и в книгите за изповедта и причастието, които се продават по църквите.
След като отидем в храма да се черкуваме, свещеникът ще ни прикани, когато дойде време да се причастим. Пристъпваме, без да се блъскаме и със скръстени на гърдите ръце като дясната ръка е върху лявата. Причастяват се първо децата, после мъжете и накрая жените. След като свърши службата, се усамотяваме в някое кътче на храма, където си прочитаме Молитвите след Свето Причащение от молитвеника, който всеки християнин трябва да има. Нека също се знае, че се казва „причастявам се”, а не „пречиствам се”, както често казват непросветените. Причастяваме се, тоест ставаме част от Христос. Понякога може да се срещне и като приобщаване с Христос.

Колко често можем да се причастяваме
Колкото по-често, толкова по-добре. Но това трябва да става с благословение на изповедника ни, с пост от една седмица и с изповед. Или ако е през постен период може и през седмица. Честото причастие изисква човек да се подготвя старателно и да се пази от грехове, но така трябва по принцип да бъде в живота за всички нас. Все пак трябва да се причастяваме минимум четири пъти годишно - през четирите поста – Рождественския, Великия, Петровия и Богородичния. Който желае може да се причастява през дългите пости по два-три пъти. Иначе може и на всеки голям Господски или Богородичен празник.

В категории: Вяра